Мобильный LiveInternet

Авторизация

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»

... и това 04-11-2018 06:05

... и това

Понякога е хубаво да съм сама...
Особено във нощи като тази.
Не помня, че ми липсва любовта.
Умея някак си да я създавам.
От въздуха над сънения град.
От лятото, полепнало по мене.
От някакъв измислен звездопад.
От липсата ти по ръцете ми.
От нецелунатите устни. От дъха.
От облата извивка на Луната.
От меката постеля на Съня
и пръстите на галещия вятър.
От мисълта, че може би си там...
Не знам къде, но искаш мене.
От нежността, която ще ти дам,
ако наистина желаеш да я вземеш.
От някаква фантазия ... за нас.
От силата, с която те копнея.
Умея да създавам любовта...
Понеже съм жена, умея.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/06/blog-post_7.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Лека нощ 04-11-2018 06:03

Лека нощ

Ще те сънувам тази вечер за последно.
А после ще забравя как се казваш...
Ще вляза тихо в своето безвремие
и няма да поискам да изляза.

Амнезиите много ми отиват.
Особено когато са ми нужни.
Сега рисувам спомените в сиво.
И лъжа, че не помня. Просто лъжа.

След малко е последната ни среща.
Насън, разбира се. Насън съм само.
А ти дори насън не ме поглеждай.
Защото ще поискам да остана.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/06/blog-post_6.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Дисонанс 04-11-2018 02:23

Дисонанс

А навън е толкова юни...
Скърцат люлки, посипва се смях.
И небето е синьо и стръмно.
И мирише на свобода.
Всички летни жени са красиви.
А мъжете са...просто мъже.
Този юни така им отива
на солените рамене.
По тревите пълзят калинки.
И приличат на сърчица.
Представи си - светът е градина
и цъфти ли, цъфти любовта...
Стига глупости.
Просто е юни.
Толкова юни, че чак ми е тясно.
И се чувствам различна. Изгубена.
И ми липсва ноември. Ужасно.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/06/blog-post_4.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

По вода (и по слънце, и по небе!) 04-11-2018 02:22

По вода
(и по слънце, и по небе!)

Направих си морета от сълзи,
защото старата ми, избеляла лодка
се умори от тези плитчини
в най-ъгловия залив на живота.
Веслата май отдавна ги изгубих.
Компасът сочи към североюг.
(Във моя свят посоките са други,
нали съм Някъде, Но Не И Тук...)
Сега поне водата е висока
и чакам приливната си вълна,
която ще ме върне във Живота.
И мъничко - във любовта.

Sun Is On My Side
Gogol Bordello - Sun Is On My Side (acoustic)

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/06/blog-post.html

La Isla Bonita [featuring Gogol Bordello] [Live From Live Ea

Joan Jett & the Blackhearts - I Love Rock N Roll (Live NY)

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Чакани слънца 04-11-2018 02:21

Чакани слънца

Смълчано утро. Тихичко ме буди.
Съблича тънкия ми сън със шепот.
Рисува малка, светла пеперуда
по меката извивка на лицето ми.
Ръцете му са леки и прохладни,
а кожата ми - сънена и топла.
Докосва ме разнежено и бавно.
Настръхвам от внезапния му допир.
Целува устните ми. Клепките. Челото.
И аз съм обич. Повече от вчера.
И аз съм обич. Цялата. Защото
днес някой може би ще ме намери.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/05/blog-post_26.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Женски работи... 04-11-2018 02:20

Женски работи...

Още чувствам във себе си
колко много ми се лети.
Затова - щом ми режат крилете
... си отглеждам метли.

За летежите няма значение
имаш ли или не крила.
Важно е настроението.
Много важно е. Няма как.

Важен е устремът към високото,
а не как ще стигнеш до там.
Аз от малка си зная посоката.
И добре, че имам метла :)

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/05/blog-post_21.html

Показват се публикациите с етикет еемиии.... Показване на всички публикации
https://caribiana.blogspot.com/search/label/еемиии...

