Мобильный LiveInternet

Авторизация

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»

Finale Grande 04-11-2018 22:47

Finale Grande
Не разбираш ли... Бяхме до тук.
После няма. Нататък е болка.
Ти си някак отчайващо друг.
Обичта ти е... колкото - толкова.
Аз не мога... Не мога така.
Да съм винаги първа резерва.
На повикване. И на шега.
Уморих се. До край се изчерпах.
Изживей си каквото там...
Само, моля те, недей да се връщаш.
Тази стая
вече няма врата.
И табелка "Добре дошъл в къщи".
Тази стая е... просто стени.
(По които кръвта ми свети.
Тук и въздухът даже боли
от разстреляното доверие.)
Аз не плача за теб.
Все едно...
Просто върви напред и не се обръщай.
Плача за думичката "любов".
Която никога вече
няма да е същата.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/12/finale-grande.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

какво значи "ефимерно" 04-11-2018 22:46

какво значи "ефимерно"
"- Питам се - рече той -
дали звездите не са осветени,
за да може всеки да намери
някой ден своята."

Кажи ѝ сбогом. Само че наум.
Не може да те чуе и да викаш.
Тя е далеч. Остана в онзи сън,
във който теб наистина те имаше.
Не я търси. Поне не в този свят.
Когато беше тук, не забеляза.
Остáви я да бъде сам-сама.
И да отглежда тишини. И залези.
Сега е късно. Вече е на път
към своята изгубена планета.
Във твоя свят любовите болят.
Звездите не приличат на звънчета.
И розите са много. Твърде много.
И никоя от тях не е различна.
Лисиците опитомяват хора.
И никой не желае да обича.
Тук всичко ѝ е много, много чуждо.
Най-странната от всичките планети.
Не я разбираш. И не я събуждай.
Изглежда сякаш спи.
Но е далече...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/11/blog-post_20.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

нежно. като нощ. 04-11-2018 22:45

нежно. като нощ.

... а тази нощ е толкова много моя.
С това предзимно, грапаво небе.
Със светофара, кацнал на завоя,
с едно око, вторачено напред.
Със вятъра, прелитащ много ниско.
И тротоарите със рокли от листа.
С една луна, подобна на усмивка.
(Усмивката на Чеширския котарак.)
С една мелодия, която омагьосва.
Със думи, от които става стих.
Със пламъче на свещ. И розов восък.
И нищо, от което да боли.
И нищо, от което ми се плаче.
(Както когато бях със теб. И бях сама.)
Сега принадлежа на вятъра.
И съм глухарче.
И толкова много моя е нощта...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/11/blog-post.html

===========================
The Tiger Lillies - Scars

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

⚛ 04-11-2018 22:44

⚛
Сега ще се сбогувам много тихо
с онази непораснала мечта.
Най-после ще я пусна да си иде.
И след това ще се превърна в прах.
Ще позволя на вятъра да ме разпръсне
високо във небето на октомври.
И всички думи ще са много къси.
Премигващи. Отиващи си спомени.
Ти даже няма да усетиш, че ме няма.
Ще чувстваш само, че Луната е излишна.
А аз ще бъда празнотата в дланите ти.
И болката във въздуха, когато дишаш.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/10/blog-post_29.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

(пре)сътворение 04-11-2018 22:43

(пре)сътворение
Тази нощ е последна.
А след нея е мрак.
Предбиблейски. Нечувал за Господ.
Вледеняващо Нищо. И една тишина -
необятна и тътенно остра.
Тази нощ е последна...
И след нея сама
ще създавам Вселена. Без тебе.
От взрива на последната моя сълза
ще направя пространство. И време.
Тази нощ е последна.
След нея светът
ще започне наново създаден.
Първи ден в календара
е утре.
Денят
от Вселена, в която те няма.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/10/blog-post_20.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Приказка, която не става за нищо 04-11-2018 22:41

Приказка, която не става за нищо
Хайде да се сбогуваме, искаш ли...
Да не трупаме празни надежди.
Малко тъжна е тази приказка.
И съвсем невъзможна изглежда.
Има някаква странна принцеса,
дето сама се преструва на жаба.
Появяват се няколко вещици
в кратки роли. За няколко кадъра.
Има принц, който изчезва,
омагьосан от някого временно.
И огромна, бездънна бездна
за пропадане на принцесата.
Но когато принцът се върне (защото
колко трае една магия...)
тя е цялата, цялата обич.
И не може да го прикрие.
И така се въртят нещата...
Като стара, издраскана плоча.
Имало едно време... и нататък.
Краят липсва. Няма я точката.
Хайде да я напишем, искаш ли?
Нищо, че принцесата го обича.
Много тъжна е тази приказка.
Но не става дори и за притча.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/10/blog-post_10.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

