Мобильный LiveInternet

Авторизация

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»

полусън 04-11-2018 23:09

полусън
Зад тънките завеси се разсъмва.
И утринната нежна светлина
чертае плахо облите контури
на топлите ми, гладки рамена.
Прокрадва се надолу. Колебливо.
Дъхът ти я преследва мълчешком.
Телата ни са истински красиви,
когато си говорят за любов.
А старото легло простенва тихо,
задъхано от толкова много обич.
Която няма как
да преразкажа в стихове.
Не мога просто.
Няма как...
Не може.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2014/08/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

... и нямам сили 04-11-2018 23:08

... и нямам сили
Най-тъжната любов се свива в скута ми.
А аз я лъжа, че все още има смисъл.
Тя ще ми вярва няколко минути.
И после уморено ще притихне.
Познава те. И знае - не е вярно.
Безсмислено е всичко. Безнадеждно.
Една объркана сълза опарва
почти преглътнатия ѝ копнеж за нежност.
И тя заспива - крехка и ранима -
в напълно непотребните ми длани.
Кажи ми как да я оставя да си иде,
макар и двете да разбираме, че трябва...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2014/07/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

една почти вълшебна градска приказка 04-11-2018 23:07

една почти вълшебна градска приказка
Юни гасне в лилав полуздрач.
И се стапят крайпътните макове.
Над вечерния свят преваляват
тишини. И почти неочаквано
светват малки, добри светлинки.
Електрически градски светулки.
Аз безмълвно събирам с очи
всяко жълто внезапно блещукане.
Всяка нота на клаксон. И глас.
Всяка дума, дочута случайно.
А лилавият тих полуздрач
ме превръща във приказка. Тайна.
Прочети ме. Наум. Шепнешком.
Прочети ме със устни. Със длани.
Запомни всеки мой полутон.
Аз съм Юни.
Не знам ще остана ли...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2014/06/blog-post_29.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

никой 04-11-2018 23:06

никой
Притихвам в малкия си, топъл свят.
Отвъд прозорците е нощ. И птици,
които - като мен - не спят.
И може би говорят със звездите.
А аз съм просто отражение в стъклото.
С разрошени коси и меки длани.
Със блузка на цветя. И босоного.
И с дълги мисли. Като разстояния.
Които никой няма да измине.
И кой ли би преминал през вселени,
за да прошепне тихо името ми.
За да обича мене... точно мене...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2014/06/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Там, където... 04-11-2018 23:05

Там, където...
Не идвай тук. Тук нищо не остана.
Изтляха и последните звезди.
Луната изтъня. И стана няма.
А вятърът е тежък и бодлив.
Прозорецът се пръсна на парченца.
От вън нахлу безкрайна самота.
Тук вече няма нищо. Само вечност.
А вечностите винаги болят.
Не идвай, чу ли... Аз си тръгвам,
задавена от толкова много въздух.
---
А тук е мястото, в което ще замръкне
сърцето на последната светулка.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2014/05/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

няколко откраднати минути 04-11-2018 23:04

няколко откраднати минути
Дъждът вълшебства тихичко навън
пред публика от четири врабчета.
Светът е нереален. Като сън.
В прозорците на къщите е светло.
Дъждът е много нежен музикант
и свири валс в шест осми ритъм.
А няколко чадъра се въртят.
Танцуват и дори не го разбират.
Но аз разбирам. Знаем се с дъжда.
(Понякога сме влюбени до лудост.)
Какво е щастие във понеделник следобяд?
Априлски дъжд. И нищо друго.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2014/04/blog-post_28.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

не твоя 04-11-2018 23:03

не твоя
Сега разбирам как умира любовта -
внезапно.
За секунда невнимание.
И после няма никаква следа.
А само тишина.
И бездиханност.
А после... няма после.
Няма нищо.
И като казвам нищо,
няма даже минало.
Смъртта на любовта
е хищница.
А думите са празни.
И изстинали.
И няма спомени,
разбираш ли...
не помня.
Не помня теб.
Не помня нас.
Категорично.
Дали боли...
не ме боли.
Сега съм огън,
който съвсем не помни,
че съм те обичала.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2014/04/blog-post_24.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

