Мобильный LiveInternet

Авторизация

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»

Това ли питаше... 04-11-2018 16:05

Това ли питаше...
Ти не знаеш колко пъти съм умирала.
(Убиваше ме между другото. Небрежно.)
Сега е все едно дали съм жива.
Погребах всички глупави надежди.
Сега съм призрак. Дъх във огледалото.
Прозрачна сянка. Тъжно привидение.
Поне съм бяла. Толкова съм бяла...
Ако погледнеш в мен, ще ослепееш.
Но ти не гледаш... Никога не гледаш.
И не видя как бавничко ме губиш.
Как се стопявам тихо и безследно,
докато ти си... просто другаде.
А аз оставам сам-сама, където
изхвърлените обичи умират.
И не е тъжно, че не вярвам в тебе.
А че след теб не вярвам в никого.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/03/blog-post_26.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Lost. Not found. 04-11-2018 16:04

Lost. Not found.
Вече не боли. Почти не плача.
Вече не съм твоето момиче.
Не очаквам да ме гушнеш в здрача.
И не искам ТИ да ме обичаш.
Вече ми е все едно. Напълно.
Ти си чужд. Неистински. Далечен.
И какво, като не ми се сбъдна
тази мъничка мечта за вечност...
И какво, като съм просто...никоя
във навалицата от такива като мене.
Аз се уча бързо. Бързо свиквам.
После много тихичко изчезвам.
И не можеш да ме върнеш.
Няма начин.
Някак твърде късно е да ме обичаш.
Твърде непосилно ми е да ти вярвам.
Просто... не съм твоето момиче.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/03/lost-not-found.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

безкръвно 04-11-2018 16:02

безкръвно
"...и Ничия Никога тя се нарича."
Лилиев

Най-дългото очакване приключи.
На края... не се случи нищо.
Вратата ми самичка се заключи.
Не иска вече ничие завръщане.
Дали е тъжно... Тъжно е, навярно.
Но нямам сетива да го усетя.
Превърната съм в зима.
От полярните.
И айсбергите смачкаха сърцето ми.
Научих си уроците.
С отличен
взех изпита. Най-трудния си изпит -
до лудост и до смърт да го обичам
и да съм ничия.
Най-ничия от всички.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/03/blog-post_9.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

След... 04-11-2018 16:01

След...
И този ураган премина...
Още не зная оцелях ли.
Кървя ли? Или пък калинки
пълзят по ръбчетата на тъгата.
Не знам дали съм плакала.
Не помня.
Запомних само дъждовете.
Едно небе, като от огън,
се спусна ниско. Да ми свети.
Говоря ли? Или в тревите
щурците се събуждат късно.
А някъде лежат мечтите ми.
Студени. С посинели устни.
Не знам боли ли. Не усещам.
Или съм Вятър, или Нищо.
С отломки обич без надежда
сърцето ми не се засища.
Светът Отвъд ми е невидим.
Докосвам с пръсти хоризонта.
Не вярвам в нищо.
В нищо не вярвам.
Навярвах се за сто живота.
И този ураган премина...
Зениците ми опустяха.
Като след ядрената зима.
И не разбирам... Оцелях ли?

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/03/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

"Можеш да си вървиш..." 04-11-2018 16:00

"Можеш да си вървиш..."
Аз си отидох още през Октомври...
От мен остана само обичта.
Но ти я правиш толкова бездомна.
И чужда. И далечна. И сама.

Аз си отидох още през Октомври.
По мъничко умирам от тогава.
Умирам от несбъднатите спомени.
От думите, в които спрях да вярвам.

От всички мънички неща, които
се струпват в нещо толкова огромно.
А ти дори и не разбра, че си отидох
не днес. А още през Октомври.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/02/blog-post_25.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Беззвучия 04-11-2018 15:59

Беззвучия
Започвам да обичам как мълчиш.
Светът ми става някак си... подводен.
Не си личат ни думи, ни сълзи.
И кротичко се давят всички спомени.
А тишината спира да боли.
До вчера беше тежка. Като рана.
Най-острата от всички тишини.
Най-трудната. И най-голямата.
Но неусетно стана част от мене.
Аз не успях да я опитомя.
А тя успя. Успя да ме превземе.
От утре ме наричай Тишина.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/02/blog-post_13.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Омагьосана земя 04-11-2018 15:58