нощ 04-11-2018 22:40

нощ
Не знаеш къде съм. Нито коя.
Измисляш ми цвят на очите и име.
Прогарям искряща червена следа
в сърцето на твоята синкава зима.
И после в съня ти вали, и вали...
Не сняг. Нито дъжд. А пепел от обич.
Боли ли без мен? Навярно боли.
(И мен ме болеше. Но вече не помня.)
Не знаеш къде съм. Обаче туптя
във пулса ти тайно. И много горчиво.
Недей да ме търсиш.
Аз съм Нощта.
Която ти никога няма да имаш.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/10/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

adagio 04-11-2018 22:39

adagio
Септември си отиде. И вали.
Една тъга пресича хоризонта.
Небето се завива със мъгли
и крие някаква несподелима болка.
Дърветата не плачат. Но мълчат,
откакто птиците им отлетяха.
И мъртвите им есенни листа
политат и угасват на асфалта.
А вятърът е само послеслов,
след който непременно идва краят.

И всичко ми напомня на любов,
която някой вече не желае...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/10/adagio.html

===========================
Barber's Adagio For Strings, Op. 11

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

нощем... 04-11-2018 22:38

нощем...
Аз обичам мъглата...
Мъглата е нежна.
Натежало от обич небе.
А над нея Луната
на тънички прежди
свойте тайни свенливо преде.
И е някак
безкрайно
безумно
красиво,
и бетонният град става друг.
Сякаш някаква приказка
кротко пулсира
в уморената градска гръд.
А мъглата го гали...
прегръща го бавно
и шепти непонятни слова.
Във очите му тихо
се промъкват сияния.
И блестят, и блестят, и блестят.
Аз обичам мъглата...
И когато порасна,
бих желала да стана Мъгла.
Да съм бяла и шепотна.
Всепоглъщащо ласкава.
Лудо влюбена в Нощния Град.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/09/blog-post_27.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

на малки глътки 04-11-2018 22:37

на малки глътки
Във нощите, в които не заспивам
и искам дълго да те галя с устни,
небето става приказно красиво.
И мъртвите звезди възкръсват.
Усещаш ме. Безмълвно ме желаеш.
Прошепваш ме на сън. И аз съм твоя.
Навън нощта е тиха. Като тайна.
А вятърът - солен. И неспокоен.
Красиво е. Красиво е до болка...
До стон. До вик. До бездихание.
Превръщам себе си в прозрачен облак
от обич. От копнежи. От сияния.
Такива нощи много ми отиват.
Оставам само по мечти и лудост.
Тръпчива съм на вкус. И те опивам
като бутилка лунна светлина.
И нищо друго...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/09/blog-post_12.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

пулс 04-11-2018 22:36

пулс
Видях отлитащите щъркели...
И после
небето се разплака тихо.
Един окаян градски просяк
превръщаше дъжда във стихове.

Почувствах есен във очите си.
И се заслушах.
Дърветата шептяха нежност.
Случаен вятър се промуши
във шепите ми. И изчезна...

Валеше.
Бях сама.
Беше красиво.
Усещах хиляди дъждовни пръски.
Които
влюбено
разливат
вкусът на името ти
върху устните ми.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/09/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

do not disturb 04-11-2018 22:35

do not disturb
Тези стълби сякаш нямат край...
Кулата е дяволски висока.
Но пък стръмните ѝ, хладни стъпала
водят в най-желаната посока.
Там, опряна в синьото небе
има малка стаичка. И в нея
чака ме старица. И преде
нишката на моето живеене.
Тя си знае - ще се убода
с връхчето на острото вретено.
Ще боли. Мъничко. Ще заспя.
Ще заспя за много дълго време.
Сто години казват, че било.
Само сто... Така съм уморена...
Искам повече. Искам безброй.
Чак до края на света и времето.
Принцове, не ме будете, моля ви.
Яхвайте си белите коне и... да ви няма.
Тъжно е, но често под короните
носите единствено измами.
И не вярвам на целувки. И в мечти.
Будили са ме така... опитах.
Днес, обаче, просто ми се спи.
В кулата, докосваща звездите.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/09/do-not-disturb.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

