ТРАДИЦИОННОТО БЪЛГАРСКО НАРОДНО ОБЛЕКЛО
[показать] |
Традиционното българско облекло неотменно присъства във всекидневния народен живот - в ежедневния и в празничния бит, в системата на културата, където материалните и духовните явления взаимно се проникват и допълват. За разлика от останалите предмети в материалния бит, облеклото съпътства човека винаги и навсякъде от момента на раждането, когато се облича първата ризка, до погребението, за което задължителни са новите, или венчалните дрехи.
Народното облекло, наред с езика и песенното творчество, е специфично културно явление с дълъг исторически живот. Оттук и неговата вековна роля на своебразен определител на българската народна култура, който създава зрителна представа за етническата специфика и за етнографското многообразие на народа. Оригиналните комплекти костюми и отделните образци от традиционни дрехи, както и високохудожествените шевици, тъкани и метални накити, представляват уникални културно-исторически паметници.
Традиционното народно облекло е най-пълноценният източник за разкриване на етническото eдинство и многообразие на традиционната българска култура. Със своята типологическа характеристика (женски, мъжки и детски), както и със състава и композиция си, то дава представа и за функцията на българина в обществения живот при определени трудови, обредни, или празнични условия.
Костюмните композиции от цялата историческо-етническа територия на страната могат да бъдат класифицирани в следните основни типове и разновидности:
двупрестилчена, сукманена, саяна и еднопрестилчена женска и белодрешна и чернодрешна мъжка носия.
Тези основни типове български народни носии с яркия си етнически стил се утвърждават през епохата на развития феодализъм в България. Развитието и обогатяването им продължава, независимо от превратностите в историческата съдба на българите. Традиционното народно облекло е преди всичко дело на домашното производство - на женския усет и творчество. Мястото на мъжете в този процес е незначително: в отделни случаи те участват в обработването на кожи, или при съшиването им в части от облекло. Постепенно традиционните патриахални условия на домашно производство на облекло се променят. През 18 -19 век все повече се обособяват специализирани занаяти. Майстори терзии изработват горни и връхни дрехи главно от състава на мъжките костюми. Традиционните текстилни материали за изработка на тъкани за облекло са ленът, конопът, вълната, коприната и памукът, който навлиза масово в домашното тъкачество през втората половина на 19 в. Кожата заема сравнително ограничено място - за калпака, ногавиците, цървулите. Тя традиционно присъства главно в състава на мъжкия костюм, разпространен във високите планински области. Структурата на българските народни носии е сложна. Променя се в зависимост от конкретните условия на труд и начина на живот в патриахалното българско село. Определящ разграничителен показател за съответните видове женски носии са кройката и начинът на обличане на горната дреха. За мъжкия костюм - формата и цветът на горните дрехи. Тези показатели са географски очертани и имат своебразно историческо развитие. Основният състав на женската двупрестилчена носия се определя от риза, две престилки (закрепени на кръста - една отпред и една отзад) и колан. Ризата е предимно от вида на бърчанките, с преден и заден отвесен плат, които оформят набори и дипли по горната част - почти открита под горните дрехи. Фина, гъста и дребна везбена орнаментика оформя значителни полета по ръкавите, предницата и гърба на ризата. Двете напоясни завески са приготвяни от домашна декоративна тъкан: задната е релефно оформена с дипли и набори, а предната е едноплата или двуплата, с хоризонтален или отвесен шев. Задната завеска се среща в многобройни варианти (вълненик, бръчник, тъкмейник, пещемал, кърлянка, завешка)и има съответно обособено разпространение. Коланът към този костюм е дълъг и се завива неколкократно на кръста. Първоначално тази старинна женска носия е повсеместно разпространена, но по-късно се запазва само в Дунавската равнина.
Сукманената женска носия е най-масово разпространена. Нейният териториален обхват е много широк: планинските области на централните български земи, както и крайморските райони по Черноморието и Югоизточна Тракия. Многобройните регионални и дори локални разновидности на горната дреха – сукман, споделят общобългарското му единство, изразено в неговите общи белези: материал, туникообразна кройка с дълбоко изрязана
[показать]…Взято тут:
dumania.borda.ru/?1-7-60-00000012-000-480-0
Граф Монте-Кристо:
ведёт несколько ЖЖ под разными никами: граф Монте-Кристо, аббат Бузони, лорд Уилмор и даже Синдбад-мореход. Посты везде длинные - сказывается тюремная привычка выговориться в одиночестве. Френдов мало, но все проверенные. Ссылки на несколько интернет-аукционов, после которых появляются фоты домов, бриллиантов и т.д. со скромным пояснением "вот чего я на днях купил". Планы мести скрывает в приват. Иногда пропадает на месяц-другой, а вернувшись, постит фоточки острова Монте-Кристо, сундука с сокровищами и просто Средиземного моря. Те, кого не отпугнёт размер постов, могут найти в них массу интересного и полезного, в том числе афоризмы на тему "ждать и надеяться...". Остальные ЖЖ интереса не представляют. У аббата Бузони - длиннейшие рассуждения по философии и токсикологии. У лорда Уилмора главным образом - гадости про графа Монте-Кристо.