Омагьосана земя
Аз съм остров, на който
връщане няма.
Който тръгне от тук
е завинаги.
Няма път наобратно.
Ни следи в океана.
Само спомен за мен,
като счупена мидичка,
който драска сърцето.
И задава въпроси.
Няма отговор.
Само глухо мълчание.
И понякога вятърът
призрачно носи
дъх на сол и сълзи.
Но мене ме няма.
Не помагат компасите.
Нито старите карти.
Аз изчезвам напълно.
Древна магия...
Няма дири в морето.
Няма път наобратно.
Аз съм островът, който
няма как да откриеш.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/01/blog-post_31.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Преди нощта... 04-11-2018 15:57

Преди нощта...
А залезът избухва над града.
Рисува във очите ми светулки.
Порозовява вчерашният сняг.
И звънват тихо няколко капчука.
Тогава идва топлата му длан.
Заравя пръсти във косите ми.
И ме целува.
Отпива от внезапния ми свян.
А устните му са до болка влюбени.
Безмълвно се оставям във ръцете му.
Оставям се в ръцете му.
И няма как.
Защото той е онзи шепот
във сърцето ми.
И моят нежен и вълшебен Мрак.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/01/blog-post_27.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

В ръцете на умората 04-11-2018 15:56

В ръцете на умората
Нямам сили за нови мечти.
Нито сили за нови любови.
Дадох всичко на него. Почти.
Нямам сили да почвам наново.
Искам просто да бъда сама.
Да е тихо. Прозрачно. И чисто.
Като всяка едничка сълза.
Като всяка изстрадана истина.
Искам
просто
да бъда
сама.
Да не помня ни него, ни себе си.
Не е имало никога "нас".
Само някаква тъжна обреченост.
Във която вярвах наивно.
И наричах Любов. И я пазех.
Нямам сили сега... Нямам сили.
Днес съм тиха. Прозрачна...
И празна.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/01/blog-post_14.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Пожелавам си... 04-11-2018 15:55

Пожелавам си...
Не ми е нужно вече да летя.
И седемте небета ги познавам.
Сега изпитвам нужда от Земя.
Земя за дом. За обич. За оставане.
Земя, обрасла с дъхави треви,
с една пътечка, по която тичат
разрошени, усмихнати мечти.
(И двечките на тебе да приличат.)
Сега крилете ми тежат. И са ненужни.
Защото искам твоите ръце.
Гласът. Гневът. Смехът ти. Думите.
Сънят ти. Времето ти.
Искам ТЕБ.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/01/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Предостатъчност 04-11-2018 15:54

Предостатъчност
Всичко, което си имам от теб
е една недовършена песен.
Много сълзи - Океанът по две.
И безкрайна пустиня в сърцето ми.
Имам и болки - различни по цвят,
по размери, по сила, по думи.
Имам вселена... от самота.
И излишна любов. И безумие.
Имам безсъния. И страхове.
Недоверия. Липси. Неистини.
Дал си ми толкова много, че
нищо
вече
не искам.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/12/blog-post_14.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Угасване 04-11-2018 15:53

Угасване
Когато съм щастлива, пиша. Пиша много.
Сега мълча. Мълчи ми се. Мълча.
Сега съм станала дантела от тревоги,
от болки, от сълзи, от тишина...
Сега съм облачна, дъждовна и мъглива.
Бездомна. Ничия. Отсъстваща. Сама.
Сега не идвам. Само си отивам.
Угасвам като утринна звезда.
И не,
без мен небето ти едва ли ще е пусто.
И без това ти не броиш звезди.
Не вярвам даже, че ще можеш да почувстваш
как липсата ми може да тежи...
И по-добре. Не искам да си тъжен.
Аз съм ти просто...падаща звезда.
Ако си пожелаеш нещо, ще го сбъдна.
(Защото още те обичам. За това.)

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/12/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Безсмъртие 04-11-2018 15:52

Безсмъртие
Аз съм Любов... не си ли го разбрал?
И точно за това все оцелявам.
Разстрелваш ме със думи. И боля.
Изгаряш ме безмилостно на клади.
Разкъсваш ме със дяволски очи.
И прокървява даже тишината.
И ослепявам от обиди. И лъжи.
И оглушавам от полярен вятър.
Не дишам и не спя. Със дни. С години.
И пак съм жива. Въпреки това.
Навсякъде съм. Топла и незрима.
Аз съм Любов... не си ли го разбрал?

