Мобильный LiveInternet

Авторизация

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»

* 04-11-2018 01:36

*
Моето зимно слънце се спуска по хълма
и е цялото вятър и сняг.
А във него е бяло. И мъничко стръмно.
От една непонятна тъга.
Или може би тя е съвсем понятна.
Непонятно е само как
се е скрила във него и му взема от златното
и разпръсква трошици мрак.
И на мен ми се иска да взема ръцете му,
да ги стопля със мойте ръце
и да чуе как тихичко шепне сърцето ми,
че го пазя от лятото в мен.
Или, може би, то това си го знае.
Нищо, че си мълча.
Моето зимно слънце. Моята нежна тайна.
Моята малка тъга...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/12/blog-post_22.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Снежинки по миглите 04-11-2018 01:35

Снежинки по миглите

Не знам дали е точно от снега,
но днес ми е уютно и красиво.
Снежинките валят, валят, валят...
Прегръщат цялата земя и я завиват.
Под белите им, плюшени одеялца
заспиват къщите, като едни старици
с олющени от обичи сърца,
раздадени на хората. И птиците.
А аз съм някакъв случаен силует,
изплувал от мъглите на безкрая.
Ще духне вятър, ще ме отнесе
и никой даже няма да узнае...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/12/blog-post_16.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Да си знае... 04-11-2018 01:33

Да си знае...

Не вярвам, че го има, но все пак
бих искала да го предупредя отрано,
че много ми е трудна любовта...
И много мъничко ми е останала.
И ако някой ден реши да я поиска,
ще трябва да премине през това -
хиляда нощи и хиляда приказки.
Дори по план - хиляда и една.
Тогава чак ще дам да ме целуне.
Ако все още чака, де...нали.
Защото всички бързат. Много бързат.
И той ако реши - да си върви...
На мен ми писна. Само бързоходци!
И ни един не се реши да спре.
Минават през живота ми с подскоци
и бързат за ...не зная за къде.
А любовта (във моите представи)
не идва и не си отива за минути.
Когато Е, тя идва...и остава.
(Наивна съм. Добре. И глупава.)
Та тъй...Не вярвам, че те има,
но въпреки това, да си готов -
ще трябва да ме чакаш търпеливо,
ако поискаш мене. И любов.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/12/blog-post_08.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

В най-дълбокото... 04-11-2018 01:32

В най-дълбокото...

Не идва зимата. Не идва и не идва.
A пък на мен така ми се замръзва...
Замръзва ми се на очите, да не виждат,
да знам поне защо не те откриват.
Замръзва ми се на ръцете. Да не чакат
до твоите да се докоснат, отмалели.
На устните ми се замръзва. Тишината
да ги покрие с тъничка дантела...
А зимата не идва и не идва...
Почти е лято. Топло и проклето.
Навярно тя ще дойде чак тогава,
когато те забравя със сърцето си...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/11/blog-post_29.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

колкото да си поема дъх... 04-11-2018 01:31

колкото да си поема дъх...

Понякога, ужасно ненадейно,
умората си тръгва от очите ми.
Звездите тихичко валят. И грейва
една Луна, досущ като обичане -
такова, ничие, бездомно, всепоглъщащо,
и безадресно, безпосочно...и красиво.
Тогава нищо вече не е същото.
И аз забравям, че не ми отива
да се усмихвам на дъжда,
да го целувам,
да галя капчиците му със топли длани...
Дори не помня дали съществувам,
или съм някаква оптическа измама...
Понякога умората внезапно
си тръгва от очите ми. Самичка.
Тогава нямам сили да зараствам.
А имам сили само да обичам.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/11/blog-post_28.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

След мен... 04-11-2018 01:30

След мен...

И пак си тръгвам. (Да...за кой ли път...)
Но днес не искам нищо да си взема.
Обезцветила съм до пикселче света.
Очите ми не виждат. Само гледат.
А думите ми тихичко ридаят
в една тетрадка с къси редове.
Звънчетата на сребърния паял
ще отзвучат по пътя. Надалеч.
И няма никой, никой да ги чуе,
когато преминавам през града.
Ще бъда като себе си безшумна.
И ще оставя само Тишина...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/11/blog-post_24.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

В какво се превръщат... 04-11-2018 01:29

В какво се превръщат...

Едно чувство, заседнало в мен
ми прегризва съня. И душата.
С остри ножици реже парченца небе
и ги кърпи със вчерашен вятър.
Пие много сълзи. Много, много сълзи.
И e жадно за още. И иска...
Издълбава в очите ми ръждиви следи
и затваря в зениците писък.
Едно чувство, което наричах любов.
И осмислях със него Живота.
Ала днес е различно...Не зная какво.
Но по всичко прилича на болка.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/11/blog-post_18.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Бряг /посветено/ 04-11-2018 01:28

Бряг
/посветено/

Ти си моето хапче за сън.
Ти си моята светла звездичка.
Ти си всичко, което не съм.
И по принцип - ти си ми всичко.
Ти ми връщаш обратно света.
Търпеливо ми бършеш сълзите.
Ти ме слушаш когато мълча.
И не питаш. За нищо не питаш.
Просто знаеш. Кое. Как. Защо.
За ръка ме извеждаш от мрака.
И след всяка ужасна любов
ти ме чакаш. Ти просто ме чакаш.
Ти си моето друго сърце.
И пулсираш във мен неуморно,
щом първото стихне. И спре,
изтощено от болки и спомени.
Ти си моето синьо мънисто.
Талисманче във страшния свят.
И да знаеш, така те обичам,
моя капчице жива вода...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/11/blog-post_16.html

Любэ. Главное , что ты есть у меня.

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

ежедневие 04-11-2018 01:27

ежедневие

Изглежда свикнах да те измълчавам.
Съвсем забравих как съм те изричала.
Но още си горчив. От незабрава.
Горчив. От недовършено обичане.
Не мога да си спомня преди тебе...
След теб е същото. Една безпаметност.
Изглежда съм живяла само временно.
В една илюзия, че има щастие.
Не се ли наболя? Не ти ли писна?
Не ти ли отесня във тези мисли,
които ме оплитат и притискат
със лепкавата си, горяща сила...
Отивай си...Не искам да те помня.
Върни ми празното пространство на безкрая.
От днес ще те забравям. Главоломно.
Със цялото си смешно отчаяние.
Ще хвърля всички глупави отсрочки,
които щедро давах и на двама ни.
Не искам да те помня вече. Точка!
Бих дала всичко, за да те забравя...

Радосвета Аврамова

Показват се публикациите с етикет ...и изплакано. Показване на всички публикации
https://caribiana.blogspot.com/search/label/...и%20изплакано

https://caribiana.blogspot.com/2010/11/blog-post_14.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Нещо, което не искам да знаеш 04-11-2018 01:26

Нещо, което не искам да знаеш

Все още те изплаквам. Вътре в себе си.
С най-тайните невидими сълзи.
В най-тайните местенца на сърцето си,
които знаеше единствен ти.
Все още те сънувам, незаспивала.
И всичко ми напомня само теб.
Какво, като сега си просто мисъл,
избягала от други светове...
Какво като сега си само болка,
заключена във всичките ми нощи...
Все още те обичам толкова,
че те очаквам тайничко.
Все още...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/11/blog-post_09.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Вода 04-11-2018 01:24

Вода

Когато си отиде, ме боля.
А днес - поглеждам - и е просто бяло.
А днес е просто свобода.
Без край. И без начало.
А днес е тихо. Като сняг.
По който никой никога не е минавал.
Сама съм и дървото, и плода.
И слънцето, което ме огрява.
Решиш ли да се върнеш...някога...
не ме търси по име. Нямам име.
Отказах се от всички имена.
Останаха единствено сълзите ми.
Но днес те вече не горчат.
Солта им утаих. И ги пречистих.
Замлъкват всичките ми сетива
и аз се уча да те чакам тихо.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/11/blog-post_07.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

След края... 04-11-2018 01:23

След края...

Затихват стъпките ти...Не, че не боли...
Но болката пречиства.И минава.
И никнат нови, пролетни треви
след зимните и дълги снегопади.
Затихват стъпките ти...Вместо тях
ще слушам тишината си по изгрев.
Ще съм такава пак, каквато бях.
И само мъничко по-чиста.
Затихват стъпките ти...Като в сън.
И аз се будя, за да те запомня.
А утрото е тихо. Като звън
от устните на вятъра отронен.

И аз съм жива. Оцелях...
По раничките ми разцъфва цвете.
Навярно има смисъл във това.
И го усещам. Със сърцето си.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/11/blog-post_05.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Безсърдечност 03-11-2018 09:29

Безсърдечност

Днес всичко е съвсем обикновено.
Нормален делник с дълги часове.
По клоните навсякъде е есен
със всичките характерни цветове.
И обичайните човеци преминават
по обичайните площади на града,
над който Слънцето полекичка залязва,
преди да се превърне във Луна.
А аз се чувствам толкова изгубена...
Ужасно не на място. И бездомна.
Усещам си сърцето като...гумено.
И спукано. От разни остри спомени.
Не му достига въздух. И се сбръчква.
Смалява се. Прилича на парцалче.
Изглежда му е много, много мъчно.
И има сили само да заплаче...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/11/blog-post_04.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

По невнимание... 03-11-2018 09:27

По невнимание...

Аз вече спрях да чакам. И си тръгнах.
Оставих си усмивките, сълзите,
тетрадката със стихове, и хълма,
по който се изкачвах до звездите.
Оставих си любимата мелодия,
и чашата с оранжевото цвете,
оставих си Луната върху покрива,
и всичките парченца от сърцето.
Оставих спомените. Да ги вземе вятъра.
Оставих сънищата във лилаво.
Отидох си. Да спра да те очаквам.
Забравих само тебе да оставя...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/11/blog-post_03.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Отвъд... 03-11-2018 09:25

Отвъд...

Аз не повярвах, просто. И останах.
Часовникът удари полунощ.
Отекнаха невидими камбани
над бляскавия празничен разкош,
небето се разтвори и изсипа
безброй звезди над светлия дворец.
И аз затворих няколко искрици
във тъмното си, счупено сърце.
И после се видях - каляска-тиква.
И прашна рокля. Като за слугиня.
Тогава чак поисках да избягам.
Поисках да престане да ме има...
Обувката ми ли...Пази си я със здраве.
Принцеси - много. Аз не съм...
Дано на някоя от тях и стане.
Ти мен едва ли би ме разпознал...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/11/blog-post_02.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

и да забравя пътя наобратно... 03-11-2018 09:24

и да забравя пътя наобратно...

Какво очаквам още? Чудо?
Което да те върне у дома.
Това е лудост, просто. Лудост.
Нещата ... не стоят така.
Ти сам ми каза - приказки не знаеш.
Вълшебствата не са ти по сърце.
Така че трябва да приема края.
Такъв, какъвто е. Не хепи-енд.
И май успявам...за милисекунда.
Една милисекунда свобода.
Поемам дъх...а после пак е същото-
стоя и чакам. Чакам и стоя...
Ужасно глупаво е. Почвам да се мразя.
Бих искала да мога като теб -
да се оставя и да си отида.
От себе си. Далеч. Далеч. Далеч.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/10/blog-post_9557.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Вятър, вместо компас 03-11-2018 09:21

Вятър, вместо компас

Луната се превръща в лодка.
И идва да ме отведе.
По облаците плава. Кротък
е океанът от небе.

Звездите - малки златни рибки
проблясват тук и там.
Небето ми изглежда плитко.
Поне откъм брега.

И мога лесно да пристъпя
към лодката-Луна.
Тук вече нямам нищо скъпо.
Защо ми е земя?

Любов човешка...Тежка котва.
С верига от сълзи.
Не ми е нужна. Имам лодка,
с която се лети.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/10/blog-post_31.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Във някоя друга вселена... 03-11-2018 09:19

Във някоя друга вселена...

Не искам никой повече да ме обича.
От много обичи приличам на решето.
От днес нататък искам безразличие.
И да боли, ще преболява леко.
От днес нататък искам самотата си.
Не я населвайте с измислени любови.
Не искам никой да пробутва чудесата си.
Аз помня ябълката. И отровата.
Така че, сбогом. Беше ми приятно.
Театърът на чувствата ви е прекрасен.
/Възпитана съм просто...не е вярно.../
И все пак знам, че няма да намразя.
А просто тихичко ще си отида.
Къде - не питайте. И аз не зная.
А който трябва някога да ме обикне,
ще ме намери. И ще се познаем.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/10/blog-post_2239.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Без дом 03-11-2018 09:18

Без дом

Наистина не съм жена...Аз съм
една изгубила се лунна нимфа.
Живея само и единствено насън.
Наяве се затварям в стихове...

Навярно за това и не можах
да свикна някак с любовта на хората.
Тя ми е тежка...И така болят
пречупените ми простори...

Но няма как да се завърна у дома.
Раздадох си пътеките. Отдавна.
Сега си имам само тишина.
И никой, при когото да остана.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/10/blog-post_29.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Каква безсърдечна умора... 03-11-2018 09:16

Каква безсърдечна умора...

И пак не заспивам. Не зная защо.
А уж с Умората си легнахме навреме.
Една до друга. Във едно легло.
И тя дори започна да придремва.
А аз не мога. Ето ме. Лежа
и гледам разни сенки по тавана.
Една мъничка сянка на жена,
а пък до нея - друга. По-голяма.
Прилича ми на нещо с пет уши,
със седем крака и със две опашки.
Ако се вслушам в него, чак ръмжи.
И сигурно си мисли, че е страшно.
Но мен не ме е страх. Съвсем не ме.
Да си ръмжи. Не искам да го слушам.
На мен ми липсват просто две ръце,
в които, ако искам, да се сгуша.

Умората отдавна вече спи...
Завиждам ли ѝ? Мъничко, навярно.
А аз ще чакам първите петли,
облегната на дясното и рамо.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/10/blog-post_27.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»