Интересно, молчание - это сила или бессилие?

"Контекст правит миром" - попыталась я многозначительно пробасить, дабы не выпасть из русла беседы... А, попросту говоря, - зависит от ситуёвины.

Вот у Карлсона был один "привет" на все случаи жизни - и на приветствие, и на прощание... Так что, "Привет, Малыш!" И мы как будто не расставались.

Я считаю,что молчанию следует учиться точно также ,ка и умению разговаривать.

Кстати, я несколько "молчалива "последние дни из-за сломанного компьютера.Соседи выручают.Могу хотя бы почту проверять.

в этой жизни ничего не бывает "навсегда" отсюда, наверно и идут наши "до" свидания...
а "прощай", говорит только тот человек, которого есть за что простить....и он об этом понимает..

Flick, Точно. Карлсон. А я вот все думала - откуда у испанцев, итальянцев /да и у других народов/ взялась привычка говорить ОЛА, ЧАО, САЛЮТ! и разные их аналоги при прощании-приветствии. А это оказывается Карлсон им подсказал ;) Внимание, математическая задачка: сколько надо "бензина"-варенья для моторчика, чтобы "мужчина в самом расцвете сил" мог облететь хотя бы 2 страны. А 4? Почему он выбрал именно эти страны? Какое "топливо" оказалось самым подходящим?

songmeili, да. Хотя..молчать надо просто уметь. Плоды учебы иногда скороспелы. И лишь по цвету бывают похожи на те, что созрели в естественных условиях.

И...слава, слава, тем соседям, что дают проверить почту, молчаливо позволяя о молчанье рассуждать!

синяя книга, есть слова истершиеся от долгого обращения, Ю. Как монетки. Бывает, произносишь их по привычке, по инерции. А не как результ замыкания цепи - эмоция-мысль-слово

Думите не служат ли, за да внесат малко повече определеност в мълчанието, което, всъщност, казва много повече?

Flick,

Контекстът винаги се пречупва през нечия гледна точка, обикновено през повече от една. Затова няма как да определим мълчанието въз основа на контекста в неговия (на контекста, а не на мълчанието) чист вид :)

синяя книга,

Nothing unreal exists, nothing real can be hurt...

Нищо, думите понякога внасят повече суета. По-определени, действени са словата,могат да нарушат мълчанието като в първия ден на творението. Но възприемането им изисква определени усилия, много е сложно да ги задържиш, да ги декодираш, да се докоснеш до идеята-мисъл, скрита, спотаена в тях. Сещам се за един пасаж от Джуан-дзъ /един китайски философ от 3 в. пр. н.е. - знам за него благодарение на Игор, Н./, който в един изящен пасаж казва почти всичко, което се мъча да изразя сега. (Ще го цитирам по памет, съвсем приблизително, ще ми простиш, нали?)

-Мрежата служи да се улови рибата след като рибата е уловена, мрежата трябва да се забрави.
-Примката служи да се улови заекът след като заекът е уловен, примката се забравя.
-Думите служат, за да се улови смисълът. Щом смисълът е уловен, думите могат да бъдат забравени.
Да можех да намеря някой, който е забравил думите, за да си поговоря с него.

В начало беше Мълчанието, или?

http://www.humanistictexts.org/chuang.htm

Номер 30 в линка по-горе.

Назовеш ли нещо - ограничаваш го, защото езикът служи за изграждане и описание на модели. Наистина - възможно най-общите, но все пак модели. А синьото на небето, вятъра и т.н. не могат да бъдат заменени с думи. Всъщност, думите не могат да заменят нищо. Най-голямата им сила е в това - да определят мълчанието. Дори поезията когато липсва съпричастност е просто различно подредени думи :)

Безсилието на думите личи и от всичко, което изписах, разбира се :)

Езикът е по-хитър, по-изобретателен, Нищо. Не само ограничава, но и разширява безмерно, понякога деформира, понякога променя мълчанието-природа /ще се възползвам от същия линк -може ли? - и ще посоча номер 7-8/. Полисемията е близка роднина на тишината, silencium-а, но точно тя понякога довежда до катастрофи, езикови експлозии. Изчислено е, колко тежи поленовото зърно, тази малка прашинка, а за думата никой не си е направил труда. Поне приблизително :) Дали думата приема теглото на различни значения, скрити в нея, или това на гласа, който я изговаря, на мастилото, което я изписва? Не е написана нито една ЕСТЕСТВЕНА история на думите. Само описания, класификации.
Винаги непълни. Обречени да бъдат такива.
Те ограничават мълчанието. Но и го нарушават, изолират го.А какво би станало, ако някой успее да стигне божия език от шестте дни на творението. Нещата, които този Език е изричал, са се осъществявали в момента на своето изричане. Мигновено. Мълчанието не се е нарушавало. Просто се е населявало със същности. Само си представете, какво би станало тогава... Не мислите ли, че този "квантов" свят е твърде тесен за такъв директен и еднозначно мълчалив език?


