Мобильный LiveInternet

Авторизация

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»

Безмълвие 04-11-2018 15:42

Безмълвие
По-често съм тиха. По-често мълча.
И сякаш ме няма във тази Вселена.
Но тайно отглеждам мънички слънца,
заместващи всичките думи във мене.
Понякога парят... Ти знаеш, боли.
Прогарят в сърцето ти огнена дупка.
Тогава аз ставам на дъжд от сълзи,
с които от себе си да те излекувам.
Понякога стават на слънчев прашец
и нежно полепват по твоите устни.
Не искам да спираш. Не можеш да спреш.
И светиш от моята обич-безумие.
Понякога гаснат. И бяла тъга
в очите ми тихичко коленичи.
Но знаеш ли, точно когато мълча,
до смърт те обичам.
До смърт те обичам.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/08/blog-post_21.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Прах при прахта... 04-11-2018 15:40

Прах при прахта...
Къде ми е поезията, питаш...
Ще ти кажа:
препила е със вино от сълзи.
Лежи като клошарка на паважа -
бездомница с един разклатен стих.
Когато пиеше любов, тя беше друга.
Сега внезапно някак остаря.
Смали се, сбръчка се и се прегърби.
И сигурно е сляпа. От солта.
Не я търси. Едва ли ще се върне.
Ще скита нощем с уличните котки.
Ще търси себе си (и теб) във тъмното.
А на разсъмване ще се превърне в точка.
И после... нищо... После ще е тихо.
Светът ще си е същият. И все едно
е нямало ни мен, ни стихове...
нито изобщо някаква любов.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/08/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Високо. И далече. 04-11-2018 15:39

Високо. И далече.
Гълъби, небе и нищо повече...
Целият ми свят. Това ми стига.
Днес не вярвам вече в обичи.
Те болят. Предават те. И си отиват.
Днес не вярвам в думи. Нито в действия.
Нито в утре. Нито пък във вчера.
Днес не помня нищо. Нито търся.
Нито искам ти да ме намериш.
Днес е ден за тъжно осъзнаване.
За приемане на Тишината. И на липсата.
Днес е ден, във който ти прощавам.
И е хубаво. Почти.
Като във приказка...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/07/blog-post_20.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

На края... 04-11-2018 15:38

На края...
Усещаш ли когато ставам ледена
как въздухът горчи от тишина?
Как вече нямам нищичко за вземане,
а всъщност исках всичко да ти дам...
Сълзите ми дори са вледенени...
кристално режат...Режат. И боли.
Не ме губи! Постой със мене,
дори и двамата ужасно да мълчим.
Да измълчим предишните си рани,
неверия, обиди, суети...
И чак когато нищо не остане,
тогава, ако искаш, си върви.
Аз ще остана. Просто ще остана.
Каквато бях за тебе - лунатична,
живееща във приказките само...
Аз ще остана. За да те обичам.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/07/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

*** 04-11-2018 15:37

***
Принцесата е страшно уморена.
От грахови зърна. И от обувки.
Не и достигат сили. Нито време
да чака принца със вълшебната целувка.
И как да я събуди, като тя
не спи изобщо. Вече сто години.
По цели нощи вярва в чудеса.
И вечно губи вярата си на разсъмване.
Принцесата е уморена. До сълзи.
Светът я плаши. Струва ѝ се лош.
---
Сега тя просто иска да заспи.
Не я будете. Лека нощ.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/06/blog-post_27.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Чаено парти за паяци 04-11-2018 15:36

Чаено парти за паяци
В ъглите на старите къщи
живеят хиляда истории.
Мазилката е намръщена.
И ѝ се лющи кожата.
Проскърцват дъските на пода.
Дрезгаво и прегракнало.
Макар че никой не ходи.
Проскърцват от тъжно очакване.
Животът е сведен до минимум.
В две паяжини на тавана.
Хиляда истории...И нито една
няма да бъде разказана.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/06/blog-post_26.html

Показват се публикациите с етикет еемиии.... Показване на всички публикации
https://caribiana.blogspot.com/search/label/еемиии...

