Мобильный LiveInternet

Авторизация

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»

Освобождаване /по-скоро на себе си.../ 03-11-2018 09:13

Освобождаване
/по-скоро на себе си.../

Аз мога да те чакам цял живот...
И след живота мога да те чакам.
Защото цялата съм станала любов,
макар и да разбирам, че не трябва.
Аз мога да те чакам мълчаливо,
затворена във своя собствен ад.
Дори когато се разплаквам от горчивост.
И цялата боля от празнота.
И ще те чакам. Знам. Обаче днес
реших да те оставя да си идеш.
Отключвам тихичко това сърце
с ръждясали от плач вериги
и те оставям...Ти върви.
Така или иначе си си тръгнал...
Така или иначе ме боли...
По-малко ще боли, ако те пусна.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/10/blog-post_23.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Не точно настроение... 03-11-2018 09:12

Не точно настроение...

На кой са му притрябвали сълзи...
Моретата отдавна са солени.
Освен това е есен. И вали.
А никой не обича наводнения...
На тебе пък съвсем не са ти нужни.
Особено когато са от мен.
Сълзите ми са по детински тъжни.
И пълни със огромни страхове.
Единствено на мен са ми потребни.
Изплаквайки ги, мисля, може би,
че любовта ми малко ще олекне.
И някога ще спре да ме боли...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/10/blog-post_4133.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

И просто ще си помълчим... 03-11-2018 09:10

И просто ще си помълчим...

Луната пак не иска да заспя.
Протяга кротко длани и ме гали.
Рисува светлите си петънца
по меката трева на одеялото ми.
Отвива ме и пише върху мене
със връхчетата на гальовните си пръсти
едни такива влюбени поеми,
които от дъха ми се разпръскват.
Превръщат се във облак звезден прах.
А аз успявам да го уловя във шепи...

Луната пак не иска да заспя.
И моли да остана с нея.
Да посветим...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/10/blog-post_21.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Като след всяка детска игра... 03-11-2018 09:08

Като след всяка детска игра...

Не зная правилата на играта.
Дори не знаех, че играем на любов.
Един по детски самодеен театър.
А ти - един добър, добър актьор.
Оказах се до глупавост наивна.
И дадох истинското си сърце.
А твоето излезе реквизитно...
Сама съм се излъгала. Добре...
Навярно си скучаел, а пък аз
навярно съм изглеждала като играчка.
Сега прибирай бързо любовта си
в кашона с пукнатата топка и със влакчето.
Надявам се,че си се наиграл. Дано...
А аз отивам да превържа раните
на моята разплакана Любов.
Която пак си е обелила коляното...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/10/blog-post_20.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Тихо...тихо... 03-11-2018 09:05

Тихо...тихо...

Терасата. Неделя. Аз. (Без ти.)
Жасминов чай - тръпчив и ароматен.
Внезапно слънце. Няколко лъчи
във чашата ми тихо се потапят.
Усещам ги по устните си като мед.
Пълзят по тялото ми и ме правят лято.
И бризът идва странно укротен,
до болка нежен, гали рамената ми.
Оставям се на дланите му. И мълча...
Оставям се на Слънцето. Да ме целува.
Забравям всичко друго. И света,
във който някога съм съществувала.
Забравям теб. Забравям, че болиш.
Усещам слънцето...което гали...
което, влюбено, по мен трепти...
което ще е мое. Чак до залез.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/10/blog-post_17.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Да убием надеждата. 03-11-2018 09:03

Да убием надеждата.

Опитвам се да те забравя всеки ден.
Навярно ще успея някога. Надявам се...
Затворила съм се за чужди светове
и правя тишина за сетивата си.
Изтривам те старателно от тях.
Но ти не си печат, а инкрустация.
И аз дълбая с тънички длета
най-нежните местенца на душата си.
Не зная болката дали ще спре.
Такава болка...просто си боли.
От теб не искам нищичко, освен
едно сбогуване, което ми дължиш.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/10/blog-post_12.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Есента си подсвирква нещо... 03-11-2018 09:01

Есента си подсвирква нещо...

Днес музиката на града е някак ретро.
Една такава френска и шансонена.
Навярно е от Слънцето, което
подскача върху есенните покриви.
Минава шепнешком по булеварда -
ефирно, тънко и съвсем дантелено.
Промушва се под шарените арки,
които са направили дърветата.
Докосва с меки пръсти минувачите
и те неволно /може би/ му се усмихват.
А по асфалта слънчевите зайчета
трептят и пишат малки стихове
в очите не незнайните поети,
които чуват музиката на града.
Която днес е някак ретро.
И с нотички от светлина.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/10/blog-post_11.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Погледнато отвисоко... 03-11-2018 08:59

Погледнато отвисоко...