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Опит да се разбера 04-11-2018 02:18

Опит да се разбера

Аз съм ничия лунна соната.
Аз съм ничия тиха сълза.
И стоя все така непролята
във окото на вечността.
Аз съм само случайна нота
във симфонията "Живот".
Аз съм бряг. И морето. И лодката.
Аз съм всичките си "Защо".
Аз съм буква от твоята книга.
Само буква съм. Но пък в мен
се съдържа целият смисъл
на предългите редове.
Аз съм всичко. И нищо. И себе си.
Аз съм пътя, по който вървя.
Аз съм вярата на надеждата.
Подозирам - и любовта...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/05/blog-post_20.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Далече от теб 04-11-2018 02:17

Далече от теб

Зад залеза, протегнат над града
очите на небето тихо плачат.
И там съм аз - една мъглявина
от шепота на хиляди глухарчета.
През мен премина вятър. Ураган.
Разпръсна ме в безброй посоки.
Без да разбира, че ме заболя.
Не осъзнавайки, че е жестоко...
Не може вече да ме събере
нито денят ми, нито пък Безкрая.
Не бива да обичам ветрове...
Сега е късно, но го зная.
И все пак - ето - аз летя.
Почти съм стигнала до края на небето,
където залезът, протегнат над града
ме чака да се сгуша във ръцете му.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/05/blog-post_16.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

След последната сянка 04-11-2018 02:16

След последната сянка

Разстрелвам думите, напомнящи за теб.
"Обичам" я разстрелвам двеста пъти.
И в мен остават нежно да кървят
прекъснатите нишки на гласа ти.
Очите ми приличат на дула.
Категорични. Тъмни. Безпощадни.
Улучват спомените с точността,
с която ти
нанасяш рани.
А след това полазва тънък мрак.
Аз светя в него. Нажежена. Бяла.
Пречистена. На себе си. Сама.
И просто съм си аз...
и съм си цялата.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/05/blog-post_11.html

===========================
Élodie Frégé & Michal "Viens jusqu'à moi"

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Разбираемо, почти... 04-11-2018 02:15

Разбираемо, почти...

Бих искала да мога да те мразя,
за да си спомня как съм те обичала.
Но днес ми е утихнало и празно,
и пълно до небето с безразличие.
Не ми звучиш във мислите. Изобщо.
Не ми се плаче даже...Изумително.
Дори не те сънувах снощи.
Дори не се опитах да опитам.
Успя, все пак, да ме направиш силна.
Почти безчувствена. Почти цинична.
Но не по принцип, а към миналото.

В което, щом се върна, те обичам.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/05/blog-post_03.html

===========================

Metallica - Nothing Else Matters (Studio Version)

Cell Block Tango Lyrics

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Осем Луни 04-11-2018 02:14

Осем Луни
1.
Почакай страннико, заслушай се в нощта.
Не в твоята, ти нея я познаваш...
Послушай моята. Различна е. И знам,
че сигурно ще слушаш до забрава.
Постой до мен и затвори очи.
Луната много плахо те целува.
Докосва устните ти лекичко с лъчи
и ти забравяш трудните си думи.
Остават само тихите слова,
най-съкровените, които си измислял.
Такава си е моята Луна -
отвела те е в нежната си приказка.
А аз живея там от сто лета.
Почти сама. Със няколко Пегаси.
Когато ми е тъжно и не спя
те кротко ме люлеят на крилата си.
Понякога си правя звездопад
и земните човеци се усмихват.
Дори успяват да си върнат любовта.
Поне в мечтите. И във шепа стихове.
Усещаш ли...Минава полунощ.
Аз искам да останеш до разсъмване,
но днес не бива страннико. Не знам защо.
Сега е време просто да си тръгнеш.
Но някой път, във друга нощ с Луна,
аз знам, че непременно ще се върнеш.
Веднъж послушаш ли със мен нощта,
без мене да я слушаш ще е трудно.

2.
И ето пак - Луната ме повежда
по тайните пътеки на Нощта.
Облича тялото ми с кротката си нежност
и сребърни нюанси на тъга.
По стъпките ми - паднали звезди,
цъфтят като глухарчета в полето.
Аз нося приказки и много тишини.
И много обич, скрита във сърцето ми.
И искам да останеш с мен на този бряг,
където свършва времето и почва светлината.
За малко само. Чак до сутринта.
А после ако искаш - ставай Вятър.
Но дотогава двете ми ръце
ще търсят твоите и дълго ще разказват
за някакви далечни светове.
За сънища и истини. А ти ще пазиш
очите ми от лошите сълзи.
И устните ми. От горчиво.
В такива нощи с теб ми се мълчи.
В такива нощи, знам, не се заспива.
И двамата на този таен бряг
ще си ловим вълшебства и копнежи.
Над нас ще бди една добра Луна
и ще ни крие в тънката си мрежа.
Кажи, че идваш подир мен.
Кажи, че стъпките ти ме намират.
Кажи, че някога ще спрем
един до друг, по-чисти и красиви.
Кажи, че цялото небе тогава
за нас ще нарисува звездопад.
Така ти вярвам...Толкова ти вярвам
и сгушена до твойте рамена
разказвам приказки, които си измислям
и искам тази нощ да е безкрай.
Ти скриваш най-потайната въздишка
в извивките на топлата ми длан.
И никой не продумва нито дума.
В такива нощи само се мълчи.
Такива нощи сбъдват всяко чудо,
така че... затвори очи...

