Мобильный LiveInternet

Авторизация

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»

Всички лица на Тъгата 05-11-2018 04:38

Всички лица на Тъгата
Светът горчи и плавно се разпада.
И хора си отиват. Безвъзвратно.
Небето е невидима преграда,
отвъд която няма наобратно.
А тук, във ниското, животът си клокочи,
без даже да разбира същността си.
Върти сюжети като грамофонна плоча
и вае някаква илюзия за щастие.
Удавници във делничност и проза,
затънали във плитката си мисъл,
отдавна сме забравили за Розата
със четири бодли.
И няма истина.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2017/12/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Като слънчеви прашинки 05-11-2018 04:37

Като слънчеви прашинки
Аз ли съм онази, дето
носи дъжд във жадните ти нощи
и изпраща обич до небето
по една измислена вечерна поща;
аз ли съм онази, твоята,
дето пали слънце насред зимата
и изопва до безкрай покоя ти,
но остава тиха и безименна;
аз ли съм онази, странната,
в сънените цветове на градско утро,
след която изгревът припламва
от любов и целият изтръпва.
Аз ли съм? Познаваш ли ме вече?
(Аз сама не се познавам, и не крия.)
Или още си случаен и далечен
и рисуваш сенки на стихиите...
Не ми казвай нищо. Ще усетя.
Вместо с думи - само ще усещам.
Аз съм тази, след която става светло
винаги, когато с теб се срещаме...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2017/11/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Вкусът на Октомври 05-11-2018 04:36

Вкусът на Октомври
Тя замислено гледа света
през прозореца на тъгата.
Долу - малки човеци вървят
през мечти, чудеса и вятър.
Тя е някъде. Никъде. Тук.
И се търси все още сред себе си.
На стрехата самотен капчук
ѝ напомня, че вече е есен.
Колко много обича дъжда...
А прозорецът сочи нагоре.
Долу малки човеци вървят
през мъгли, листопад и умора.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2017/10/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Краят (на лятото) 05-11-2018 04:35

Краят (на лятото)
Моят август си тръгва със спокойни очи -
две морета по изгрев с песъчинки от злато.
Осъзнал е, че вече съвсем не болиш
нито в мислите, нито в душата ми.
Излекувал е всичката бистра тъга
дето носех във себе си цяло столетие
и ми маха за сбогом. После влиза в дъжда,
а септември целува небето.
И Светът се завърта. Като малко момиче
с нежно-синя пола на волани.
Някой все си отива. Някой все пак обича.
Някой някога все ще остане...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2017/08/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Тишината, която боли 05-11-2018 04:34

Тишината, която боли
Не си заслужил ни една сълза.
Не ми ги връщай, вече ги изплаках.
Върни ме само там, където бях
преди да срещна теб. И Самотата.
Върни ми мен. Каквато бях преди.
Не можеш. Няма ме. И ти ме нямаш вече.
Напълно си успял да заличиш
и спомена за мен. Защото пречи.
Да помълчим. Нали, умеем го добре.
И без това отдавна не ти вярвам.
Доверие с изтръгнато сърце -
това съм аз. Ти просто си ми рана.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2017/07/blog-post_27.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Като Виа Понтика за хора 05-11-2018 04:33

Като Виа Понтика за хора
Следобедното слънце пълни с блясък
прозорците на сградата отсреща.
Внезапен гълъб каца на терасата
и ме поглежда толкова човешки -
разбиращо, приятелски и с обич.
Изглежда някак топло и красиво.
Би искал да остане, но не може.
Обръща се и по човешки си отива.
И пак се връща споменът за тебе -
солен като сълза. От преумора.
Усещам се сама и непотребна
във този свят на прелетните хора.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2017/07/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Това, което отдавна знаеш 05-11-2018 04:33

Това, което отдавна знаеш
Свърши, мое тъжно слънце.
Не разбра ли...
Всичко свърши.
И любов, и нелюбов.
Вдишвам този безутешен залез
и ми става някак... все едно...
Празно е от цели сто живота,
през които вярвах, че си с мен.
И преглъщах разнолики болки.
И обичах мимолетни ветрове.
Но сега и мен ме няма. Кой да вярва
в някакви случайни чудеса...
Свърши, слънце. Толкова е празно
тук,
където беше
любовта.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2017/06/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Ти помниш ли 05-11-2018 04:32