Нещата просто си се случват.
Някой си тръгна. Някой остана.
И всичко е друго, а всъщност е същото.
И няма никаква промяна.
Земята се върти по график.
Съседката простира в 6
два реда шарени чаршафи,
а после пие мляко с нес.
Колите все така мажорно
изпълват улиците на града.
Зад изпотените прозорци
надничат хора без лица.
Дърветата събличат клони.
Нали е есен, няма как.
Разсърден вятър лудо гони
един бездомен котарак.
И всичко си е както трябва.
Светът си е съвсем по план.
Защо тогава ми е празно...
И някак счупено...
Не знам.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/10/blog-post_09.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Подслон за нас, които не отлитаме... 03-11-2018 08:43

Подслон за нас, които не отлитаме...

Ти си отиде. Също като лятото.
Внезапно ми се стори. Изведнъж.
Сега ще свиквам със студа и самотата.
И ще приличам сигурно на дъжд.
Ще те затрупвам с тихи листопади.
Ще крия всички спомени в мъгла.
И бавно ще забравям...Много бавно.
Тъй както се забравя любовта.
Ще се опитвам да не мисля за гласа ти.
/На сън не мога...искам, но не мога.../
Ще спра да се надявам да се върнеш.
Ще спра да чакам да ми стане топло.
Ще спра да ти измислям оправдания.
Ще спра до капчица дъжда в очите си.
Ще си направя къща от мълчание.
И малки къщички. За птиците...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/10/blog-post_08.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Непосилно много... 03-11-2018 08:40

Непосилно много...

Как се пише стих само от "не"-та?
Няма други думи във мен...
Само бели и празни полета
и по някое мъничко "не".
Не дойде. Не ми се обади.
Не поиска да кажеш дори,
че не си ме обичал.Не си ме очаквал.
Просто не си.
Не си.
И не си.
И заглъхват във мен даже тъжните мисли.
Преповтарям си само някакво "Не..."
А след него е празно...Тишина като писък.
"Не" е всичко,
което
остана след теб...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/10/blog-post_04.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

И есенно, и не... 03-11-2018 08:30

И есенно, и не...
Когато сутрин съм черешов цвят,
напъпил през нощта, едва разцъфнал,
прозрачни капки есенна роса
трептят невинно върху устните ми.
Тогава идва вятър тънкопръст
и много нежно, слепешком, ме гали.
Разлиства ме с невидими ръце,
обгръща ме със топли длани
и ме събужда с устни, и шепти,
отпива от росата глътки нежност,
и тихо ме люлее, и трепти,
задъхан от любов и от копнежи.
Превръща ме в мелодия...във стих...
във най-вълшебната поема.А Земята
престава за момент да се върти.
И страшно и се иска да е вятър...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/10/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Когато посоките нямат значение... 03-11-2018 08:27

Когато посоките нямат значение...

Във рижите къдрици на брезата
се сгушва Вятър, щур като момче.
Такъв един немирен Вятър
с все още неизстинали ръце.
Прегръща я и тихичко и шепне
големите си тайни на ухо.
Отсреща някакъв пораснал кестен
се прави на сърдит и строг.
Брезичката свенливо се усмихва,
а Вятърът я гали и мълчи.
И става някак непонятно тихо...
Такава красота, че чак боли.
Събирам я във себе си до капка.
И тръгвам към Не-Зная-Накъде.
Но знам, че там е моят Вятър.
С най-нежните и чакащи ръце...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/09/blog-post_30.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

а защото е време... 03-11-2018 08:25

а защото е време...

Този дъжд от къде ли се взе...
Кой разплака Небето внезапно?
Това есенно, светло небе,
неизтрило от себе си лятото...
Неотлитнали птици мълчат,
скрити в жълтия цвят на клоните
и с очета безмълвно следят
как листенца и капки се ронят.
И вали някакъв странен дъжд...
Или, може би, е съвсем логичен -
нещо тръгва си изведнъж,
нещо спира да бъде обичане.
Нещо става на шепа сълзи,
ей така, разпилени по вятъра.
И - в реда на нещата - вали.
Не внезапно. И не неочаквано.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/09/blog-post_29.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Сгрешена буква 03-11-2018 08:22