3.
Не ти разказах пълната Луна...
Ще ти разкажа тази, дето
потъва тихо-тихо над света
и бавно се стопява на небето.
Тя е различна. Тя мълчи.
И сигурно за някого тъгува.
Просвирват тъничките и лъчи
като самотни струни на цигулка.
И нощите звучат в минор.
И нощите със нея се разплакват.
Тя не разбира много от любов.
Тя само чака, чака, чака...
Додето се стопи съвсем.
Додето цялата и цветлина изтлее.
Тогава виждаш Другото Небе -
със хиляди звезди, които греят.
Така е в нощите на Сляпата Луна.
Звездите до една са будни.
И никога подобна красота
не може да се види в пълнолуние...

4.
Луните с теб са най-красивите Луни.
Без теб и пълнолунието ми е празно.
Небето е далечно. И мълчи.
Звездите с остри връхчета прорязват
вечерната лилава тишина.
И аз не знам защо, но ми се плаче.
Тогава искам само да мълча.
И мразя всичките надеждопродавачи.
Ти сигурно не знаеш, ала аз
не съм преставала за миг да те обичам.
Още от времето на Първата Луна.
Когато бях...най-вече ничия.
Не знаеш как във себе си те скрих.
И как те измълчавах до полуда.
Превръщах всичко, всичко във сълзи.
И лъжех, че не може да се влюбя.
Не знаеш нищо, нищичко, нали...
Защото нямах смелост да призная,
че искам да ти подаря безброй Луни.
Още от Първата. Чак до безкрая.

5.
Когато няма нищо, само нощ,
обгърнала от край до край земята
и вятърът на вън е страшно лош,
и удря по прозорците, и хапе,
когато няма нищо, няма никой,
когато е студено и боли
и нямаш капка сила да извикаш,
и нямаш сили даже да мълчиш,
и едновременно си тъжен, и си гневен,
и празен, и препълнен...и болящ,
и нямаш нищо, нищо...
Имаш мене.
Дори да нямам никаква Луна...
Дори да се е скрила надалече
от бурята навън. И тази в нас.
В най-тъмната и страшна вечер
за тебе ще намеря светлинка.
Сама ще я направя, ако трябва.
От всичките изплакани сълзи,
от топлото, събрано в дланите ми,
от обичта, която ме боли,
от думите, които премълчавам,
а в сънищата ми излизат шепнешком,
от чувствата, които ме задавят,
от цялата си истинска любов...
Какво, като Луната ни я няма
и мракът ни оставя без очи...
Ти имаш мен.
Една, която
рисува по небето ти звезди.

6.
Твоето Лунно момиче
нощем не може да спи.
Само обича, обича...
Ти го усещаш, нали?
Ти го усещаш в съня си.
И се усмихваш едва,
в нейните лунни прегръдки,
на твоята лунна жена.
Тя е безкрайно далече
и...цялата някак е в теб.
Твоя през всичките вечности.
И във всичките светове.
Ти не и се сърди, тя е просто
твоето Лунно Момиче.
Тъжна. Сама. Звездокоса.
Тя те Читать далее...

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Тайнонощия 04-11-2018 02:13

Тайнонощия

Здравей. Изглежда пак не спя.
Нощта ме викна вън и ме прегърна.
Изгубила е своята Луна
в извивките на восъчните хълмове.
И ме поиска. Да остана там.
Да бъда с нея. Нейното момиче.
В замяна ще получа тишина.
И много, много място за обичане.
Постила ми пътека от звезди.
Съблича дневната ми дреха и въздиша.
И цялата около мен трепти.
И цялата съм нежностишие
написано по вятъра за теб,
изплакано, измисляно, мечтано...
Не се опитвай днеска да ме спреш -
аз цяла нощ до тебе ще остана
и ще напълня шепите ти със любов,
и устните ти с нежност ще напълня...
Да знаеш, аз съм истинска магия. Но
магиите си тръгват на разсъмване.

