Мобильный LiveInternet

Твоя 04-11-2018 06:49

Твоя
Докосваш ли ме? Или си измислям
онази непрогледна тишина,
в която пръстите ти
бавно ме разлистват
и устните ти нежно ме четат...
Написана съм твоя, много твоя
от стръмното на мъжкият ти пулс
по гладката изящност на завоите
и мекото на женския ми вкус...
Прочиташ ме...задъхано...на срички...
до най-дълбокото на сладките ми тайни.
И аз настръхвам, цялата обичане.
Шептя те. Искам те. И ти се давам.
Нали е обич... Нека да е тиха...
Обичам те безмълвно. Със очи.
Обичаш ме контурно. С щрихи.
Такава обич само се мълчи.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/03/blog-post_21.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Много кратка дъждовна поема 04-11-2018 06:48

Много кратка дъждовна поема
Има нощи, в които дъждът
слага сини обувки с бомбета,
а край него небрежно кръжат
разни мисли на разни поети.

И дъждът ги лови с ръце,
после нежно и много внимателно
ги прибира в едно чекмедже
с надпис
"Тук събирам мечти на приятели".

След това си приготвя чай
със две капчици лунно сияние,
щипка обич и стрък тишина,
и парченце 'сбъднимижелание'.

После сяда на твоя прозорец,
за да чуе какво ще е времето.
Телевизорът тихо говори...
А пък ти ... си мислиш за мене.

Той не иска да те смущава,
за това си отива, усмихнат,
по водосточната тръба в ляво.

Аз, след него, съм цялата в стихове...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/03/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

24/7 04-11-2018 06:47

24/7
Обичам те, когато се разсъмва
и улиците чезнат във мъгли,
а аз оставам - истинска и влюбена.
А аз оставам...и те пиша в стих.

Обичам те и след това. Когато
в задъхания трафик на деня
изпращаме сигнали до сърцата си:
"Обичам те."
"Обичам те и аз."

Обичам те, когато се здрачава
и във прозорците се раждат светлинки.
Тогава улиците бавно опустяват,
а аз се сгушвам в тебе...и мълчим.

И нощем те обичам. Многомного.
До бездихание. До бяло. До безкрай.
Превърната съм цялата във обич.
Която просто искам да ти дам.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/02/247.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Ще можеш ли завинаги... 04-11-2018 06:46

Ще можеш ли завинаги...
Когато ме обичаш, съм различна.
По-нежна и от себе си дори.
Красива съм почти до неприличност.
И цялата съм твоя. Не почти.

Принадлежа ти до без дъх...до лудост.
Със всичките си тайни светове.
И закодирам обичта си в пулса ти.
Ти закодираш себе си във мен.

Оставаме без имена и без адреси.
Без рамки, страхове и тъмнина.
Оставаме по себе си. И светим.
Когато ме обичаш, е така...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/02/blog-post_22.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Заради теб 04-11-2018 06:45

Заради теб
Защото някой ден ще ме намериш
(съвсем случайно, без да си ме търсил)
заспала във цветчето на черешата
и ще познаеш, че съм аз по устните...

Които пазят името ти непокътнато.
Сънуват как ги галиш с топли пръсти.
Приличат на преди секундичка целунати.
И искат да са твои. Непрекъснато.

Които те прошепват на разсъмване.
Мълчат те целодневно и нарочно.
Мечтаят тайно как ще им се сбъднеш.
И имат вкус на захар и на обич.

Ще те накарат да потръпнеш. Целият.
От мекотата им. От жажда. От доверие.
Ще знаеш, че ме има.
И живееш,
защото някой ден ще ме намериш...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/02/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Пóлети 04-11-2018 06:44

Пóлети
Днес ми е тъжно. Толкова тъжно,
че не мога дори да заплача.
Очертавам край себе си малка окръжност
с диаметър - ръката на здрача.
И се скривам във нея. Гола. По себе си.
Без мечти. Без надежди. Без нищо.
Пак туптят във сърцето ми безкрайни далечности.
И приличам съвсем на летище...
От което отлитат...Отлитат завинаги.
Без билети за някакво връщане.
Вътре в мен се разпадат отминали мигове.

