Мобильный LiveInternet

Авторизация

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»

Ежедневие 05-11-2018 04:57

Ежедневие
Тя се буди във седем и не пие кафе.
Има цяла кутия неотложни задачи.
И да иска, навярно не може да спре.
(Но понякога рухва. И понякога плаче.)
С артистичен размах прекроява деня
и си шие вечерни южняшки мелодии.
Под очите ѝ никнат и бързо цъфтят
хипотези за други възможни животи.
Уморена следобедно си измисля небета,
във които се ражда и живее дъжда.
Как да помни човеците, прекосили сърцето ѝ...
Тя се буди във седем. И създава света.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2018/09/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

И все пак... 05-11-2018 04:56

И все пак...
И с лятото е като с любовта -
обичаш, знаейки, че ще си тръгне.
Събираш всички мънички слънца,
и всички макове от всички хълмове.
Разбираш, че е просто неизбежно.
И предусещаш вече листопада.
А тази тиха августова нежност
как би могла въобще да е измамна?
Но после става тихо изведнъж.
И пясъкът поглъща мидите.
А лястовиците сънуват дъжд
в нощта преди да си отидат...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2018/08/blog-post_28.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Сезонът е такъв... 05-11-2018 04:55

Сезонът е такъв...
Във края на август
небето се стапя до нежно зелено
и залезът спуска
оранжеви птици на юг.
Брегът се смалява
и дните му стават солени
от хора и спомени,
дето си тръгват от тук.
Във края на август
дърветата дишат сънливо.
Тревите полягат,
скосени от остри слънца.
А летният вятър
се гмурва в морето при рибите
и после се връща с вълните
към вечния бряг.
Във края на август
Животът си слага часовник.
Във края на август
Септември засява мъгли.
Във края на август
угасват случайни любови
и лумват внезапни
болезнено тихи тъги.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2018/08/blog-post_23.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Пре-мълчание 05-11-2018 04:54

Пре-мълчание
Аз мога да разказвам много дълго
за шепотните думи на прибоя.
За влюбените градски гълъби.
И за желанието ми да бъда твоя.
Но думите остават скрити в мене
и пускат корени, дълбоки като рани.
Вкопават се във някакво безвремие,
в едно очакване да ги забравя.
И аз се правя, че не съществуват.
Преглъщам букви, срички, фрази...
Заглъхва обичта. И става лудост.
А можех много дълго да разказвам...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2018/08/blog-post_14.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

По-тъжно от раздяла 05-11-2018 04:53

По-тъжно от раздяла
Градът замлъква в сънена забрава.
Звездите сочат точно полунощ.
Две птичи сенки влюбено запяват,
открили дом в предблоково дърво.
Една неонова самотна спирка
сънува пътници и сини автобуси.
Дори и булевардите утихват,
изгубили във тъмното гласа си.
А аз съм будна, за да си призная
това, което в себе си отричам -
понеже много дълго те забравях,
почти не помня, че съм те обичала...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2018/08/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Малко преди нощта 05-11-2018 04:53

Малко преди нощта
Една лилава нощ бродира сръчно
два сини облака в небето върху мен.
Тук вече нищо няма да се случи.
Отива си беззвучно този ден.
Оставам само аз - като мелодия,
с повтарящ се във времето акорд.
Земята се напуква от амсонии
под дъжд от аметисти и сребро.
Последните лъчи потъват в чашата,
препълнена със ноти на капчук.
Луната се събужда. Стара. Прашна.
Незнаеща защо въобще е тук.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2018/07/blog-post_21.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Пясъците на забравата 05-11-2018 04:52

Пясъците на забравата
Неделя е и лятото е пясъчно.
Отронва се в солени, кратки мигове.
Една съмнителна любовна недостатъчност
се свива мълчаливо зад гърдите ми.
Но после идват птиците и лодките,
и Слънцето просвирва в тишината.
И даже вятърът (с необичайна кротост)
се сгушва да помърка във краката ми.
Неделя е. Сърцето ми е пясъчно.
Ръцете ми ся пясъчни. Очите - също.
Отронвам се на песъчинки - предостатъчно,
да скрият всички пътища за връщане.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2018/07/blog-post_15.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Сънят, който избяга 05-11-2018 04:51