А ти ще ме усещаш през деня -
със всички сетива ще ме усещаш.
И като мен ще чакаш пак нощта
да скрие в мрак красивата ни среща...

2010

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/05/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Когато те преодолявам /стих-предсказание/ 04-11-2018 02:11

Когато те преодолявам
/стих-предсказание/

Понякога съм плакала за теб.
Когато нощите ми са били полярни.
Стояла съм дори на колене
и съм очаквала... любов ли? Подаяние!
Понякога съм вярвала в това,
че си човек. И можеш да обичаш.
Каква наивница, за Бога, съм била!
Но днес не съм. Днес съм различна.
Днес се усмихвам както никой друг.
Целувам те наум и си отивам.
Не трепва в тишината нито звук.
И аз се чувствам дяволски красива.
Минавам покрай тебе. Ти мълчиш.
Но тишината ти е грапаво-неловка.
Разбива се във моите очи,
а те са кротки. Уж са кротки.
И отминавам. И вървя напред.
След мене правиш плаха, колеблива крачка.
А аз се моля, моля се да спреш.
Не искам да ме виждаш, че те плача.
08.2010.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/04/blog-post_5878.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Разпиляности... /под други имена/ 04-11-2018 02:09

Разпиляности...
/под други имена/

Интервенции по душата

Заключвам всяка еретична мисъл
че бих могла да съм обичана.
Не съм поредно име в списъка.
Отричай ме, отричай ме, отричай ме!
Счупи звездите в нощното небе.
То трябва да е много тъмно!
Сърцето ми не е сърце,
а просто някакъв си мускул.
Душата ми не е душа,
защото, казваш, сме материя.
Не вярвам вече в чудеса,
за да не бъда лековерна.
Разбий Луната! Мразя я!
Тя е за жалки романтици.
От днес съм друга. Не летя.
Върни крилете ми на птиците.
А после просто ми кажи:

- Защо не се усмихваш вече?

Не се ли сещаш? Точно ти...
Да съм ти близка! Не далечна!
Обаче вече не съм аз.
Което бях, съм променила.
Не ме харесваш и така?
Добре. Чудесно. Сбогом, мили.

-----------------------------------

Фрагменти от една неделна пролет

Когато стана лястовица и се върна,
дали ще има стряха във ръцете ти?
Или ще ме посрещнеш само с бури
под свъсения тътен на небето?

Когато стана лястовица и си дойда,
гнездото ми дали ще си запазил?
Или ще си изпепелил със зимен огън
надеждите и ще ме чака празното?

Не мога да съм лястовица, не разбра ли?
Крайпътно се разлиствам в клонка люляк.
Ще нацъфтя между студените ти длани,
защото искам да ти кажа, че съм влюбена.

-----------------------------------

Почти изчезване

По крехките треви на утрото
нощта посипва шепичка сълзи на тръгване.
Звездите избеляват и замлъкват.
В очите ти полека се разсъмва.
Под клепките ти парят меки сънища,
от устните ми, спрели върху рамото ти.
Ръцете ти са порив за завръщане.
Очите ми са повик да останеш.
А тишината в ъгъла на стаята
задъхано се вкопчва във стените
когато пръстите ти бавно очертават
контура на Луната по гърдите ми.
Нощта посипва капчици роса по утрото
и много тихо се стопява във небето.
Пролазвам по гърба ти като тръпка,
преди да се разтворя във ръцете ти.

-----------------------------------

Дали е много?

За стотен път от себе си си тръгвам.
Луната пак ще ми обърне гръб.
И нощите ще станат страшно тъмни,
и всичките ми думи ще мълчат.

За стотен път не вярвам в тази обич,
която връзва вятъра във мен
и стяга със металните си обръчи
звънтенето на мойте дъждове.

За стотен път поемам напосоки
през празното пространство на света.
Потъвам някъде във най-дълбокото
на синята кристална тишина.

За стотен път от хиляди умори
разплакана оставам. И безпътна.
Не искам с никой днеска да говоря.
От празни думи цяла съм изтръпнала.

Мечтите ми се свиват на кълбо,
за стотен път прерязани от някой.
И никой не видя, че съм стъкло.
И всеки си отчупва от душата ми.

За стотен път се скривам от света...
А имам нужда някой да ме вземе,
да ми даде парченце топлина
и да заспя смирена във ръцете му.

