Мобильный LiveInternet

Авторизация

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»

Внезапно стихче без заглавие 04-11-2018 06:27

Внезапно стихче без заглавие

Защото те обичам силно, силно
понякога съм цялата безсилие.
Тогава мога само да притихна
и в тебе да поискам да се скрия.

Защото те обичам много, много
понякога съм малка като точка.
Тогава нищо, нищичко не мога,
освен да светя цялата от обич.

Защото те обичам до полуда,
съвсем нормално - ставам алогична.
(Логична е оксиморон на влюбена.)

Разбираш ли...ужасно те обичам.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/10/blog-post_07.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Знаеш ли, мое вълшебство, 04-11-2018 06:26

Знаеш ли, мое вълшебство,
страшно ми се мълчи...
И ми е страшно разнежено...
И ми е пълно с мечти...
Искам ти топлото рамо,
искам ти тихия глас,
искам те целия...
Само
аз и ти
ти и аз...
И ръцете ти, влюбени в мене...
И аз цялата - влюбена в теб.
И едно разлюляно безвремие
под едно полудяло небе...
Аз - задъхана от обичане,
ти - притихнал във мене без дъх,
а наоколо - шепот, заричане,
и...заспива смутен светът,
и заспивам със тебе по устните,
ти - със шепи, препълнени с мен.
И тежи от любов даже въздухът,
даже лудото ни небе...
Ако знаеш, мое вълшебство
как ужасно ми се мълчи...
Как утихвам от обич...И нежност...
Как те искам...
Не знаеш...нали...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/10/blog-post_3.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Там ли си... 04-11-2018 06:25

Там ли си...
Понякога, когато те очаквам,
изпитвам страх, че съм ти се въобразила
в едно отминало отдавна лято
и после в някаква изгубила ме зима,
а теб те няма, няма те изобщо,
изобщо никога, изобщо никак,
и знаеш ли, това е много лошо.
Тогава цялата те викам и те викам...
без глас, без ни едничка дума,
но викам с вени, с пулс
с очи
със...всичко
и цялата изтръпвам -
да ме чуеш
да чуеш
как
безмълвно те обичам
от другата страна на разстоянието
което се протяга помежду ни
едно такова
страшно, празно, нямо,
а пълно цялото с различни думи.
И после си припомням че те има -
щом мен ме има, теб те има също.
В противен случай нищо няма смисъл-
ни ябълките, ни луната, нито къщите,
нито дори шедьоврите на Ренесанса
ни цялата космическа програма,
нито идеята за Истинското Щастие.
Разбираш ли, изобщо смисъл няма
да съществувам само аз,
така, безтебна,
и безадресна, и напълно ничия,
случайна и напълно непотребна,
препълнена с излишност от обичане,
сама във цялата вселена, и ранима,
направена от сънища и стихове.
Та...исках да си кажа, че те има.
Да те повярвам целия.
И да утихна.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/10/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

p.s. Обичам те. 04-11-2018 06:24

p.s. Обичам те.
Понякога усещам как болиш...
От грозни думи
и от лоши хора.
Oт сенки на несбъднати мечти.
Oт чувства, преоблечени в умора.
Тогава цялата мълча.
Мълча...
Светът тежи като огромен камък.
Горчив, като прокудена сълза.
И как е празно...как е празно само...

Тогава искам да те скрия в мен.
Да стана дом за теб.
От обич.
Да те погаля с устни и с ръце,
додето взема цялата ти болка.
Да те прегърна, докато заспиш
и много нежно да те прилаская...

Понякога, когато те боли,
болиш във мен...

Не искам да го знаеш.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/09/ps.html

===========================
Serj Tankian "Goodbye - Gate 21 (Rock Remix)" - Official Video Featuring The FCC And Tom Morello

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Моят вълк 04-11-2018 06:23

Моят вълк
И не искам пак да бъда крив -
нека съм поне веднъж добрия!
Приказка, в която съм щастлив...
Ако още няма, измисли я!...

Ники Комедвенска, "Писмото на Вълка"

Така се случи, срещнах го в гората.
И беше много тъмна нощ.
Страхувах се. Боляха ме краката.
А той изгледаше по вълчи лош.
Но нещо във очите му проблесна...
И се разпадна целият ми страх.
Да бъдеш лош, навярно, не е лесно.
Да бъдеш лош - то е да бъдеш сам.
Погалих го. Несвикнал на милувки,
по навик се опита да ръмжи.
А после легна тихичко във скута ми
и просто си мълчахме. До зори.
Потръпваше от топлината на ръцете ми,
за първи път посмял да е добър.
Заслушах се във пулса на сърцето му
и го обикнах...
Аз
обикнах
вълк.

Не ми се слушат страшните ви приказки...
Ядял момичета, наивни като мен...
Не вярвам, знаете ли... Писна ми.
Защото моят вълк има сърце,
каквото много от човеците отдавна нямат.
Обичам го. Обичам си вълка!
Това е приказката ми. Такъв е краят ѝ.
Нататък продължава Любовта...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/09/blog-post_23.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Понякога усещам как болиш... 04-11-2018 06:22

Понякога усещам как болиш...

От грозни думи
и от лоши хора.
Oт сенки на несбъднати мечти.
Oт чувства, преоблечени в умора.
Тогава цялата мълча.
Мълча...
Светът тежи като огромен камък.
Горчив, като прокудена сълза.
И как е празно...как е празно само...

Тогава искам да те скрия в мен.
Да стана дом за теб.
От обич.
Да те погаля с устни и с ръце,
додето взема цялата ти болка.
Да те прегърна, докато заспиш
и много нежно да те прилаская...

Понякога, когато те боли,
болиш във мен...

Не искам да го знаеш.

p.s. Обичам те.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/09/blog-post_19.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Елементарно... 04-11-2018 06:20

Елементарно...

Принадлежа на южната тераса.
Особено към седем вечерта.
Съставена съм от избягал вятър,
от фибичка и резенче тъга;
от няколко разрошени къдрици,
от букви в някакъв случаен ред,
от малко котки и от малко птици,
от устни и от голи рамене;
от тиха нежност, като на светулка,
от дъжд, от пясък, от звезди,
от безметежно сладката си скука,
от музика за сняг и за мъгли;
от страх, от смях, от плач и от бадеми,
от розово, от дъвка, от стъкло,
от гривна, боси ходила и от пастели;
От спомени.
От нощ.
И от любов.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/09/blog-post_17.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

На чаша чай и половин Луна 04-11-2018 06:19

На чаша чай и половин Луна
Само тази любов, която сме дали, остава завинаги при нас...

Самичка. На балкона на септември.
От облака мирише на звезди.
Градът под мен е с кукленски размери,
но някак по човешки му се спи.
Това е бриз, което ме докосва.
Или са някакви невидими ръце.
Морето се протяга като просяк
към тъмните смълчани брегове.
Нощта се стича някак си отвесно
над малкия, сънуващ куклен град.
Луната е началото на песен.
А краят и е още непознат...
Септември ме прегръща. Ставам тиха.
Светът ми е виенско колело.

Понякога, насън, ти се усмихвам.
Не съм изгубила и капчица любов.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/09/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

И път обратно няма... 04-11-2018 06:18

И път обратно няма...

Големите момичета не плачат.
Те просто се прощават с любовта
в една безумно дълга вечер
и тихичко си тръгват сутринта.

Не вярват на измислици и думи.
Не вярват в приказки. Не вярват в чудеса.
Не вярват в падащи звезди и пълнолуния.
Не вярват в нищо вече. И така...

Големите момичета си тръгват.
Завинаги си тръгват, щом решат.
Дори да им е до полуда трудно,
големите момичета намират път.

Не вземат нищо. Нищичко не вземат.
Освен един огромен куфар със сълзи
и много, много, много време,
в което болката да отболи.

Не казват сбогом. Не създават драми.
Щом любовта им нищичко не значи,
те тръгват, непоглеждайки през рамо.
Големите момичета не плачат.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/08/blog-post_25.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Истинска приказка за любовта 04-11-2018 06:17

Истинска приказка за любовта

Свърших всички истории за принцеси и принцове.
Всички Спящи Красавици отдавна са будни.
Пепеляшките днес се разказват във вицове.
А Снежанките вярват в банкноти. Не в чудо.
Няма рицари вече. Има само доспехи.
И подрънква на кухо всяка казана дума.
И отеква във мене най-тъжното ехо
на лъжата че, ето, любов съществува.
Съществуваше вчера. А днес е измислица,
затворена в прашни, оръфани книги.
Как да стигна до нея? И да знам, че истинска.
До миражите никога никой не стига...
Само ние,
наивните
малки русалки
си мечтаем нозе. Любовта да догоним...
И преглъщаме целия ужас на болката,
и ни дърпат сърцата нагоре...нагоре.
А пък принцът целува друга на кораба.
И сълзите ни щипят. От солта на морето.
От лъжата за обич на земните хора.
И от слънцето, дето изгрява в небето.
После ставаме пяна. Бяла. И толкова.
Любовта е измислица. А ние сме глупави.
Свърших всички истории. Свърших даже и болките.
Аз съм пяна в морето.
И така ми е хубаво.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/08/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Неежедневие 04-11-2018 06:16