Сънят, който избяга
Нощта е мека, синя, следдъждовна,
изпъстрена с трептящи светлинки.
Небето ѝ е гладко и гальовно.
Градът в нозете ѝ безгрижно спи.
Във въздуха се носи чиста обич
и нежни сънища прелитат покрай мен.
А после кацат тихо пред прозорците
с разтворени блещукащи криле.
Почти съм сънена, но не напълно.
Къде е моят сън, съвсем не знам.
Навярно се опитва да се сбъдне,
изгубен във очите на Нощта.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2018/07/blog-post_9.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Краят на войната (в мен) 05-11-2018 04:50

Краят на войната (в мен)
От този изгрев и това небе
градът е някак нежно акварелен.
Сънят си тръгва тихичко от мен.
А чаят ми ухае на канела.
На покрива отсреща каца гларус
и се провиква в утринен възторг.
Над чашата със ароматна пара
дъхът ми се изпълва със простор.
Навън е още тихо. В мен е тихо.
Сърцето ми и птиците летят.
Откакто ти простих, съм във примирие
със себе си. И с любовта.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2018/07/blog-post_7.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Не бързай... 05-11-2018 04:49

Не бързай...
Ще се влюбим тихо, постепенно,
в изгрева, във пясъка, в дъжда,
във изящните градежи на Вселената,
в танца на крайпътните цветя,
в облаци, в реки и в самолети,
в мраморните статуи и светлината,
в онзи тънък, виолетов хребет,
в рибите, в акордеоните, във вятъра,
в къщички, в лози, във сладоледи,
в улички, врабчета и в поеми,
ти - във мен, а аз - във тебе,
ще се влюбим тихо, постепенно...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2018/07/blog-post_4.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

За малките чудеса 05-11-2018 04:48

За малките чудеса
Тази нощ градчето не заспива,
сгушено на тихия си бряг.
И над къщите с белосани комини
засиява нежна светлина.
Лятото се връща при човеците.
Те се влюбват пак един във друг.
Само тротоарът пише песен
в памет на един добър капчук.
Заздравяват раните от всички бури.
Покривите се отърсват от дъжда.
И дори да ти се струва, че е чудо,
Любовта се връща на света.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2018/07/blog-post_2.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

В точния момент 05-11-2018 04:47

В точния момент
Той ще си спомни колко я обича
едва след края на света,
когато само негова и много ничия
тя се превърне във звезда.
Когато всичките ѝ атоми
сформират огнено кълбо,
когато лумнат сетивата му
във нейния лъчист поток,
когато се взриви душата ѝ
прераждайки се във пулсар
и жадната ѝ гравитация
погълне смазващия мрак,
ще звъннат песенно фотоните
и светлината ще се стича,
а той внезапно ще си спомни,
че всъщност много я обича.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2018/07/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Неща, които не зависят от мен 05-11-2018 04:46

Неща, които не зависят от мен
Със тебе ще се срещнем някой ден
във края на едно стихотворение.
Ще бъдеш тих и много уморен
от ежедневните си приключения.
А аз ще бъда конфитюр от вишни
във синя купичка от порцелан.
Светът ще е съвсем излишен,
но как да го оставим сам...
Ще се обичаме с обикновени думи
в акустиката на сърцата.
А разстоянието помежду ни
ще бъде много, много кратко.
Във края на едно стихотворение
със теб със сигурност ще се обичаме.
Но още нямам вдъхновение
да седна и да го напиша...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2018/06/blog-post_24.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Пречистване 05-11-2018 04:45

Пречистване
След буря светлината е различна.
Полека се избистря и трепти.
Едно небе виновно коленичи
над тихите разплакани треви.
Замлъква тътенът. Запяват птици.
И вятърът се кротва, изморен.
Дърветата, с разбъркани къдрици,
изправят бавно силни рамене.
Ти беше буря - мина, разруши ме.
Стихиите са точно за това.
След тях обаче най-неумолимо
изгрява преродена Светлина.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2018/06/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

