Мобильный LiveInternet

Авторизация

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»

Краят на приказките 04-11-2018 02:00

Краят на приказките

Светът ми упорито се руши.
И приказните ми герои си отиват.
Тук има само разбивачи на мечти,
крадци на сънища... и, всъщност...
никой.
Поисках някак си да се спася.
С парченце дяволско стъкло в зениците...
И да забравя всичко...любовта...
С целувката на Снежната кралица.
Сега очаквам да се вледени
това сърце, което ме предаде.
Добре, че Приказният свят се разруши.
Добре, че не познавам Кай.
Така е сигурно, че няма кой
да пожелае изведнъж 'да ме спасява'.
От днес съм резистентна на любов.
Чудесно, че я има.
Не и вярвам.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/04/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Право на избор 04-11-2018 01:59

Право на избор

Не мога да ти кажа 'остани'...
Не мога. И не бива да го правя.
Ще премълча как много ме боли.
И ще се мъча някак забравя.
Ще те обичам тайно. Отдалече.
(ще те обичам...няма да те лъжа)
И ще намразвам всичките си вечери,
в които ще ми бъдеш страшно нужен.
Ще се науча да съм себе си. Без теб.
Една ужасно тъжна непозната...
С едно изпразнено от...всичко сърчице,
която чака своето си 'някога'.
Но няма да ти кажа да останеш.
Не мисля, че се моли за любов.
Днес нямам място и за сол във раните.
Днес нямам сили даже за 'защо'.
Ще се преструвам, че съм много силна.
Ще се преструвам, че ще преболиш.
Ще спусна мигли, докато преминеш.
И няма да ти кажа 'остани'...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/04/blog-post_14.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Мога само това... 04-11-2018 01:58

Мога само това...

Не знаеш, но те има вътре в мене.
Пропил си в клетките ми, син като мастило.
Печаташ сънищата ми. Създаваш времето.
Рушиш страха ми. И ме правиш силна.
Понякога играеш със тъгата ми.
Разплакваш я. А после я прогонваш.
Забравяш ме. Но помниш, че те чакам.
Болиш ме, за да излекуваш болката.
Оставяш ме да си отида. Но на прага
ме връщаш с тихи думи. И ме спираш.
Аз искам и не искам да избягам.
Но все оставам. За да те обичам.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/04/blog-post_10.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Мога да се лъжа и сама 04-11-2018 01:56

Мога да се лъжа и сама

Онази нежност, скрита между пръстите ми,
във ъгълчетата на устните, когато плача,
в дъха ми, който пада разпокъсан,
когато никога и нищичко не знача,
в извивката на шията, щом се обърна,
под миглите, когато те сънувам,
в косите ми, когато се разсъмва,
в усмивките, които стават трудни
когато вярват на лъжи и празни думи,
във дланите, които те копнеят
със най-необяснимото безумие,
във трепета, със който те живея,
в очите ми, когато не забравят
и във сърцето ми...което те обича...
Онази нежност... Тихо я стопявам.
От днес ще я наричам безразличие.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/04/blog-post_836.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Няма как да разбереш... 04-11-2018 01:55

Няма как да разбереш...

В мен е толкова, толкова тъжно,
че усмивките плачат в ъглите,
а смехът ми подскача в окръжност
като луд, изоставен скитник.
Във очите ми няма нищо.
От сълзите остана солта.
Аз съм само едно пепелище
на искрите, които бях.
Ако някъде има жарава,
тя навярно е чак под петите.
А мечтите ми - нестинари
преминават отгоре. Сърдито.
Аз съм толкова тъжна, че вече
чак забравих защо тъгувам.
И съм много, много далече.
И не зная дали съществувам...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/04/blog-post_02.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

:) 04-11-2018 01:54

:)
Ще разбереш, че ме е имало едва когато
осъмнеш в поглед, който не е моя.
Едва когато спреш пред тишината
на стръмните, объркани завои.
Когато чуеш как ме няма. Никъде.
Ни в дланите, ни в устните...ни в нищо.
Не ме търси тогава. Не разпитвай.
Не помниш ли...направи ме излишна.
Кога съм си отишла ли? По-късно.
Останах малко повечко. Да те погледам.
А после просто...времето се скъса.
И аз разбрах, че вече нямам време.
Къде съм ли? Не искай да узнаеш...
Тъй както не поиска да остана.
Ще разбереш, че си ме имал чак накрая.
Когато осъзнаеш, че ме няма.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/03/blog-post_31.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Ще си поискам обич. (И щастие. За теб.) 04-11-2018 01:53

Ще си поискам обич.
(И щастие. За теб.)

Различно е... Пътувам сам-сама.
Плашилото отдавна се отказа.
Лъвът - и той. Отказа се от страх.
Не срещнах тенекиени дървари.
Навярно са разбрали - без сърце
във тенекиените им гърди ще бъде леко.
Вървя самичка. В маково поле.
Изгубих пътя с жълтите павета.
Не знам дали наистина убих
онази лоша вещица от Изток.
Пораснала съм малко. И боли.
И всичко ми се струва по-различно.
Уж пак отивам в Изумрудения град,
макар да знам, че Оз не е вълшебник.
Навярно още вярвам в чудеса...
Или пък просто е последната надежда..