Ти помниш ли
Тази обич е стара. Толкова стара,
че не помни дори кога е започнала.
Пред очите ѝ тичат дървета и гарички
с отегчени от времето
керемидени покриви.
Тя пътува насън към пропуснати мигове
и се връща дъждовна и есенна.
А когато тъгува, се скрива във тихото
и мечтае за макове,
нацъфтели край релсите.
Вече даже не знам със какви календари
да премеря на колко точно е...
Тази обич е стара. Толкова стара,
че не помни кога е започнала.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2017/05/blog-post_12.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Инстинкт за самосъхранение 05-11-2018 04:31

Инстинкт за самосъхранение
До този изгрев ме доведе мисълта,
която иначе се мъча да прогоня -
че още те обичам. И не спя,
а се изгубвам (и намирам) в спомени.
Така и не разбрах кога Нощта
се плъзна в ниското и стана светло.
Почти прозрачна розова мъгла
докосна с устни края на морето.
Зачаках Слънцето. Отказах се от теб.
То идва винаги, а ти не идваш.
По-лесно се живее със море,
цигара, чай и дълъг изгрев.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2017/05/blog-post_13.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

От времето е... 05-11-2018 04:30

От времето е...
През май Светът е син и ранобуден,
задъхан и щастлив като пчела.
Ръцете му са като птици - влюбени
в небето над последния етаж.
Докосва облаците със дъждовни пръсти
и те потръпват пролетно от нежност.
Събират се, преди да се разпръснат
и се редуват слънце и валежи.
През май Светът е купичка череши,
разрошен люляк, лято във зародиш.
И аз разбирам, че ще бъде грешка,
но пак ти давам цялата си обич...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2017/05/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Моето силно момче... 05-11-2018 04:29

Моето силно момче...
Той заспива...ужасно далеч.
Само в моите мисли е близо.
Толкова близо, че с тези ръце
слагам тихи милувки в косите му.
И го пазя. От целия свят...
После бавно целувам челото му.
И единствено с дъх му шептя
тази моя объркана обич.
Той не чува. Или чува насън.
Все едно е...нали го обичам.
Дълго галя лицето му с длан.
Той е всичко за мен.
Той е всичко...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2016/05/blog-post_96.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

и малко есен по миглите... 05-11-2018 04:28

и малко есен по миглите...
Този вятър навън...
Този дъжд устремителен...
Аз мълча.
Аз съм сън.
Аз съм трънче в петите му.

Аз съм ничия, ничия, ничия.
Мен ме няма изобщо и никога.
И какво като го обичам...
сякаш някой ме пита...
Аз съм му между другото.
Между всички и нищо.
А пък в мен пеперудите
до мъгла ме разнищват.
И го плаках, и исках,
после свърших сълзите си...
Не успях да съм близко.
Не успях да съм истинска.

Само много болях.
А навън е октомври -
жълтолист, тротоарен...
А във мене е ... странно.
Настроение някакво -
преговарям си раните
и боля наобратно.
И обичам...неправилно
За това замълчавам.
До полуда отчаяно.
После ставам сълза.
Вместо точка на края.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2016/05/blog-post_48.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

метео 04-11-2018 23:17

метео
Студът прекарва пръсти по стъклата.
Наднича в стаята, в която спя.
Под дланите му - хлъзгави и гладки -
пониква лед. Настръхнали цветя.
Докосва ме в съня ми. Но е нежен.
Целува само голите ми рамене.
Очите му са тъжни. Заскрежени.
Защото никой не обича Студове.
Не знам дали ако поискам да го стопля
ще легне в скута ми, съвсем смълчан.
"Не съществува топъл Студ. И толкова."
Но сигурно боли да бъдеш сам.
Прегръща ме. И цялата изтръпвам.
Прониква в мен. Пронизва ме със дъх.
А после мълчаливо се отдръпва.
Разкаян и объркан нощен Студ.
Опитва да си тръгне, но не може.
Навън нощта е спряла. Като снимка.
Притиска устни в топлата ми кожа
и тихо се разпада на снежинки.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2015/01/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