Неежедневие

Понякога от лятото ми става хубаво...
Не помня вчера и забравям утре.
Не ми е никак трудно да се влюбвам
във всяка незапочнала минута;
в зелените тревици между плочките;
в походките на уличните котки;
във своето смълчано безпосочие;
във бялата тъга на всеки облак;
в момчетата, които преминават
и няма никога да ги познавам;
във грапавия глас на тротоарите;
в мехурчетата в цитронадата;
във гларусите (само как съм влюбена!);
във всичките си малки щуротизми;
в липата, стъпила на ъгъла;
в една витрина с жълти ризи;
във отражението в огледалото;
в уюта, сгушен на терасата;
в китарения пулс на тялото ми...
В усещането, че животът е прекрасен...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/07/blog-post_25.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Категорично, като смърт 04-11-2018 06:15

Категорично, като смърт

Избрах да ти повярвам. Ала ти
избра да ме излъжеш. Няма нищо.
Ще ме боли. Дори ще преболи.
Но днес не мога и не искам да съм същата.
Ще бъда себе си във себе си.
Ала за теб
ще бъда никоя. От днес ще те забравям.
Изплакала съм го това сърце.
И нямам сили вече...Просто нямам.
Доверието ми скимти и го е страх.
От твоята жестокост му е болно.
Сама съм си виновна, да, разбрах.
Но днес приключвам с глупавата роля.
Бъди щастлив...Обичан...Всичко най.
А моята любов...ще я изхвърля.
Оставям ти безкрайна свобода.
Не ме търси.
Завинаги си тръгнах.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/07/blog-post_21.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Ако поискаш да си дойдеш... 04-11-2018 06:14

Ако поискаш да си дойдеш...

Изплаквах те,
изплаквах те,
изплаквах те...
Аз ли направих този океан
от обич до поискване и от очакване
с подводни рифове от тишина...
Аз ли направих вятъра над него
и мълниите в сивото небе?
Аз ли покрих вълните му със пепел?
Аз ли отдръпнах себе си от теб?
Ще можеш ли сега да го преплаваш?
И искаш ли да го преплаваш...аз не знам.
Сторя ти дом. Във себе си. Отляво.
И пазя в него теб. И любовта.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/07/blog-post_20.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Ти, моя милост и другите в мен :) 04-11-2018 06:13

Ти, моя милост и другите в мен :)

Ти познаваш всичките ми аз.
Нежната, гальовна като коте,
другата - препила с тишина,
измълчала чак до край живота.
Лошата - ядосана и гневна.
Лиглата, която те разсмива.
Сръдлата, която те изнервя.
Влюбената - истински щастлива.
Тъжната...а тя те натъжава...
И онази, дето се страхува.
Спящата Красавица. И жабата.
(И при двете става със целуване.)
Доверчивата, наивна чак до глупост.
Умната (понякога се случва).
Половинката ти абсолютна лудост.
И онази, дето е заключила
кулата си с десет катинара,
тъй като светът навън я плаши.
Ти познаваш цялата ми шареност.
Всичките жени във мен познаваш.
И те всички искат да останеш.
Искат да ги искаш всички, всички!
Да ти кажа ли една мъничка тайна?
Всички ние много те обичаме.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/07/blog-post_16.html

===========================
Sergej Cetkovic - Odlazis

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Полярните ми нощи 04-11-2018 06:12

Полярните ми нощи

От очите ми гледа Нощта...
Необятна. Красива. И тъжна.
Не сълзи са това...Звездопад!
(Пожелах си любов. Не се сбъдна.)
Нямам вече Луни. Отлетяха.
Само тъмно, далечно небе.
И солено-горчиви пясъци.
Дъждове, дъждове, дъждове...
Не поглеждай в очите ми.
Никога!
Омагьосана Нощ има там.
Тя отдавна не вярва във принцове.
Тя умее да бъда сама.

---
А под миглите тихо заспиват
разни малки, човешки мечти.
Само в тях любовта ми е жива.
И боли. И боли. И боли...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/07/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Едно глупаво обяснение... 04-11-2018 06:11

Едно глупаво обяснение...

