Это цитата сообщения
ROYSA Оригинальное сообщение
Тихими слезами плачет ночь,
с горьким горем свыкнуться невмочь –
белый день о ней не вспоминает,
белый день о ночи знать не знает,
знать не хочет – отчего она
вечною тоской омрачена.
А когда заря заблещет снова –
сколько в травах бисера ночного,
слез ночных, и в каждую росинку,
в каждую горючую слезинку
поглядится день с улыбкой ясной
и пройдет – беспечный, безучастный...
превод: М. Петровых
* * *
из цикъла "СЪН ЗА ЩАСТИЕ"
Плакала е горчиво нощта,
плакала е мълком сирота,
че за нея белий ден нехае,
че не иска той дори да знае
туй що мъчи нейното сърце
и каква и скръб тъми лице!...
И когато сипна пак зората -
от сълзите на нощта земята
бе покрита с капчици роса;
и во всяка капчица-сълза
се огледва белий ден сияен -
и усмихнат мина пак нехаен.
[600x603]