обратно броене 04-11-2018 22:33

обратно броене
Когато съм излишна, си отивам.
Да не натрупвам празни напрежения.
След мен небето тихичко разлива
безкраен дъжд. И нямам отражение.
И няма брод към мене... Нищо няма...
Светът се свива в тъжна, малка точка.
Тук само тишината е голяма.
Побъркващо голяма. И нарочна.
Преглъщам няколко сълзи и отминавам.
Навярно някой някога ще пожелае
да бъда точно аз. И да остана.
И заедно да нарисуваме безкрайност.
Или пък няма... Все едно е вече.
Превръщам се в глухарче. Искам вятър.
Откъсвам се от себе си, за да не преча.
И мълчаливо се сбогувам със Земята.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/08/blog-post_23.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Пепеляшка на свобода 04-11-2018 22:32

Пепеляшка на свобода
Дванайсет е. Това е онзи час,
в който каляските отново стават тикви.
На мене ми е все едно. Защото аз
отдавна съм избягала от приказката.
Захвърлих стъклените си пантофки.
И сега
си ходя боса. Боса и безгрижна.
Не искам краткотрайни чудеса.
На феята не казах и "Довиждане".
Сега си имам собствен малък свят.
Не съм принцеса със вечерен час.
По график.
Дванайсет е. Дванайсет е. А аз
рисувам на стената си жирафи.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/08/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

тази, която забравяме 04-11-2018 22:31

тази, която забравяме
Понякога те гледам отдалече.
И хем ми става хубаво, хем тъжно.
Красива си... А малките човечета
не осъзнават своята ненужност.
И пъплят по гърдите ти, усърдно.
Дълбаят в тялото ти рана подир рана.
Сърцата им са остри, като тръни.
Студени като смърт. И много празни.
Повярвали във своето величие,
те бързат все...А за къде - не знаят.
Не им остава време за обичане,
улисани във гонене на... Края.
А ти танцуваш своя бавен валс.
И с шепот
им пееш майчината си любов.
И им прощаваш.
Накрая ги приемаш във сърцето си.
Прах при прахта...
И друго няма.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/07/blog-post_26.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

безсилни думи 04-11-2018 22:30

безсилни думи
Аз никого не съм обичала така.
До болка. До небето. До безсилие.
До лудост. До копнеж да ти се дам,
задъхана от толкова обичане.
До стон. До бездиханност. До сълзи.
До ярък взрив в сърцето на покоя.
До нежност, от която ме боли.
До нужда да съм твоя. Само твоя.
Понеже никога не съм обичала така,
не зная как да ти го кажа. Извинявай.
"Обичам те" ... не стига. За това
ти го повтарям,
и повтарям,
и повтарям...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/07/blog-post_21.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

някога, някъде... 04-11-2018 22:29

някога, някъде...
Понякога си спомням, че летях...
Било е в други светове, навярно.
В които, щом повярваш в любовта,
не си навличаш тежко наказание.
В които няма корени. И не тежиш
от неизплаканите си безсъния.
В които да обичаш не боли...
И всяка нощ е нощ на пълнолуние.
Но тук е... друго. Тези светове
тук будят смях. И нищичко не значат.
А помня, че съм имала небе.
Едно небе за литнали глухарчета...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/07/blog-post_13.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Un ange passe* 04-11-2018 21:03

Un ange passe*
*

Край тях прелитат ангели. Безброй.
А някои за мъничко поспират.
Тя се усмихва на крилете им. А той
изглежда, че дори не подозира.
Тя се усмихва нежно. През сълзи.
И после дълго съзерцава тишината.
Той гледа... някъде. И пак мълчи.

Прелитат ангели край тях.
И от крилата им
над нея се посипва светъл прах.
Завихря се. Обгръща я. И я отнася.
И в дългата им, плътна тишина
внезапно става много празно...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/07/un-ange-passe.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

***** 04-11-2018 21:02

*****
Намълча ли се... Аз оглушах
от тишината на онези нощи,
в които чаках. Плаках. И не спях.
А ти... мълчи ли ти се още...
Сега ти подарявам тишина.
Натрупала съм я във себе си.
Огромна.
Вече съвсем не мога да я побера.
Вземи я цялата. За спомен.
Изслушай я. Да чуеш как болях.
И как се пълних с празноти и бездни.
А после се научих да мълча...
да избледнявам...
да изчезвам...
...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/07/blog-post_7.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

където стихват всички ветрове... 04-11-2018 20:59

където стихват всички ветрове...
Все по-тихо болиш. А очите ми
са се превърнали във неми езера.
Понякога над тях прелитат птици.
И ми напомнят колко съм сама.
Понякога изгрява кратко слънце
от нежна дума, казана от друг.
И облаците плахо се разкъсват,
прегърбени от толкова много студ.
Понякога в съня ми ме прорязваш
и после идват дълги дъждове.
А ти болиш затихващо. От ляво.
Където някога съм имала сърце.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2013/07/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»