Ако понякога те натъжавам много,
ядосвам те и ти се сърдя безпричинно,
ако понякога ти причинявам болка
и после си играя на невидима,
ако ти казвам "Просто ми се плаче..."
и си отивам със сълзи в очите,
то е защото нищичко не знача
за теб...а искам да съм всичко.
И като казвам 'всичко', е буквално -
чаршафа, чашата, кафето,
парфюма, ключовете, огледалото,
съня и пулса на сърцето ти,
усмивката, тревогата, леглото,
настинката и ментовия чай.
Защо го искам ли? Защото!

Защото те обичам. За това.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/06/blog-post_28.html

===========================
La Isla Bonita [featuring Gogol Bordello] [Live From Live Ea

Zveri - Tebe

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

заклинание 04-11-2018 06:09

заклинание

Не спирай никога да ме обичаш,
чуваш ли,
не смей и за секунда да преставаш,
дори когато другаде си влюбен,
дори когато ти се иска да ме мразиш,
когато нямаш спомен, че ме има
и ме усещаш само с интуиция,
когато избелява името ми,
когато пожелая да съм ничия,
когато те боля до изнемога,
когато ме разплакваш от безсилие,
когато ме вгорчаваш от тревожност,
когато по случайност съм ти мила,
когато си отивам, натрошена
от острите ти думи и от вятъра,
когато ме целуваш уморено
и страшно ти се иска да избягаш,
когато укротяваш страховете ми
и сам се плашиш, че умея да съм твоя,
когато ме издигаш до небето,
когато ме засипваш с безпокойство,
когато се раняваме взаимно
и след това тъжим разнопосочно,
когато се преструвам, че съм зима,
когато слагам (пред)последна точка,
когато ме захвърляш най-небрежно
в кашона с непотребните си вещи,
когато най-внезапно ставаш нежен,
когато липсата ти ме приклещва,
не спирай никога да ме обичаш, чу ли,
защото спреш ли, цялата Вселена
ще спре да съществува, ще се счупи
във вените и стъкленото време,
ще бъде ледниково, мъртво, безутешно,
по-страшно даже от библейска притча.
Не смей дори да си го мислиш!
Не спирай никога да ме обичаш.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/06/blog-post_17.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Без заголовка 04-11-2018 06:08

(не)възможности
Заспива ми се някъде далече.
На Марс ми се заспива! Ако може...
Омръзнаха ми тези земни вéчери,
рисуващи измислици по кожата ми.
Омръзнаха ми лунните истории,
които си разказвам сам-самичка.
Омръзнаха ми всичките герои,
които не обичам. И обичам.
Омръзна ми да ми е толкова сложно.
Заспива ми се някъде далече...
На Марс ми се заспива, ако може.
Или пък,
ако може,
във ръцете ти.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/06/blog-post_15.html

===========================
Souad Massi - Raoui with Arabic, English, French lyrics - سعاد ماسي‎ راوي

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Уроци 04-11-2018 06:07

Уроци

Ти не вярваш, че има любов.
И... не ми говорú за обичане.
Не ме питай как и защо
се научих да те отричам.

Пътят беше остър и тънък.
Баналното острие на бръснача.
Вървях, обичах те и се спъвах.
Учех се да не плача.

Когато учителят е добър,
уроците са ми лесни.
Зная ги вече и насън.
Зная ги просто чудесно.

Сега искаш да науча обратното?
Не, сметката не излиза.
Забравила съм те безвъзвратно.
До последното копче на ризата.

Aprendiz
Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/06/blog-post_12.html
===========================

Malú - Aprendiz (Directo DVD)

ES Posthumus - Nara (nature - Planet Earth, IMAX)

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Паноптикум на обичи 04-11-2018 06:06

Паноптикум на обичи

Обичали са ме различно.
Отчаяно.
Несподелено.
До лудост (моята).
Комично.
Страхливо.
И вманиачено.
Разтърсващо.
Ужасно.
Искрено.
Приятелски.
Предателски.
Човешки.
Случайно.
Тъпо.
Необмислено.
Внезапно.
И по грешка.
Като по филмите.
Досадно.
Бегло.
Понякога и романтично.
Ееей толкова много, до небето.
Неволно.
Платонично.
Обсебващо.
Небрежно.
Чисто.
И кратичко като премигване.
Но никой не разбра,
че искам
завинаги
завинаги
завинаги.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/06/blog-post_9.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»