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

суша 04-11-2018 15:34

суша
Пак чакам дъжд. Но идва само вятър.
Не знам дали така е по-добре.
На дъждове до смърт съм се начакала.
До смърт се уморих от ветрове.
Отнесли са ми всичко. Всичко. Всичко.
Дори и думите. Сега ми се мълчи.
Останала ми е една любов. На срички.
Която обещава да горчи.
И... няма дъжд...Небето е пустиня,
която прекосявам сам-сама.
Очите ме болят от толкова синьо.
---
Защото няма дъжд, ще заваля.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/06/blog-post_24.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

сега 04-11-2018 15:33

сега
Имам нужда от разбивач на илюзии.
Да ми срине света до основи.
Със замах да строши въздушните шлюзове,
дето все ме отвеждат нагоре.

Да срути напълно всички пясъчни замъци.
Да запали мечтите ми. Като факли.
Да затули със камъни оня приказен кладенец,
пълен с напразно очакване.

Да покрие прозорците с черни, лепкави сажди.
И нищо от мене да не остави.
Освен тишината. За чисто прераждане.
И сълза.
...
Малка капчица за голямо удавяне.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/06/blog-post_22.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

този сезон... 04-11-2018 15:31

този сезон...
Изхвърлям всички минали сезони.
Ръждиви листопади. И мъгли.
Свирепи бури. Ледникови периоди.
Хриптящи суши. Придошли реки.
Кутии с нестопили се снежинки.
Буркани с консервирани слънца.
Албуми със черешови градини.
И пликове с оранжеви листа.
Изхвърлям цели ери. Не! Еони!
Парчета време, от които ме боли.
Изхвърлям всички минали сезони...
Оставям най-любимия. Сезонът Ти.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/06/blog-post_11.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Денят X 04-11-2018 15:30

Денят X
Не зная днес ли ще е този ден,
във който няма да поискам да се върна.
Сърцето ми е толкова уморено,
че даже не заплака като тръгнах.
Въздъхна тихо. Тъжно. И се сви.
Предадено сърце. Хиляда пъти...
Прочетох му "Хиляда и една лъжи".
Последната наистина го счупи.
И вече няма сила да го спре...
Така решително едва ли съм си тръгвала.
Изглежда днес е точно този ден,
във който няма да поискам да се върна.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/06/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

непоетично за обичта 04-11-2018 15:29

непоетично за обичта
Заспивам. А дъждът навън
вали съвсем, съвсем обикновено.
Не обещава приказки насън.
Дъждът е просто лошо време.
Нощта е просто хладна нощ.
Обикновена. Даже и беззвездна.
Какво като е Май...какво?
Не винаги е време за поезия.
Понякога е хубаво така -
без никакви метафори и алегории
да хвана уморената ти длан
и да заспя...до бездиханност твоя.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/05/blog-post_26.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

името ми... 04-11-2018 15:27

името ми...
Събирам те във себе си. Болиш.
А аз изглеждам страшно недостатъчна.
Но все си вярвам някак си, че ти
завършваш пъзела на тъжното очакване.

Събирам те във себе си. Без глас.
А дланите ми парят от обичане.
Освен самата мен, какво да дам...
И... ето, давам ти се.
Искаш ли ме?

Събираш ме във себе си. И мълчешком
ти вричам всеки удар на сърцето си.
Прошепваш ми. Прошепваш ме... Любов.
Аз нямам друго име, щом съм с тебе.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/05/blog-post_14.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Обичане 04-11-2018 06:58

Обичане
Навън е Май по всичките етажи,
с небе като рисувано стъкло.
Луната му е перлена и влажна.
Звездите му прегарят от любов.
По въздуха му тръпне нощен шепот.
Задъхан бриз се гали във брега.
Навън е Май. Оставям се в ръцете му.
По-нежна съм и от цветче на мак.
Той ме целува дълго и безмълвно,
опиянено, влюбено и лунатично.
Сега съм негова. А на разсъмване
сънувам теб. И знам, че ме обичаш.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/05/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Тук 04-11-2018 06:57

Тук
Не искам да разбираш, че съм плакала.
(И без това за тебе то е нищо...)
Сега съм по-красива. От очакване.
На теб, на обич и на малко истина.

Сега съм по-красива и от изгрева,
защото съм събрала много залези.
Но вече няма как да вярвам в приказки,
когато няма кой да ги опази.