Эдмон Дантес:
довольно стандартный ЖЖ про любовь и морскую романтику. Иногда фоты кораблей и зарубежных портов (даже парочка с острова Эльба), иногда стихи про любовь (довольно паршивые), иногда - довольно подробный отчёт о достоинствах местных пляжиков (очевидно, когда писать было не о чем). Френдил всех, кто к нему по-хорошему. В один прекрасный день угодил во френд-лист к Наполеону, который через него передал превед-медвед Нуартье. Коммента от Нуартье не последовало, зато превед попался на глаза Данглару, а тот настучал куда следует. В итоге Эдмона посадили в замок, где инета не было, и ЖЖ пришлось бросить.
Аббат Фариа:
длиннющие посты на самые разные темы: "Как познать истину", "Как солить грибы", "Как снять приличное кино по Дюме"... Чертовски заумно, но интересно - для тех, конечно, кто понимает. С тех пор, как сел в замок (в виде исключения ему разрешили вести ЖЖ), пишет пространные, но дельные советы по выживанию в одиночном заключении. Френда только два - кардинал Спада и Эдмон. В привате хранит карту острова Монте-Кристо. Фоток не постит - а что фотать-то?
Мерседес:
начала вести ЖЖ довольно поздно - с тех пор, как разочаровалась в Фернане. Сканирует собственные картины. Постит фото Монте-Кристо в огромадном количестве и безуспешно набивается в его френд-лист. Иногда её пробивает на грустные дыбры на тему "а вот в Марселе...", но она тут же скрывает их от мужа в приват. Как, впрочем, и размышления о том, не Эдмон ли граф Монте-Кристо.
Фернан:
ЖЖ большую часть времени пребывал в заброшенном состоянии по причине лопуховости хозяина. Постил фотки Мерседес и до посинения хвастался своими подвигами в Янине. В один прекрасный день к нему наведалась Гайде и оставила по поводу Янины довольно резкий коммент, набранный под диктовку Монте-Кристо. После этого Фернана тут же забросали рекомендациями типа "Выпей йаду" или "В Бабруйск, жывотное!". Попадались советы и покрепче, так что в конце концов Фернан не выдержал, застрелился и ЖЖ, естественно, забросил.
Данглар:
скучнющий ЖЖ про биржу и бухучёт. Постит ссылки на интернет-аукционы, но Монте-Кристо всё время уводит у него из-под носа понравившуюся покупку. Аббажает писать анонимные комменты и вообще бяку в другие ЖЖ. Зафрендил Фернана и Кадрусса и вместе с ними настучал Вильфору на Эдмона. А здря. Потому что Монте-Кристо вытянул из него всё бабло, не оставил даже на интернет. А хитрый Луиджи Вампа установил такой тариф, что закачаешься. В общем, не исключено, что Данглар просто подохнет (или уже подох) от неудовлетворённой интернет-зависимости. Апастная жтукка!
Вильфор:
к ведению ЖЖ подходит очень серьёзно: нехилые записи, много фотов, ссылки на роялистские форумы. На аватаре федеральный судья С.А. Пашин. Лучший френд г-жи Данглар (ага, они ещё и в аське общаются). По слухам, вхож в абьюз тим и может провинившемуся юзеру крепко насолить (в чём Эдмон, кстати, убедился на собственном примере). А вот избавиться от таких продвинутых юзеров, как Нуартье и Бенедетто, ему оказалось не по зубам. Именно Бенедетто развешал по всей сети инфу, что Вильфор - его папа (фоты прилагаются), отчего у Вильфора предположительно поехала крыша. Во всяком случае, его последние посты по уровню логики напоминают поэзию ранних футуристов.
Кадрусс:
ЖЖ вёл недолго, поскольку деньги, заначенные на интернет, в основном пропивал. Ничем интересным не отметился, хотя постил рецепты и выкройки.
Альбер:
без ЖЖ уЖЖе как без рук - записывал все свои временные хобби, римские похождения (с фотами) и пр. Рассказ про Луиджи Вампу никого не оставил равнодушным - "пеши исчо" приходило регулярно. Обожает Монте-Кристо и восторженно комментит все его посты. Обиделся,