искаш ли... 04-11-2018 23:02

искаш ли...
Запази ме такава - ронлива и пясъчна,
с доверчиви очи, очакващи чудо.
С топли длани, които
плахо галят Луната.
И със устни, които обичаш до лудост.
Запази ме единствена.
И само за себе си.
Запази аромата ми.
На череши и сънища.
На дъждовни цветя
и вечерни небета.
Запази ме в ръцете си.
Мълчалива и сгушена.
Запази ми пътеките, скрити и тайни,
по които, притихнал,
нощем стигаш до мене.
Запази ми вкуса.
На тръпчиви желания.
На ванилови залези.
На стаени безвремия.
Запази ми утрата разрошени. Нежни.
Като шепот по гола и сънена кожа.
Запази ме такава -
лунатично-небрежна.
И обичаща теб.
Запази ме.
Ще можеш ли...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2014/04/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

homesick 04-11-2018 23:01

homesick
Вече свършиха всички любовни поеми.
Под безцветните думи прозират тъги.
Всеки знае - моретата стават солени
от сълзи на русалки, обичащи принц.
Ала никой не вярва в това.
То е приказка.
Романтична измислица с тъжен край.
Но пък страшно боли.
Боли като истинско.
И човърка сърцата със остра игла.
Само ние го знаем - бивши малки русалки,
днес - съвсем обичайни жени.
Но мълчим и заключваме във очите си тайната
на онези несбъднати полудетски мечти.
Кой ни даде нозе... защо ни послуша?
И защо премълча, че няма любов?
Как се диша без обич?
Как се диша на сушата?
Кой открадна вълшебството? И защо?
Тишината мълчи. Няма отговор.
Само
за миг въздухът става ужасно солен
от сълзите на бивши русалки,
които си нямат
нито обич,
ни дом,
нито принц,
ни море...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2014/04/homesick.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

latitude and longitude - far away. 04-11-2018 23:00

latitude and longitude - far away.
Аз съм далече. Толкова далече.
Едва ли ще поискаш да ме стигнеш.
Аз съм през шест обезлунени вечери.
Във най-зеления нюанс на синьото.
Аз съм на трийсет парсека
от твоето мълчание.
(И съм нарочна, точно като него.)
Аз съм едно огромно разстояние
между мечтите си и тебе.
Аз съм на хиляди пресечки
от сърцето ти.
Била ли съм по-близо? Излъжи ме...
Или недей... Сега съм там, където
това, което ме боли, си няма име.
А ти...
ти просто се изтече през очите ми,
оставяйки ми много празно място.
Но вече всичко е ужасно незначително.
И за точно за това - прекрасно.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2014/03/latitude-and-longitude-far-away.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

инсомния 04-11-2018 22:58

инсомния
Да ти разкажа ли за изтънелите си дни
и за прозрачните си нощи, във които
е някак невъзможно да заспиш,
защото има музика в звездите.
Защото вятърът прилича на момче.
(На теб, когато знаеш как да ме обичаш.)
Защото в стаята ухае на небе.
А аз съм всички непораснали момичета.
Да ти разкажа ли как цялата Земя
трепти от някаква любов без име...
Кажи ми как... кажи ми как да спя,
като Луната е събудена. И синя.
Като навън Нощта разказва тишини,
а в мен тежи от цветове и думи...
В прозрачните ми нощи не се спи.
А само се обича. До безумие.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2014/03/blog-post_16.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

единствената 04-11-2018 22:57

единствената
"-Боли ли?-попита Зайчето.
-Понякога - отвърна Кончето,
защото винаги говореше честно.
- Когато си истински,за теб
няма значение дали те боли..."