-----------------------------------

Фата Моргана

Стоманени лъчи. И дъжд по миглите.
Небето се троши и се разпада.
Оставал ли си дълго във пустинята
да молиш слънцето и за пощада?

Целувал ли си белите и пясъци
със кръв по жадните си устни?
Дали си вярвал във миражите,
които хоризонтът къса?

Не си ли ... Мисля, че го знаех.
Тогава тръгвай. По-далеч от мене.
Не съм жена. Не ме желаеш.
И няма да успееш да ме вземеш.

Привиждам ти се само там, над дюните.
Но мен ме няма. Всичко е илюзия.
Едва ли някога ще ме целунеш.
Пустинята ... ще те излъже.

-----------------------------------

В най-тихото ти

Мълчи! Нощта е много тънка
и спуска върху мен лилав воал.
Ръцете и ме карат да настръхвам.
А ти мълчи! Аз само ще шептя.

Задъхана ли съм? Защото е студено...
Но думите ми парят в теб. Нали?
Не се протягай. Няма да ме вземеш.
Не казвай нищо! Моля те. Мълчи.

На фона на луната аз съм сянка.
Във мислите ти врязан силует.
Жена съм, мили. И съм обещание.
Но ти не ме докосвай със ръце.

Чертай ме само с дъх. Безкрайно бавно.
Очите ми са черни езера.
Когато в тях до дъно си пропаднал,
едва тогава, мили ще се дам.

Едва тогава, тиха и покорна,
ще съблека лилавия воал.
Във пълнолунието ще нагазя гола
и повече от всякога ще съм жена.

Сега не казвай нищо. Аз ще шепна.
Рисувай своя сън със дъх по мен.
Да ти призная ли? Умирам за ръцете ти!
Но не сега, любими ... Още не...

-----------------------------------

Участ

Привикнала на обич "до поискване",
съвсем съм се превърнала на гара.
Отеква в мене ехото от писъка
на винаги отиващи си влакове.

Очите ми са станали часовници
и нижат дълго кратките минути.
А релсите ръждясват нелюбовно
във своята метална недочутост.

Сърцето ми отдавна дерайлира
и дишам на буксир. Защото трябва.
От обич "до поискване" не се умира.
Единствено превръщаш се във гара.

И чакаш, и посрещаш, и...изпращаш.
Сълзите ти са гъсти. Като дизел.
И не това е, всъщност, страшното.
А онова, че гарите не си отиват.

-----------------------------------

Остатъци

Това, което Читать далее...

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Работата на дъжда... 04-11-2018 02:07

Работата на дъжда...

Вали, понеже ми е нужно.
По-лесно те забравям във дъжда.
По-лесно ми е някак да се лъжа,
че даже за секунда не тъжа.

По-лесно ми е да съм мокър гълъб
и да настръхвам на отсрещния корниз.
И да съм котката на хлъзгавите стълби,
която се преструва, че не спи.

По-лесно ми е да съм тротоара,
изтръпнал под студения капчук.
Или да съм зеленото на светофара.
Или досаден клаксон с дрезгав звук.

Дъждът е просто някаква необходимост.
Измива те от въздуха край мен.
Измива времето. И мен измива.
И после си отива. Уморен.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/04/blog-post_27.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Вариант Б 04-11-2018 02:06

Вариант Б

Не ми е тъжно. Просто ми е празно.
И точно за това ми се мълчи.
Отдавна вече всичко съм разказала.
И нямам думи. Само тишини.
Ако не можеш в тях да ме намериш,
не се отчайвай. Ще те разбера.
Не се завръщай в тъжното ми вчера.
Аз имам своето несбъднато сега,
априлска вечер, ментов чай и песен.
Аз имам неначенати мечти.
Сега се уча да ми бъде лесно.
И точно за това ми се мълчи.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/04/blog-post_25.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Писмо до Април 04-11-2018 02:05

Писмо до Април

Не ме разнежвай толкова...
Не ми се влюбва.
Или поне не още. Не сега.
Сега ми е красиво да се губя
по тихите пътечки на нощта.
Да срещам себе си.
Да се обиквам.
Да си прощавам. И да си отивам.
Да бъда аз. Да бъда никой.
И точно за това да съм щастлива.
Засей ми само няколко глухарчета,
а после ги завий със ветрове.
Да могат вместо мене да изплачат
най-трудните ми тайни страхове,
най-дългите мълчания от обич
и най-неизговорената болка.
Сънувай ми поеми. И художници.
Но, моля те, не ме разнежвай толкова...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/04/blog-post_22.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Да си Ламя, мой мили принце...* 04-11-2018 02:04

