Как се случи, но така се получи, че отворих днес томче на Ана Ахматова в една маршрутка и аз. Не съм разбрал, че съм бил обречен да го направя точно днес, 21, понеделник, но Ана Андреевна е предвидила всичко.

Не ми е ведомо как се случи и как се получи, драги ми господине. Но аз съм поразена и потресена, о, Романчо. Толкова усилия положих, толкова душевни и физически сили приложих,но така и не се научих да чета в софийските маршрутки. Нито "Паралели", нито "24 часа",нито дори "Журнал". А камо ли А.А. при това пък на руски! Воистину днес е 21. Учудено-поразена съм. И възхитена от Москва до Окръжната болница :)

Аз все пак имам 27-годишен опит в едночасово натам и едночасово насам возене в обществен транспорт... Кален съм... Слушам и радио... А Ахматова я намерих оня ден на рафт в кабинета си и реших да си я взема в къщи. Но си остана у мен и на, зачетох се... АА беше предвидила и това, да съм седнал, че да мога да го направя...

А по-моему, это не вальс, а на мотив "Прощания славянки". военный оркестр, духовой такой...

А ведь и правда. если вслушаться, то и МЕДЬ звенит в строчках. Духовой и духовный оркестр. Но что поделать? Все равно у меня это легло на душу как вальс.