Тази тъжна любов
се е свила в сърцето ми
и не иска да тръгне от там.
Няма другаде дом.
Няма друго убежище.
Тя е
толкова много сама...
Този свят ѝ е страшен.
Враждебен. И чужд.
И я плаши безумно.
До отчаяние.
Във очите ѝ -
капки предпролетен дъжд.
Във които се давят сияния.
"Остани..." - ѝ прошепвам.
"Остани. Остани...
Ще се справим, нали?
Няма друго обичане.
А това,
щом така ни боли,
значи просто е истинско.
Значи просто е истинско..."

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2014/03/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

... След толкова повярвани лъжи 04-11-2018 22:56

...
След толкова повярвани лъжи
вече не помня как се вярва в думи.
Не говорѝ.
Не говорѝ.
Не говорѝ.
Харесвам тишината помежду ни.
Харесвам тази мълчалива лекота,
в която всичко постепенно изтънява.
Остава само послевкусът на тъга
по сладостните устни на забравата.
Остават само няколко сълзи,
които ще изплача много тайно.
Не говорѝ.
Не говорѝ.
Не говорѝ.
Не зная как да вярвам в думите.
Не зная...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2014/03/blog-post_3.html

===========================
Lilium - sleep inside

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

сутрини 04-11-2018 22:55

сутрини
Този мъж,
който си въобразявах, че си,
понякога ми липсва толкова много
че звуците се разпадат
цветовете и формите изчезват
и с Вселената се случва онова,
което се случва с екрана на телевизора,
когато внезапно спре токът.
Оставаме само аз и липсата му
и аз не мога да дишам,
защото тя е огромна,
някъде около шестнайсет пъти
по-голяма от всичко, което познавам
и изпълва цялото Нищо,
в което сме останали сами.
Не мога да определя дали плача или не
защото не знам
как изглеждат сълзите
в безвъздушно пространство.
Сигурно като дъжд,
който никога не докосва земята -
си казвам после, точно преди да се превърна в точка.
И тогава се сещам
как може да ми липсва нещо,
което никога не е съществувало никъде
освен в моето въображение.
Толкова съм глупава...
Сигурно не ми липсва той,
а ти.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2014/02/blog-post_23.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Това, което приказките премълчават 04-11-2018 22:54

Това, което приказките премълчават
Момиче,
не опитомявай Звяра.
Опитомиш ли го,
ще стане като всички...
Когато развалиш магията,
той ще забрави
как
само
само ти си го обичала
когато беше невъзможно труден.
И лош.
И тъжен.
И безкрайно сам.
Онази приказка
е пълна със заблуди.
В живота не се случват чудеса.
В живота
всичко
е напълно
прозаично.
Тук любовта е дума без значение.
Отивай си преди да го обикнеш.
---
Обикнеш ли го...
не търси спасение.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2014/02/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Лунатична приказка за овце 04-11-2018 22:53

Лунатична приказка за овце
или приказка за лунатични овце
от тези дни, наскоро

Мислите ми лъкатушат
в сънената ми глава.
Аз съм топла, мека, сгушена,
и... не мога да заспя.
Преброявам си звездите,
после седемте овце,
но една от тях ме пита:
-Той къде е? А? Къде?
Имаме овца зад борда
на леглото-параход.
Беше питаща порода,
затова - в морето-под.
Другите мълчат сърдито
и ме гледат с тъжни копчета.
Едно плюшено копито
ме подритва най-нарочно.
Хубаво. Ще я спася.
Тя съвсем не е виновна.
Тя е плюшена овца
и не може да говори.
Никак не е на добре
аз - сама по пълнолуние.
Осем рошави овце
пият чай срещу безсъние.