Да си Ламя, мой мили принце...*
С огромна благодарност към Зори, за Спаска и усмивките, които ми носи :)
И за Венци, да не мисли, че само седя и роня сълзи :р

Болят и трите ми глави!
И трите ми усти избълват огън.
Не се отказаха проклетите момци
да ми създават хиляди тревоги!
Защо не си стоят у тях?
Какво им трябва да ме търсят?
Аз съм една ламя, като ламя.
(Знам, истинските се броим на пръсти.)
И тези глупави момци
умират, значи, да ни завладеят!
То - стихове, то - китки, то - звезди...
Не ме интересуват!
Чакам Змея!
От приказките на момците ми омръзна.
Човеците - не можеш ги разбра!
Преследват те като безумни първо,
а после - "тя била ламя..."
Ламя съм ми! Ти как я мислиш??
Хем умна съм - със три глави!
Ако реша - набързо ще те сдъвча.
Ама не искам, че си ми горчив.
Човек си, като всички други.
Завоевател го играеш на Лами.
Добре де, мъничко се влюбих.
Не мъничко, направо прекалих.
Но няма нищо. Ти си заминавай.
Прощавам ти. С едното си сърце.
(Добре, че е едно. Признавам си...)
И цялото очаква своя Змей.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/04/blog-post_5036.html

Да си жена, мой мили принце,
е върховно...!
Да се усмихваш на събуденото слънце,
с усмивката, ленива като котка,
която толкова мъже приспива.
Да си жена, мой принце, е велико.
Ръцете ти да са като клавиши,
способни да изсвирят и алегро,
и пасионато..., ако Той го пише.
Да си жена, не е да си принцеса,
с едничка грижа, излинелите пантофки.
На делника изпраните чорапи
са част от женското ти съвършенство.
Да си жена, ще значи да си буден,
а даже господ е заспал блажено.
Унесен в собствената си нетленност.
Непогрешимост. И несподеленост.
Да си жена, мой принце, значи вярност
към някой, който може би не струва,
по десетте Му божи предписания.
Но е любим. И със това изкупва,
натрупаната с векове виновност,
дори останалата - непризната.
Да си жена е нещо като празник.
Във който мнозинството вярва,
ала малцина, да усетят са способни.
Да си жена, мой мили, значи още
да не узнаеш мислите за тебе.
Да споделиш душата си и тяло,
във сделка видимо неправомерна.
Без да очакваш вечността в гаранция,
а вечно да си отговорен за смелостта
наричана Любов...
Безспорно.
Да си жена, мой мили принце,
Е...Върховно!
......................
Мариана Дончева

Художник Александрина Караджова
http://proxy11.media.online.ua/uol/r3-7405123c42/50922e2a018b2.jpg

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Сбогуване за силни мъже 04-11-2018 02:02

Сбогуване за силни мъже

Не се отдръпнах аз. Ти сам ме блъсна
във бездната на черното си нищо.
Опита с мисъл да ме доразкъсаш.
Аз просто се отказах да те виждам.
Затворих сетивата си. Изтрих очите.
А обичта ми тихо се разплака.
Опитах да я утеша. Опитах...
Сега опитвам да не те очаквам.
Ще те забравя. Ще преболедувам.
Отровата ти не е смъртоносна,
щом някъде из тебе съществува.
Щом някъде в душата си я носиш.
Сега парализира всеки мускул.
Не зная дишам ли. Ала съм жива.
Не се отдалечих от себе си.
Ти ме откъсна.
Сега...сега ти просто си отивай.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/04/blog-post_19.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Където и да е... 04-11-2018 02:01

Където и да е...

Пак си търся път между звездите.
Пак избирам със затворени очи.
Знаеш ли, така ми се отлита...
Точно колкото ми се мълчи.
Искам да изгубя всичко. Всичко!
И да си направя свобода.
Всички спомени със боцкащи иглички,
всички думи, всички имена,
всички обичи, които ме раниха,
всички обичи, които не разбрах,
всички чувства с маски като стихове,
всички мои тъжни чудеса...
Искам някой някъде да ме извика.
Да приеме моята ранимост.
И да ме обича. Тихо. Тихо.
Някой, който иска да ме има.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/04/blog-post_17.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»