Сега ще вярвам само на сърцето си.
Ако си в него, и на теб ще вярвам.
Не зная ти разбрал ли си къде си...
Но аз останах, за да те дочакам.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/04/blog-post_28.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Май ще бъде ... Май :) 04-11-2018 06:56

Май ще бъде ... Май :)
Предвкусвам черешите. Ухае ми вече
на сладко, на Май и на топло.
На някакви дълги терасени вечери.
На звездопади по покрива.

На липи. На пчели. На птици по клоните.
На по-къси сенки и дълги слънца.
На детски игри (аз ли бягам? Или пък гоня...).
На приказно - виолетов здрач.

На вятър от юг. На дъжд и дъги.
На къси ръкави и пясък.
На парещи плочници, по които върви
усмихнато моето щастие...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/04/blog-post_24.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Където няма кой да стигне... 04-11-2018 06:54

Където няма кой да стигне...
Не зная как да стигна чак до там,
където утрото рисува по стъклата.
"Полярна нощ до края на света"
е диагнозата ми. Край на чудесата.

Така не вярвам в думи вече, че боли.
От недоверие боли като от вяра.
Сълзи ли? Нямам. Даже и сълзи...
Дори това след него не остана.

Остана ми грамадна тишина.
Зазиждам се със нея до небето.
Сама съм. По-сама. И най-сама.
След този тъжен колапс на сърцето ми.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/04/blog-post_16.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Банално като притча 04-11-2018 06:54

Банално като притча
Денят пристига. Сиво по небето му
ми обещава някакъв библейски дъжд.
Не знам къде съм. Аз съм там, където
едва ли има пътища за връщане.
Не съм се губила. Получи се случайно.
Сега ти връщам двеста тишини.
Ще ме потърсиш ли? Едва ли. Знаем го.
Не чакам тебе.
Чакам да вали.
Да завали гръмовно, много гневно -
такъв потоп, какъвто Ной не помни!
За да удавя думите ти в него...
И своите наивни лековерия.
В потопите не може да се плува.
В потопите се оцелявало по двойки.
Почти те чувам и...не те интересува.
Не липсвам и без мене е спокойно.
Да бъде дъжд тогава! Сто години.
(Или пък сто години самота.)
А след потопите небетата са сини.
Така съм чувала. Но няма как да знам...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/04/blog-post_09.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Обещавам ти. 04-11-2018 06:52

Обещавам ти.

Понякога навярно съм ти в повече
и от излишъците ми ти става тежко.
Къде да побереш такава обич?
Мечти, копнежи, истини и грешки?
Къде да сложиш всичките ми настроения,
разпръснатите мисли, ветровете ми,
дъждът ми, предизвикващ наводнения
във най-пустинните райони на сърцето ти.
Къде да сложиш тишината на сълзите ми?
И недоверието ми, приличащо на писък?
Не знам...Но намери им място. Задължително.
Защото щом си тръгна, ще ти липсват...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/04/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Оставяш ме по пулс и по обичане... 04-11-2018 06:51

Оставяш ме по пулс и по обичане...
Когато ме прошепваш през нощта
и нежността ти гали раменете ми,
забравям колко много ме е страх.
И ставам твоя. Цялата. За вечност.
А ти забравяш целия си свят...
Така ненужен ти е, като имаш мене.
Притихваш в ласките ми на жена,
която те превръща във безвремие.
Не казвай нищо повече...Мълчѝ.
От толкова обич думите умират,
ненужни, недостатъчни за стих...
Защото
любовта
е много тиха.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/03/blog-post_30.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

∞ 04-11-2018 06:50

∞
Разплаквал си ме... Но за теб си струва.
За теб си струва до последната сълза.
(Сега ела и дълго ме целувай
за да забравим колко те болях.)

Забравял си ме... Знам, че се преструваш.
Защото си ме спомняш и на сън.
(Целувай ме. Целувай ме. Целувай ме.
И бавно ме събличай от страха.)

Осмисляш ме. А аз...
а аз ти вярвам.
Така не вярвам даже и на себе си.
(Целувай ме разнежено и бавно.)
Един на друг
със тебе
сме си вечности...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/03/blog-post_23.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»