А така да ми се прегръща...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/02/o.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Принцесешки неволи 04-11-2018 06:43

Принцесешки неволи
Каква принцеса съм, съвсем не знам...
Къде са ми кристалните пантофки?
Къде са ми вълшебните огледала?
Не спя от векове...Ни даже нощем...

Говоря си за дефицит.
На принцове.
И рицарите свършиха, изглежда.
Останах си по няколко мечти.
По приказки. И по надежди.

Но някак си не страдам от това.
Какви ти принцове, какви ти конници...
Каква принцеса съм, така и не разбрах,
но винаги се влюбвам във разбойници.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/01/blog-post_13.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Няма да узнаеш... 04-11-2018 06:41

Няма да узнаеш...
Не се завръщат пощенските гълъби...
Мълчи безцветно цялото небе.
Една разплакана любов стои на ъгъла
на нашите различни светове.

Не я храни със думи - обещания,
щом после предпочиташ да мълчиш.
Тя вярва в теб съвсем до бездихание.
И после ...просто я боли.

Но ти не знаеш...няма как да знаеш.
За теб е просто...някаква любов.
Една от многото, разхвърляни в безкрая.
Една от многото, не питащи "Защо".

Не можеш да я пипнеш, да я имаш.
Но знаеш ли, най-ценните неща
не се държат в ръце. И са невидими.
Едно от тях е точно любовта.

---

Но ти мълчи...

А пощенските гълъби
ще губят пътя си сред есенни мъгли.
И любовта ще плаче тихичко на ъгъла
и няма да признае, че боли.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/01/blog-post_10.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Когато ме няма най-много... 04-11-2018 06:40

Когато ме няма най-много...
Къде съм ли...в усмивките на хората.
И в собствените си сълзи.
В дъха ми по студените прозорци.
Във сънищата ти, когато завали.
Във стъпките, които разминават
безброй съдби по градските площади.
В изгарящия цвят на лавата.
И в неочакваните малки радости.
В очите ти, когато не ме гледаш.
В аксоните и нервните ти окончания.
Във ягодовия сироп на сладоледа ти.
И в златните тичинки в чая ми.
Под нулата във всички термометри.
В лилавите отенъци на залеза.
В моряшките възли и във поветрията.
Във приказките (но във неразказаните).
Във премълчаното, в болящата копнежност
на всяко затаило дъх сърце,
в онези необмислени палежи
на Любовта Завинаги.
И търся теб.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/01/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Когато ме няма най-много... 04-11-2018 06:39

Когато ме няма най-много...
Къде съм ли...в усмивките на хората.
И в собствените си сълзи.
В дъха ми по студените прозорци.
Във сънищата ти, когато завали.
Във стъпките, които разминават
безброй съдби по градските площади.
В изгарящия цвят на лавата.
И в неочакваните малки радости.
В очите ти, когато не ме гледаш.
В аксоните и нервните ти окончания.
Във ягодовия сироп на сладоледа ти.
И в златните тичинки в чая ми.
Под нулата във всички термометри.
В лилавите отенъци на залеза.
В моряшките възли и във поветрията.
Във приказките (но във неразказаните).
Във премълчаното, в болящата копнежност
на всяко затаило дъх сърце,
в онези необмислени палежи
на Любовта Завинаги.
И търся теб.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/01/blog-post_3.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

екзистенц максимум 04-11-2018 06:38

екзистенц максимум
Навън вали. И капките небе
полепват уморено по стъклата.
Приисква ми се времето да спре.
Да няма повече оттук нататък.
Да има само точно този миг -
един прозорец с нощен дъжд по него
и сладкото усещане, че ти
пулсираш в мене с пулса на сърцето ми.
Не искам утре, изгрев, светлина...
Достатъчни са ми това безвремие
и омагьосващия ритъм на дъжда...
Достатъчни са ми, за да живея.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/12/blog-post_20.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Огледалце, огледалце на стената... 04-11-2018 06:37

Огледалце, огледалце на стената...
Понякога всичко
започва в неделя,
между дванайсет и два на обяд.
Тя самата не знае къде е.
И изобщо не знае коя...