И никой не вижда това 05-11-2018 04:44

И никой не вижда това
Животът е встрани от суетата
на малкия човешки свят.
Очите му замислено пробягват
по празните, гримирани лица.
Опитва се да улови искрица
от своята преистинска любов.
Но няма в хората. Навярно птиците
единствени са смисъл на живот.
Вселената, объркана, въздиша
и без да иска ражда куп звезди.
Животът влиза в сънено затишие.
От хората ужасно го боли...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2018/05/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Краят на някакъв свят 05-11-2018 04:43

Краят на някакъв свят
Нощта е тъжен виолетов водопад,
роден в скалистите отломки на небето.
Под нея се разстила тишина,
в която аз съм безнадежден шепот.
Изгубена сред ледени звезди,
дори не помня вече хората...
В дълбокото едно сърце мълчи.
И не е празно. Всъщност е просторно.
Не знам какво е... Необятна свобода?
Като смъртта, навярно. (Само подозирам.)
Нощта докосва бялата ми длан
и само тя все още ме разбира.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2018/02/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Какво се случва с уморените сърца 05-11-2018 04:42

Какво се случва с уморените сърца
От тук до тъничката ос на хоризонта
светът изглежда малък и послушен.
Не му личи, че причинява болки.
Нощта го е прегърнала. Той се е сгушил.
Небето горе му реди звездите си,
повярвало внезапно в тишината му -
почти вселенска и почти космическа.
Почти като усещане за щастие.
Но всичко е ужасно мимолетно
и хубавото свършва все без време.
Не ми се вярва вече във вълшебства.
Нито във хората. Ни в любовта.
Ни в тебе.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2018/01/blog-post.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

:) От тук се виждат само небеса. 05-11-2018 04:41

:)
От тук се виждат само небеса.
И две-три птици, гонещи безкрая.
А тъничките думи на дъжда
редят в стъклата кратките си тайни.
Така е хубаво далече от света,
препълнен с празен шум от празни хора.
(Които аз така и не разбрах -
хем нямат мисли, хем говорят...)
Ръцете ми са топли. Като чая,
искрящ в златисто - малък изгрев.
Не искам нищо. Нищо не мечтая.
Сега единствено се чувствам чиста.
И вече няма да допусна никой
да влезе в тихия ми Вътресвят.
Сама ми е добре. Със дъжд и стихове.
От тук се виждат само небеса...

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2017/12/blog-post_30.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Едно много тъжно откритие 05-11-2018 04:40

Едно много тъжно откритие
Сега ми е спокойно и красиво
под тази чиста, стъклена Луна.
Градът под мен полекичка разлива
прозорчета с уютна светлина.
И много тихо в мене се завръща
едно усещане за цялост.
И пак съм аз. И пак съм същата.
Изглежда съм те преживяла...
Дори да преболяваш, е за малко.
Разбрах, че всичко е до време.
И все пак... мисля, че е жалко,
че любовта е, всъщност, надценена.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2017/12/blog-post_28.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Празна форма на живот 05-11-2018 04:39

Празна форма на живот
Със есента полекичка си тръгват
онези смешни, глупави мечти.
Над тях небето мълчешком помръква
и цяла вечност свъсено вали.
Най-първо дъжд с прозрачен, равен ритъм.
А после сняг, пропит от тишина.
Заключвам се, сърдита на мечтите
и на объркания, счупен свят.
Не ми е нужен никой, никой вече.
Не вярвам в нищичко. (Най-малко в теб.)
Най-лошото обаче е, че не ми пречи
това, че се усещам без сърце.

Радосвета Аврамова

https://caribiana.blogspot.com/2017/12/blog-post_19.html

===========================

комментарии: 0 понравилось! вверх^ к полной версии

Дневник Лента друзей / Полная версия Добавить в друзья Страницы: «позже раньше»