Сгрешена буква

Знам, че не мислиш за мен.
И навярно не помниш...
Не го разбирам, но го знам.
Усещам го във себе си по болката,
оплела всичките ми сетива.
Усещам го по тишината на сърцето си.
По празните пространства вътре в мен.
По нощите ми, дълги като вечности.
По схлупеното есенно небе.
По две сълзи, които ме задавят.
По вятъра и жълтите листа.
По липсата ти, остра като рана.
По тихия гласец на Любовта,
който в съня ми хлипа тихо
и все ме моли да те превъзмогна.
А аз го скривам в малки, бледи стихове.
И все не мога...и не мога...
А ти не ме помни. Не съм за помнене...
Аз съм печатна грешка в някакъв роман.
Прочел си го. А под кориците, затворена,
оставам да живея само аз...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/09/blog-post_28.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Затворени очи... 03-11-2018 08:20

Затворени очи...

Обичам тихите недели, във които
не мисля за нищо. Дори и за теб.
Не чакам. Не търся. Не искам. Не питам.
А просто съм във себе си. И е добре.
Изпращам няколкото закъснели птици
и тайно си представям, че летя.
Рисувам маргаритки по корицата
на някакъв тефтер във скучен цвят.
Допивам чая си. Банално ментов.
Но става даже и за стих...
Една мелодия минава в шепот
и гали клепките ми, и трепти.
И всичко е реално. И вълшебно.
Потъвам в малкия си, топъл свят.
И той пулсира целият от нежност
в една неделя, пълна с тишина...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/09/blog-post_26.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Смяна на цветовете 03-11-2018 08:18

Смяна на цветовете

Краят на Лятото с боси петички
тича по морския бряг.
Отнася ми птиците. Отнася ги всичките.
Оставя ми шепа цветя.
Оставя ми мидичка, забравена в джоба.
Оставя ми сол от вълни.
Оставя ми слънце, скрито зад облак.
За дните, в които вали.
Краят на Лятото, син като детство,
се стапя по-тънък от дим.
Но по следите му - стъпчици Есен
с оранжеви дълги коси.
И аз между тях прекосявам съдбата си.
По-тиха от листопад.
До лятната мидичка си скривам и кестенче.
И мъничко топлина.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/09/blog-post_24.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Да си имаш Луна... 03-11-2018 08:04

Да си имаш Луна...

Луната ме обича. Вместо теб.
И вместо с теб, със нея не заспивам.
Докосва ме с невидими ръце
и после тихо-тихо се разлива
по струпаните сенки на нощта,
по мрака, сгушен във ъглите.
Рисува по чаршафите цветя
и нежно във косите ми преплита
най-тънките си сребърни лъчи
и цялата си пълнолунна обич.
Преди си вярвах, че и ти
ще ме обичаш лунно.
Но не можеш...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/09/blog-post_23.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

...което не те интересува, всъщност 03-11-2018 08:01

...което не те интересува, всъщност

Не...няма нужда да изчезваш.
За мене винаги си бил невидим.
Една дълбока, тъмна бездна,
в която слепешком политнах.
Аз ли те сбърках със небе
или така е трябвало да стане.
Не знам. Едва ли ще го разберем.
Да си остане неразбрано...
Какво, че няма път назад...
Във бездните пътеки няма.
И падайки, се уча да летя.
/Какво ли друго ми остава.../
Така че няма нужда да изчезваш.
Изчезналата май съм аз...
Съвсем изчезнала...безследно.
Откакто ми открадна Любовта.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/09/blog-post_22.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Не съвсем осъзнато стихче. просто така... 03-11-2018 07:59

Не съвсем осъзнато стихче.
просто така...

Тази вечер е различна от всички...
Другосиня. Със други звезди.
Тази вечер не вярвам на притчи.
Тази вечер не ми се мълчи.
Тази вечер вървя между сенките
и говоря със пълна душа
за това, че не вярвам във вечности.
Нито искам да вярвам в това,
че любов, която си тръгва
всъщност не е била Любов.
После тихо завивам зад ъгъла.

А Светът е едно колело...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/09/blog-post_20.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Ако ме няма... 03-11-2018 07:57

Ако ме няма...

На улица "Вълшебна" номер пет
живеят котка и едно момиче.
Имат балкон с ажурен парапет,
перденца на цветя и на звездички,
саксии със оранжеви цветя,
завързани балони на простора,
а нощем имат люлка за Луна,
направена от облаци и покрив.
В градината им никне Тишина.
И музика. От няколко врабчета.
Когато му е скучно на Дъжда,
долита там и каца по дърветата.
А хора не отиват...Не и до днес.
Ти - също. Но ако аз изчезна,
оставям ти най - точния адрес:
Момичето от улица "Вълшебна".

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/09/blog-post_19.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»