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/11/blog-post_25.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

непопитани отговори 04-11-2018 15:50

непопитани отговори
Защото днес отглеждам страхове.
Хартиени цветя. И недоверия.
Защото нямам нищо. Само теб.
И думи от забравени поеми.
Защото плача. Смея се. Мълча.
Пронизвам с поглед. Пиша многоточия.
Измислям си... измислици. И хвърчила.
И се разпадам. Тихо. И нарочно.
Защото правя есенни сценарии
с прерязано небе. Луна. Огньове.
Защото не повярвах в календара.
Нито в пречистващата сила на отровата.
Защото изболях до край съня си.
Смирих се. Станах езеро. Горях.
Превърнах си посоките в безпътици.
Обикнах теб. Защото. За това.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/11/blog-post_19.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Отвъд... 04-11-2018 15:49

Отвъд...
Любовта ми боли. И се свива във ъгъла.
Плаче тихо. И плаче сама.
Ослепяла отново...и пак се излъгала.
Няма сили за повече. Знам.

Хайде, стига, любов.Преглътни си сълзите.
Изправи се. Да, знам, че боли.
Но сме глупави двете. И вярваме в приказки.
(Кой не вярва в красиви лъжи?)

Хайде, стига, безумнице! Нека си тръгваме.
Той не иска ни мен, нито теб.
Да, излишни сме. И да - тъжно е.
Или пък...всъщност не е.

Тъжно беше достатъчно време.
И достатъчно време боля.
Ти си цялата в рани. Аз - до смърт уморена.
Не е тъжно. А просто е край.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/11/blog-post_11.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Има невъзможни неща... 04-11-2018 15:48

Има невъзможни неща...
Аз не мога да спра да обичам.
Не и теб. Не и теб. Не и теб.
И какво, като глъхнат в очите ми
куп тъги и безброй дъждове.

И какво, като пари от думите
и небето се срива със грохот.
И крещи тишината в безумие,
полудяла от толкова болка...

А сърцето ми скърпва доверия.
Ослепява нарочно. За всичко.
Бие тихо. Отмерва безвремие.
И...не може да спре да обича.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/11/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Урок по себе си 04-11-2018 15:47

Урок по себе си
Научих се да бъда много тиха.
И тишината ми прилича на сияние.
Преглътнатите думи се смалиха.
Порасна като Слънце премълчаното.
Научих се да преболявам бързо.
(Но белезите ми остават. Нелечими.)
Научих се, че вятър не се връзва.
Научих се да виждам и незримото.
Научих няколко вълшебни думички,
една история и малко стъклостишия.
Изучих всички безпосочни пътища.
И как през буря от сълзи да дишам.
Научих, че... не мога да съм силна.
Ранима съм. Чуплива. Ефимерна.
Научих се такава да се имам.
(И да обичам теб. Безвременно.)

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/10/blog-post_30.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Зазоряване 04-11-2018 15:46

Зазоряване
...и вече е октомври.
Много тихо
небето губи своите слънца.
Утрата уморено се усмихват.
Обличат есента си. И мълчат.
А нощите ми, синкаво-безсънни,
те пазят в затаения си дъх.
Понякога заспивам...И те сбъдвам
в измамната реалност на съня.
И е красиво. Чисто и красиво.
Такава красота, че чак боли.
Боли до сладост.
И без звук прелива
в соленото на няколко сълзи.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/10/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

В сянката на дъгата 04-11-2018 15:45

В сянката на дъгата
Щастлива съм. Нали... Не ми личи,
че чак до изгрева съм плакала за него.
Щастлива съм напълно. Отстрани.
Не искай по-дълбоко да се вглеждаш.
Ще видиш много тъжни дъждове.
Безмълвни листопади. И безлуния.
Тежки мъгли. Разкъсано небе.
Една любов. Ужасно нецелуната.
Ще видиш валсът на онази Самота,
заместила една непожелана Обич.
Ще видиш как, притихнали,кървят
онези думи, страшно невъзможните.
И как от тях разцъфва Тишина.
Червена и боляща. И красива.
Не гледай в мен. Щастлива съм сама.
Да бъда негова... не ми отива.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/09/blog-post_17.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

...като на кино 04-11-2018 15:44

...като на кино
Този филм го изгледах целия.
И сега свети надписът - "Край".
А след края - една безпределност.
Тишина. Свобода. Самота.
Не е тъжно. Не е. Светлосиньо е.
И по ръбчето само горчи.
Аз харесвам нямото кино.
(Всички думи са просто лъжи.)
Черно-бялата болка е истинска.
Хайде, сбогом, господин режисьор.
Беше хубаво в тази приказка.
Даже беше почти любов.
После някой открадна нещо...
И от липсата натежа.
Всяка приказка има вещица.
Не всяка приказка е със хубав край.
Не е тъжно. Не е. Светлосиньо е.
Да, разплака ме... като за финал.
Но това е цената - сълзите ми.
...
Глупав филм за такава цена.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2012/09/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»