*И пак безсилно нарушихме Мълчеанието :) А английския превод на Джуан-дзъ е по-афористичен /по-точен?!/ от моя преразказ. The reason (for a fish-trap), ignored..хубаво :)

Nedotykomka,

Божия език от шестте дни на творението ... <--- прочетете многоточието - то е моя коментар :)

А думите не са в състояние да ограничат мълчанието. Могат само да го определят. Мисля, че добър пример е за това е:

Горски птици
ровят сенките
зрънце е щастието

:)

Многоточието е прочетено, Нищо. :)

Мълчанието наистина е съвършено. А думите... думите ограничават не него - тук сте напълно прав, - а възприемането му, правят интерпретацията ни по-уязвима. Защото всички определения са повече или по-малко "шумни", т.е. неточни.

Прекрасното ви хайку /силно подозирам, че е Ваше, но все пак не смея да го твърдя със сигурност/ ми подари една интересна идея. Искате ли да се включите в един мълчалив експеримент? /впрочем. въпросът е риторичен, защото за всеки случай експеримента ще го опиша тук. За Вас/
Сигурно знаете за най-известното хайку на Башо за самотния гарван. Само три реда, писани 20(!) години. 15+17+15 срички - колко правят заедно? 47, нали? /поглежда го с надежда, че този път не е сбъркала :)/ Необикновен простор за мълчанието, то да завладее слуха и въображението ни. Да роди мисли-образи и да ни накара да възстановим нещо пропуснато-изживяно или пък да почувстваме нещо НЕчуто и НЕвидяно. Нещо свое. Ако обаче искаме усещането да е по-остро, трябва да разбираме японски. Защото...вижте какво се получава на български /събрах всички възможни варианти, но предполагам, че има и още/:

1. Гол клон-
на него гарван.
Есенен залез.

2. Върху клона оголен
кацнал е гарван самотен.
Есенна вечер.

3. На сух клон
кацна гарван.
Късна есен.

4. Върху клон без нито един лист по него
гарван кацна
в тази есенна вечер.

20 години - и толкова много чужди думи. Кой от преводите по-точно определя мълчанието? Дали мълчанието има пол? Народност? Род? Коя от картините е по-универсална /за един българин или пък за японец?/ Една от от "Описаните" или тази - НАписана/ нарисувана? И коя от двете - с калиграфичния автограф на Башо или още един, авторски прочит на мига, спрян в моя двор?

[120x289]
[375x500]

Nedotykomka,

Аз нямам никакъв талант и не умея да пиша дори проза, а какво остава за поезия :)

Хайкуто, което цитирах, е на Димитър Стефанов.

За мен мълчанието най-точно се определя от 1:

Гол клон-
на него гарван.
Есенен залез.

Причината: в 1 няма глагол, който да разруши покоя, доколкото за мен мигът, който хайкуто е уловило, е изпълнен с покой.

И обратното - хайкуто, което аз цитирах не може без глагол, защото без глагол щастието не би било зрънце :)

Значи словесната картина /и аз избирам тази, най-лаконичната/ все пак е по-мълчалива? А какво ще кажите за НАписаното мълчание? Не е ли то по-универсално,Нищо?

Предлагаю присоединиться к эксперементу всем желающим. Цель: попытаться почувствовать /интуитивно догадаться + описать догадку/, что лучше передает первоначальное молчание, из которого возникает картина осени, одиночества (всего того, что возникает): словесные этюды и живописные, молчаливые констатации? Какой из переводов хокку/ хайку кажется вам наиболее "молчаливым" (не скажу точным, т.к. мало кто из нас знает японский). Если вы выбираете картины - то какую из двух? Да, следует помнить и еще об одном факте: Басе писал эти 3 строчки 20 лет.

Материал: русские переводы хокку Басё

1. На мертвой ветке
Чернеет ворон.
Осенний вечер
/К.Бальмонт/

2. На голой ветке
Ворон сидит одиноко.
Осенний вечер
/В.Маркова/

3.На чёрной ветке
Ворон расположился
Осенний вечер.
/В.Соколов/

4.На голой ветке-
О!- Грустно сидит ворон.
Поздняя осень.
/К. Осанаи/

... и те 2 картины /одна из них с калиграфическим автографом Басё/ несколькими репликами раньше.

Ответ на комментарий Nedotykomka # Бесполезняк хокку/хайку переводить.

Да никто особенно и не старался... Ленивые у меня читатели, если таковые есть :)

Не, я серьёзно. Насколько это безнадёжная затея, я понял, даже не зная японского. Там понимаешь полно омонимов, и такая насыщенная игра слов получается... Не, тут сразу уже ручки кверьху.