Разхождахме се с теб по улиците из София.Вървяхме и гледахме пийнали и шумни абитуриенти,момичета с красиви рокли и боси крака,с обувки в ръката,водени от момчета,смеещи се и викащи-пораснали деца...А после завалял дъжд.Скрихме се под моят голям чадър,когато изведнъж забелязахме едно куче.Викнахме го и то се затича при нас,радостно въртейки опашката.Беше много симпатично и гальовно, и , понеже нямаше с какво да го почерпим,викнахме го с нас,заедно да търсим от къде можем да купим нещо за нашия гладен приятел.Вървяхме доста време, понеже в един през нощта всичко вече беше затворено.Обръщахме се да видим, дали ни следва,и го ободрявахме - хайде, миличко, още малко и ще намерим нещо.Въпреки дъжда, който се засилваше,кучето тичаше след нас.И е било възнаградено за търпението и доверието - ето го, денонощния магазин и огромния сандвич в ръцете на Бариш! :))) Колко добре се почуствахме тогава.Каква хубава нощ..