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/03/blog-post_2640.html

Glee Somewhere over the rainbow With Lyrics NEW SONG

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Причината да ме няма 04-11-2018 01:52

Причината да ме няма

Понякога усещам, че ме няма...
Така ме няма, че дори дъждът
не пада върху мен, а подминава.
И аз сама във себе си валя.
Не знам къде съм. Сигурно до тебе.
(Така бих искала да съм до теб...)
А този дъжд разресва с остър гребен
косите на соленото небе.
Изгубила съм се...
(Ако съм с теб, пази ме.
Пази ме, моля те! Самичка не успях...
Навярно съм дошла да си те взема
обратно във вълшебния си свят.)
Вали. Аз виждам дъждовете.
Не виждам само себе си в дъжда.
Дали защото някак си сърцето ми
е станало прозрачно от тъга...
Или защото облаците горе
от мен самата знаят по-добре
че между всички непознати земни хора
аз съществувам само да съм с теб.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/03/blog-post_6246.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Да си разкажа приказка 04-11-2018 01:50

Да си разкажа приказка

Тя отива да спи. Тя трепти от умора.
Този ден беше пълен със хиляди "не!".
Натоварен до празно от хора и хора
и препълнен до горе с посивяло небе.
А нощта се разсипва прозрачно с мъглата.
Жълти призрачни лампи светят навън.
Тя съблича от себе си бавно тъгата
и гримира очите си с ягодов сън.
А леглото е тихо. С нацъфтели лалета.
С много място за нейния Той.
Тя се сгушва до него (поне във сърцето си).
И сънува любов. Сънува любов.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/03/blog-post_29.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Ангелът, който ме пази 04-11-2018 01:49

Ангелът, който ме пази
на Данка

Така го чувствам - много уморен.
Без капка сила да ми бъде Ангел.
Навярно му е писнало от мен.
До лудост. И до отчаяние.
Навярно му се иска да си тръгне,
но няма как ... това му е съдба.
Крилете му са тъжни и помръкнали
и даже не опитват да летят.
Не знае със какво ме е заслужил.
И аз не знам защо ме е избрал.
Знам само, че е много, много тъжен.
Най-тъжният от всички на света.
И мисля, не той трябва да ме пази.
Как би опазил мен от мен..?
---
Прегръщам го и го тихичко погалвам
изгубилите блясъка криле...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/03/blog-post_27.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Съвсем безотговорно...или просто по традиция 04-11-2018 01:48

Съвсем безотговорно...или просто по традиция
"Dear Snow White,
You were supposed to learn from my mistake!
Sincerely, Eve "
***
The moral of "Snow White" is "Never eat apples".
Lemony Snicket

Пак е ябълка.
Все това ми подава
този мой живот. Неуморно!
А не става от тях лимонада.
Само ябълки... Няма лимони.
Аз какво да ги правя...Не зная.
Имам цяла кошница вече.
За една те гонят от Рая
във Земята Ужасно Далече.
А пък аз съм събрала дузина...
При това - до една омагьосани.
Отровени, червените половини
надничат от ръба на кошницата.
Ще я отхапя тази. Без това
не вярвам в Рая, който съществува.
Отровата е тиха и добра.
И нежна като влюбена целувка.
Прощавай, Ева. Ти ще разбереш...
Снежанка също би разбрала.
Поуките са само за мъже.
А ние просто продължаваме...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/03/blog-post_25.html

Богинята съществува. Тя има много лица. Нищо, че почти винаги остават в сянка. Сега се сетих за едно мое старо стихче, което май го няма в този блог, ама и да го има, нищо...За Нея иде реч. Ето:

Във този свят на мъжки богове,
въздигнати от паднали човеци
забравено е името и. И лицето.
И няма нищичко, което да и свети.

Понякога Я виждам покрай мен.
Прилича на мъгла. А аз - на жажда.
Пред нея се стои на колене.
Тогава се усещаш как се ражда

Живота. Любовта.Като магия.
Без нея ... теб те няма, Боже.
Луната. Водата. Мария.
Една. Без която не може.