в полупрофил-полуанфас 04-11-2018 23:16

в полупрофил-полуанфас
Уморена от дъжд и от есени
и със вятър в едната ръка
мълчалива
горчива
естествена
тя се спира на мокрия праг.
А чадърът цъфти над главата ѝ -
бледорозов нелеп ореол.
Предозирана с вчерашно щастие
днес разбира, че царят е гол.
Като няма какво да направи
ритуално си прави чай.
С две лъжички тъга. И с цигара
прекадява дома на Нощта.
На сърцето ѝ пише "Затворено".
И зад тънкото, прашно стъкло
уморена от дъжд и от хора
спи една ничия, гола любов.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2014/12/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

pure harmony... 04-11-2018 23:15

pure harmony...
Среднощен дъжд и топъл шоколад.
Сънят е някаква подробност...
Отдавна съм отвикнала да спя.
Откакто притежавам всички облаци.
Откакто свикнах да не ме боли
от думи и за хора без значение.
Откакто мога да броя до три,
преди да стана на стихотворение.
Откакто си отглеждам пълнолуния
във ъгъла на тесния прозорец.
От както Тишината ме целува
по-нежно от най-нежния любовник.
Откакто се открихме с Любовта
и се разбрахме да се разминаваме.
Тогава се научих да не спя.
Сега се уча само на забравяне.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2014/11/pure-harmony.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

защото аз не мога вече... 04-11-2018 23:14

защото аз не мога вече...
Не ми говорѝ...
Луната е стиснала
сълзите ми здраво във шепа.
Засаждам звезди. Не вярвам във истини.
Обличам червено във петък.
Не гледай към мен.
В момента съм есенна.
И хубава. Като лошото време.
Събирам парченца от вчерашни вестници
и правя колаж на поема.
Недей да ме слушаш.
Така съм пресипнала
от хвърлени думи по вятъра...
Не ми говорѝ.
Единствено в тихото
се чува как плаче Луната.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2014/11/blog-post_7.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

между сезоните... 04-11-2018 23:13

между сезоните...
Не мога да рисувам чужди пътища
по картата на своята безсмисленост.
Преминала съм хоризонта.
Няма връщане.
Звездите тук отдавна са изстинали.
Не мога да си съчиня обичане
от думи със угаснали значения.
Из спомените тихо криволичи
една Любов. Почти обезличена.
Не мога да се пиша с чужди почерци,
за да приличам малко на изкуство.
Та аз съм само тъжно многоточие
в една угасваща Вселена-пустош.
Не зная как се правят Сътворения.
Нито къде е спусъкът за някакво начало.
Останала съм по едно стихотворение.
По капчица тъга. И студ до бяло.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2014/11/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

помежду... 04-11-2018 23:12

помежду...
След вятъра небето е прозрачно.
Изгубило е всичкия си дъжд.
Опитвам се през облак да прекрача
във този свят - нелеп и чужд.
Опитвам се да бъда като... всички.
Но нещо малко все не ми достига.
Във вените ми тихичко се стичат
сълзи на кораби, звезди и миди.
И няма никой, който да умее
да чуе всичко, дето му разказвам.
Изгубвам се във промеждутъка.
Човекофея.
Едната половина е по-празна.
И все не мога да открия мястото,
в което да поискам да остана.
В сърцата на човеците е тясно.
И с ръбчета, които правят рани.
Избирам да остана в Тишината.
Но със една идея по-щастлива.
Защото вече знам, че с вятъра
дъждът, илюзиите и лъжите
си отиват.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2014/10/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

"В друго време, в друг свят..."* 04-11-2018 23:11

"В друго време, в друг свят..."*
Безкрайната поляна с незабравки...
Пътеката до Тъмната Гора.
Усмивката под сламената шапка.
И дядовата грапава ръка.
И босите ни стъпки по тревата.
Талантът ни да си измисляме игри.
Прелитащият над лозите вятър.
И дядо със усмихнати очи.
"Нашата къща" в клоните на крушата.
Прозорчето със счупено стъкло.
"Аз вече няма да съм толкова непослушна."
И дядо. Със шишенце "Риванол".
Сега са толкова по-различни дните...
Аз вече слушам, дядо, но... боли.
Лекувам се със спомени, които
незнайно как превръщам във сълзи.

* песента на "Сигнал", разбира се

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2014/09/blog-post_21.html

===========================
Сигнал - В друго време, в друг свят

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

(не точно) меланхолия 04-11-2018 23:10

(не точно) меланхолия
Есента се усеща по
вкуса на небето.
И по ранния син полуздрач.
По маршрута на птиците.
По звука на крилете им.
И по тихия глас на дъжда.
Има само минути
до края на лятото.
Само резенче слънце остава.
И Септември рисува
жълтинки по листата.
А Денят мълчешком изтънява.
Този град става тъжен.
И във малките улички
скрива късчета лятна любов.
Но такъв го обичам.
Много. И повече.
Светлосин. Незабързан.
И мой.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2014/09/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»