В огледалото - розова блузка.
А под нея прозира лятото...
Зад прозорците зимата пръска
вкус на сняг и парченца вятър.
Във косите и има музика
и танцуват по раменете.
Зад вратата скрибуца скуката
на цялата тази планета.
Нейният свят е съвсем автономен.
Съществува отделно от всичко.
Рециклира мечти, надежди и спомени.
И обича. Все още обича...
Нищо, че често се губи из себе си
и разпитва предметите в стаята
(химикалът, тефтерът, завесите)
дали случайно знаят коя е.
А понякога се открива внезапно.
Във неделя, между дванайсет и два,
в огледалото, във което лятото
е забравило Любовта...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/12/blog-post_12.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

събота, осем вечерта 04-11-2018 06:36

събота, осем вечерта
Някакъв кораб пристига и свири.
Декември мирише на сняг.
Познавам десетки нюанси на сивото.
И само един на нощта.
Луната тежи във небето, препълнена,
препила с космичен прах.
"Отсрещният бряг е изгърбен от хълмове."
(Говоря си с морския фар.)
Броя си звездите, мечтите и роклите.
И всички са минус една.
Живея в черупка от някакво охлювче.
Бронирана срещу света.
Пришивам си синьо мънисто на чувствата.
Да пази от лоши очи.
А после раздавам на шарени късове
душата си.
И не боли.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/12/blog-post_10.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

...и искам да се скрия в себе си 04-11-2018 06:35

...и искам да се скрия в себе си
Защо не пиша ли, Любов...
Защото мога да ти кажа всичко -
за времето, за мене, за живота,
за начина, по който те обичам,
за нощите, в които съм сама,
за дните, във които се изгубвам,
за малките вълшебства на дъжда,
за тишината, скрита в думите,
за страховете си, за зимното небе,
за птиците и тъжните си настроения,
за някакви далечни светове,
за маите и тяхното летоброене,
за колапса на Слънцето и за това,
че Краят на Света ще се отложи,
за музиката ми (която, да,
наричаш често просто невъзможна),
за хората, които ме вбесяват
и за умората от делничния ден,
и за усещането как ми отеснява
през зимата оловното море...
Или защото просто се смълчавам
и ставам тиха...като сняг.
Или като небе по свечеряване,
Или като преглътната сълза.
Защо не пиша ли, Любов...
защото
Светът на Думите се умори.
Не ми се пише. Толкова е просто.
Не ми се пише. Днес ми се мълчи.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/12/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Въпрос на вкус 04-11-2018 06:34

Въпрос на вкус

Животът без фонданена глазура
не лепне сладко, леко нагорчава.
И има привкус на солени бури,
на гаснещ огън и на свечеряване.

Но някак си се уморих от сладост.
Изтръпна ми езикът. И небцето.
И захарта се стапя жизнерадостно,
оголвайки до истинност сърцето ми.

Оставам по какаови очи.
По себе си.
По мисъл. По без думи.
Ако на някой много му горчи -
отсреща е тавата със локума.

При мен е само...черен шоколад.
Безброй процента истинско какао.
Знам, че се свиква трудно със вкуса.
Но свикнеш ли...започва пристрастяване.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/11/blog-post_18.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Остави ме да те обичам... 04-11-2018 06:33

Остави ме да те обичам...
Не мога да те наобичам, не разбираш ли...
Все ми се струва страшно недостатъчно.
Все ми се струва като миг-премигване -
такова малко и безумно кратичко.

А ти ми се обичаш много. Много!
Защо - не зная. Никак и изобщо.
И за това - не питай. Аз не мога
да ти измисля отговори на въпроса.

Обичам те ... така. И без 'защото'.
Или защото мога... Пък и искам...
Обичаш ми се. Толкова е просто.
А щом боли, показва, че е истинско.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/11/blog-post_8.html
https://caribiana.blogspot.com/2011/11/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

...и малко есен по миглите 04-11-2018 06:32

...и малко есен по миглите
Този вятър навън...
Този дъжд устремителен...
Аз мълча.
Аз съм сън.
Аз съм трънче в петите му.