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Не гледай към небето 04-11-2018 01:46

Не гледай към небето

Пътувам с някакво хвърчило над света.
И не защото си мечтая за летежи...
Защото ти ми липсваш. И тъжа.
И боцкат в мен хиляда таралежа,
а вече свърших всичките сълзи
и няма как дори да си поплача.
Ти знаеш ли, как можеш да болиш...
Не знаеш...нищичко не знаеш...
И за това политам. За това.
Да мога отвисоко да те видя.
Да те погледам за последно.
И сама
да разбера, че трябва да си ида.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/03/blog-post_24.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Други реалности 04-11-2018 01:45

Други реалности

Той е тъжно момче.
Аз такъв го измислих,
за да може да бъде със мен.
Почвах хиляди приказки.
Ни една не дописах.
Търсех него във други мъже.
Припознавах очите му.
И гласа му. И дланите.
Припознавах дори любовта.
Но накрая разбирах
(основно по раните)
че е друг. Не е той. Аз греша.
Може би за това
си отиваха всички.
Или аз ги отпращах. Не знам.
Чаках него. И него обичах.
И избирах да бъда сама.
Той е тъжно момче.
И е моя измислица.
Аз не знам съществува ли някъде.
Може би само в моите
недовършени приказки.
И рисува цветя по тъгата ми.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/03/blog-post_22.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Пожелай ми дъжд 04-11-2018 01:44

Пожелай ми дъжд

Понякога мълча със часове,
с надеждата и ти да стихнеш в мене.
Измислям си Луна вместо сърце
и ѝ измислям лунни затъмнения.
Но тя изгрява пак, и пак, и пак
и свети в тъмното ми...и те търси.
А цялата съм непрогледен мрак,
изтичащ в тъмносини бързеи.
Задрасквам те с индигови черти.
Не искам да те помня. Но не мога...
В сърцето ми-Луна блести
запалена от теб светулка-огън.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/03/blog-post_21.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Давам те на ветровете... 04-11-2018 01:43

Давам те на ветровете...

Тези стихове, които са за теб,
са написани с най-нежното мастило.
Изплакват тихо всичките си редове.
Тетрадката мълчи. Съвсем безсилно.
По страниците ѝ блести тъга.
Като солта по камъните край морето.
И всяка капчица е самота.
И мъничко горчи в сърцето ми.
Затварям те между зелените корици.
И спирам да те помня. От сега.
А утре ще направя много птици
с изписани хартиени крила...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/03/blog-post_20.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Най-дългото очакване 04-11-2018 01:42

Най-дългото очакване

Той е море. Идва и си отива.
И краде песъчинки от мен.
Аз съм жива за него.
За него съм жива.
Нищо, че никога няма да спре.
Нищо, че точно когато му вярвам,
той се обръща и тръгва.
Нищо, че плача от всяка раздяла.
И да зарасна е трудно.
Той е море. Идва и си отива.
Аз съм някакъв бряг. Изоставен.
Чакам Прилива с главно П.
Най-дългият прилив.
В който просто ще се удавя.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/03/blog-post_9081.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Където няма никой... 04-11-2018 01:41

Където няма никой...

Пораснах на небето. Без да знам,
че то се стига трудно от земята.
Че мястото на тъжните цветя
не е при облаците и при вятъра.
Животът тича някъде под мен,
а аз се будя тихо. И заспивам.
И тайничко мечтая някой ден
един хвърчащ човек да ме достигне.
Да види Слънцето през моите очи.
Да пожелае всичките ми тайни.
Да ме прегърне и да помълчим.
И просто да поиска да остане.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/03/blog-post_15.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Подари ми тази тишина... 04-11-2018 01:40

Подари ми тази тишина...

Сбогувай се със мен. Защото аз
разбрах, че ми е време да си тръгна.
Сбогувай се наум. Мълчи на глас.
Не искам думите ти. С тях е трудно.
Не си ме спомняй. Никога. Недей.
Била съм някоя, която те обича.
А днес съм нищо. Нищичко. Въобще
и диря няма от това момиче.
Боли ли те? Не казвай, че боли.
И двамата разбираме, че лъжеш.
След всичко, по-добре да замълчим.
Да бъде тихо. Вместо тъжно.
04.03.2011

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/03/blog-post_14.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Дом 04-11-2018 01:38

Дом

Завръщането в себе си боли.
Прилича ти, че падаш от високо.
А всички парашутени мечти
са се разпръснали във сто посоки.
Отдавна нямаш никакви криле.
Под теб земята бързо приближава.
Не искаш и не знаеш как да спреш.
Завръщаш се, защото трябва.
Не се разплаквай. Чувството за страх
ще се разпръсне някъде в безкрая.
Здравей, предишно мое аз.
Надявам се да ме познаеш...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/03/blog-post_11.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Колко слънца ще ти трябват, да знаеш... 04-11-2018 01:37

Колко слънца ще ти трябват, да знаеш...

Като зимно море съм. Крада бреговете си.
Пълня шепи със блясък, а пък то - песъчинки.
И разпенвам сърдито солените вечности
с водораслени пръсти. Преди да затихна.

Натежават гърдите ми от черупки на миди.
Нямам перли отдавна, раздадох ги всичките.
Преповтарям си стихове. С гласовете на рибите.
И се уча да бъда като себе си ничия.

Не докосвай водите ми. Почти са замръзнали.
Как се стопля море? Ще имаш ли сили?
Помисли си добре. Помисли и не бързай...
Аз съм тихо море. В най-студената зима.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2010/12/blog-post_29.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»