---
в последствие се илюстрирахме (с овцете) -
http://boichki.tumblr.com/post/92722723721

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2014/02/blog-post_15.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

През девет земи, в десета... 04-11-2018 22:51

През девет земи, в десета...
Сънувай, Обич, Другия ни Свят.
Във който всички думи са излишни.
Във който зад прозорците валят
цветчетата на пролетната вишна.
И падат върху дивите треви.
Целуват ги със белия си шепот.
Звездите се усмихват със очи
и трепкат мълчаливо по небето.
А вятърът с дантелени ръце
рисува с пръст контура на Луната.
Едно бездомно мъничко щурче
свирука щурчовата си соната.
Сънувай, Обич, Другия ни Свят.
И някога, когато се разсъмне,
когато думите престанат да болят,
ще дойда. И ще ти го сбъдна.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2014/02/blog-post_11.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Слушам те внимателно* 04-11-2018 22:50

Слушам те внимателно*
Онази Тишина, която живее в мен
нощем сяда до въображаемото огнище
и разказва приказки
на всички малки,
бедни,
изгубени
или изоставени мечти.
Събира ги около себе си
досущ като майка,
превързва ранените им колена,
бърше сълзите им,
гали рошавите им главици
и ги приспива.
Нежно.
Толкова нежно, колкото само Тишината може.
Дървата във въображаемото огнище припукват,
а зад синята завеса,
зад малкото квадратно прозорче,
зад паравана на Целия Свят
вали сняг.
И това е най-белият стих, който съм писала някога.
А дори не е бял.**

---------
* (докато пиша седмичен доклад)
**свободен е. И има думи. Извинявай.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2014/01/blog-post_31.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

*** от някъде във времето през изминалия месец... 04-11-2018 22:49

***
от някъде във времето през изминалия месец...

***

Там, където пътищата се разделят...
Там е бяло. Толкова е бяло...
Там е тихо. Като за последно.
Като край. И (може би) начало.
Там ти се усмихвам. Ти не знаеш,
но предчувстваш сигурно, че се сбогувам.
Нещо в теб нашепва много тайно,
че от утре аз не съществувам.
Нещо в мен проплаква мълчаливо.
После те целувам...и това е.
Този път, Любов, аз си отивам.
Този път, Любов, това е краят.
Онзи край, безмълвният, след който
всичко е така непоправимо...
Няма да се правим на герои
в глупав филм в треторазрядно кино.
Ти си имаш своя свят и в него
аз съм просто губене на време.
Аз пък... нямам свят. Аз имах тебе.
И сега е само път пред мене.
Път във бялото. Във нищото. Все тая.
Моят път. По който ще се търся.
Сбогом, Обич. Бързо ме забравяй.
Пътищата се разделят. И е късно...

***

Заключвам те в капан за сънища.
Защото
ти си това. Ти просто си ми сън.
А някъде отвъд Съня, в Живота
не зная аз ли съм. Или не съм.
При теб ме няма. Никъде ме няма.
Изгубих се между случайни светове.
Сега не знам какво ми е останало,
освен едно объркано сърце.
Излязох от Съня. Но как да вляза
в света, наречен глупаво Живот...
А между двата свята ми е празно.
И тъжно. И студено. И само...
Но няма да се върна вече. Няма.
Назад илюзиите толкова горчат.
Заключвам те в капан за сънища.
И само
се моля да забравя за ключа.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2014/01/blog-post_19.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

портрет на зима 04-11-2018 22:48

портрет на зима
Януари синее в небето.
А под него Земята мълчи.
Тази зима е тиха. И светла.
Със прозрачни дъждовни очи.
Тази зима е плаха. И нежна.
И по нещо напомня на мен.
Деликатна и някак лежерна.
Със дантелени ветрове.
Със воалени нощи, в които
избледнели, свенливи Луни
разсъбличат небрежно мъглите.
После тихо и дълго вали.
Тази зима е шепот. Легато.
Непонятна. Далечна. Различна.
И напомня на мене, когато
се пробуждам след дълго обичане.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2014/01/blog-post.html

===========================
Sara Bareilles & Ingrid Michaelson - Winter Song

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»