Аз съм ничия, ничия, ничия.
Мен ме няма изобщо и никога.
И какво като го обичам...
сякаш някой ме пита...
Аз съм му между другото.
Между всички и нищо.
А пък в мен пеперудите
до мъгла ме разнищват.
И го плаках, и исках,
после свърших сълзите си...
Не успях да съм близко.
Не успях да съм истинска.

Само много болях.
А навън е октомври -
жълтолист, тротоарен...
А във мене е ... странно.

Настроение някакво -
преговарям си раните
и боля наобратно.
И обичам...неправилно.

За това замълчавам.
До полуда отчаяно.
После ставам сълза.
Вместо точка на края.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/10/blog-post_31.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Казвала ли съм ти... /oт... преди/ 04-11-2018 06:31

Казвала ли съм ти...
/oт... преди/

Знаеш ли, мое вълшебство,
страшно ми се мълчи...
И ми е страшно разнежено...
И ми е пълно с мечти...
Искам ти топлото рамо,
искам ти тихия глас,
искам те целия...
Само
аз и ти
ти и аз...
И ръцете ти, влюбени в мене...
И аз цялата - влюбена в теб.
И едно разлюляно безвремие
под едно полудяло небе...
Аз - задъхана от обичане,
ти - притихнал във мене без дъх,
а наоколо - шепот, заричане,
и...заспива смутен светът,
и заспивам със тебе по устните,
ти - със шепи, препълнени с мен.
И тежи от любов даже въздухът,
даже лудото ни небе...
Ако знаеш, мое вълшебство
как ужасно ми се мълчи...
Как утихвам от обич...И нежност...
Как те искам...
Не знаеш...нали...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/10/blog-post_27.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Аз, ти и лошият, страшен Мрак 04-11-2018 06:29

Аз, ти и лошият, страшен Мрак
Аз не съм влюбена в тебе. Изобщо.
Но така те обичам, че чак
те разказвам във приказки нощем
на студения, хапещ Мрак.
Той наднича, свиреп, от ъглите
и се прави на много страшен.
А пък аз му светя в очите
с бялото на чаршафа си.
И разказвам, разказвам, разказвам
как ми липсваш, когато те няма,
как Вселената става празна
и поне три пъти по-голяма,
как в ръцете ти бих заспала,
но понеже ги няма - не спя.
Как със тебе сме едно цяло -
две половинки на Лудостта.
И не зная дали му писва
на студения, страшен Мрак
да слуша това "Липсва ми...
До Голямата Мечка чак!",
но тънее и избледнява,
става мек, нежносин и плюшен,
на места до небеснолилаво,
и протяга ръце да ме гушне.
Той разбира - така те обичам,
че от обич не мога да спя.
И се мъчи на теб да прилича
този страшен, среднощен мрак.
За да спреш поне за секунда
да ми липсваш така, до сълзи.
И да спра с това "Не съм влюбена."
Отдалече си ми личи...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/10/blog-post_24.html

===========================
АЗ НЕ ОБИЧАМ - ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Броя звездите по тавана... 04-11-2018 06:28

Броя звездите по тавана...

Така е празно... Липсва ми гласът ти.
Не се научих как се спи без теб.
Сънят ми е объркан и безпътен.
И пълен до небето с ветрове...

Мълчи ли ти се...И на мене също...
Не искам да говоря с никой друг.
Днес само тишината ме прегръща
и трие безпощадно всеки звук.

Какво си ми...Любов-безсъние,
любов на срички, обич до без дъх...
Най-трудното ми утро за разсъмване...
Най-неизминатият дълъг път...

И ми е празно...много ми е празно...
Измислям си, че си говоря с теб.

А името ти (как е кратко само)
ми е заело цялото сърце.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2011/10/blog-post_22.html

===========================
Mando Diao - Dance with somebody (HQ) LIVE @ Rock am Ring 2011

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии