Усещането за приближаващо се бедствие се беше настанило в стомаха ми още от сутринта. Стоеше си вътре в мен, като леко наежил се стоманен таралеж. Надявах се все пак, бедствието да не е с размера на земетресение или цунами, с каквото плашеха напоследък вестниците. Мъжете не се славим с добра интуиция, та може причината за таралежа в стомаха ми да беше снощния гуляй с едни субекти наричащи себе си поети и писатели. Събитието естествено беше маскирано като промоция на книга пред приятелката ми, но тя остана меко казано резервирана към културната проява и най-вероятно ми беше сърдита.

Бях си дигнал краката на бюрото, пиех малка бира донесена от отзивчивата ми секретарка и разглеждах физиономията си в екрана на компютьра. Мда, въпреки че шкембето ми нарастваше още изглеждах младолик за 35-е си лета. Усещах го и по влажния поглед на секретарката ми, с която имах глупостта да си легна веднъж. Не си вади оная работа, където си вадиш хляба, убеждавах се мислено, когато бедствието елегантно нахлу в офиса ми. Нахлу под формата на дежа вю, един забравен с десетилетни усилия спомен. Доста секси спомен след толкова години, трябва да отбележа. Падаща до раменете червеникава коса, изгарящо черни очи и подкупваща усмивка на току що съгрешила девственица. Картинката се допълваше със недотам строг бизнес тоалет, съставен от минижуп откриващ прекрасни за миньонче крака и риза с отворено деколте под сакото показващ точно колкото е необходимо.

Здрасти. Много се радвам да те видя,. А ти май си доста изненадан, изчурулика Дежа вю-то с онова френското си Р, по което си падам още от детската градина и накара таралежа в стомаха ми да настръхне до болка.

Измучах нещо и си допих бирата, невъзмутимо. Мамка му, беше ми писала, че ще си идва в България, но чувството за самосъхранение, развито след нейното заминаване беше изтрило тази информация. Бях луд по нея, когато замина. Ей така ме заряза! Но ми беше по-добре без нея, поне не се бях навирал в никакви каши цели 10 години. Досега. Незнам как го правеше но бедствията я следваха по петите. Таралежа от сутринта беше прав.

Как мина през секретарката ми без да те види?- отворих си устата най-сетне.

Нямаше я, каза тя, докато ме целуваше по бузите и мина опасно близо с изкушаващите си устни до моите.

Не се учудих, че беше минала покрай церберския поглед на секретарката ми. Това и беше вродено. Най-редовно пътуваше в автобус без кондукторите да я таксуват. Веднъж, непосредствено след 11-и септември беше успяла да отседне без пари в хотел Хилтьн в Париж и дори да си хапва цели два дена от сиренарските им шведски маси. Просто успяла да се вмъкне, без самата тя да разбере, в някаква група с отложен полет.

О, Гери, въздъхна тя. Липсваше ми!

И ти ми липсваше, но ми е добре без тебе, промърморих аз.

Бързам, сега. Искам да се видим днес, свободен ли си за обяд? Нали ти писах, трябва ни консултант за една сделка. Ще паднат и добри пари, ако успеем.

А аз имах наистина нужда от пари. Кой ли няма? Чувството ми за самосъхранение крещеше: Не! Не! Но аз явно исках да падна в капана.

Хм. Имам среща за обяд. Звънни ми по-кьсно и направо ще ти кажа къде да дойдеш.О'кей?

О'кей, каза тя с американски акцент.

След това пусна най-невинната си усмивка и ми даде възможност да огледам женственото и секси дупе на излизане.

Наистина имах важна среща с един депутат за която трябваше да тръгна веднага, ако не исках да закъснея. Облякох си палтото и на вратата хвърлих един лош поглед на секретарката ми. Тя не каза нищо, знаеше че при този поглед по-добре да мълчи. А таралежа направо щеше да изскочи от корема ми. Неприятностите предстояха.

II

Чичо Петьо, въпросния депутат, имаше странен вкус за кръчми. Обичаше да се придържа към средата от която беше излязъл. Кръчмата изглеждаше сравнително добре, беше чиста и с огромни прозорци. Но същината и беше на квартална шекмбеджийница. Заведението тепърва започваше да се пълни. Не повече от 20 годишната сервитьорка разнасяше купички с оцет и чесън и чаши с лют пипер. Мъже от съседните работилници и търговци на стара хартия от пунктовете от двете страни на заведението и подаваха пиперливи реплики, на които тя отвръщаше със смях. А мацката беше яка, както биха се изразили махленските тарикати. Стройна, руса, с повдигнат балкон, малко дупе постоянска леко конска усмивка и горе-долу толкова акъл сновеше между масите и явно се чувстваше добре от обръщаното и внимание.

Аз лично не се чувствах добре в тая махала. Отсреща се намираше радакцията на казионния вестник на опозиционната партия, която държеше местната власт. Газетата носеше превзетото име Актуално, под главата и на първа страница се мъдреше надпис: Без Цензура. Това ме забавляваше адски. Ако „без“ го нямаше този надпис можеше да служи и за заглавие. На кмета му беше писнало да дава пари на алчните собственици за вестници за да не пишат за далаверите му и беше сьздала въпросното вестниче. Както е известно бизнесът и властта са една и съща личност и в изданието на което бях началник отскоро, рекламираха големи фирми от кметския кръг. Хич не ми се искаше кметските лакеи да ме видят с Чичо Петьо. Тях ги тресеше постоянна шпиономания, със сигурност щяха да ме видят с политическия им противник от управляващите и това не ми харесваше.

Чичо Петьо закъсняваше. В кръчмата влязоха трима младежи с кофи и инструменти за миене на витрини. Нищо странно. Освен, че бяха облечени като като скинове, но това си беше мода за махалата в която се намирах. Двамата бяха с армейски кубинки и якета с качулки с надписи с годината на създаване на един от градските футболни клубове и шапки тип капут. На гайките на дънките им висяха алпийски карабинери. В младежките ми години нееднократно съм бил свидетел в какво брутално оръжие се превръща карабинера в една махленска свада. Все пак добре, че карабинера не беше пушка, която задължително трябва да гръмне до края на пиесата. Другият екземпляр беше още по-колоритен. С култуви кубинки Док Мартенс, яке Бомбър и качулка с надпис „ Blood and Honour Bulgaria“. Пичът беше по-скоро дребен, с черна коса първи номер и мургаво лице с изсечени татарски черти. Адски ненавиждам скиновете. Не мога да разбера този за какъв чистокръвен ариец се вземаше с азитската си външност. Келнерката им се зарадва. Все едно, че виждаше отдаван забравени роднини. Докато младежите извадят работните си оръдия тя вече флиртуваше с тримата едновременно. Цупеше капризно пълните си устни и им се дупеше препречвайки им достьпите до прозорците. Махленските гамени се притесняваха от това внимание и иглеждаха смутени като девственик на първа среща с момиче. Станаха ми симпатични за момент и приспах вниманието си.

Чичо Петьо се появи най-сетне. Облечен с неизмения си каскет и протрито кожено, като комбайнер от соцагиттабло. С него се довлачи и един паяк- Ставри, който се афишираше на всякъде като политически мениджър, но си беше обикновенна риба прилепало и неуспял партиен секретар.

С депутата Петьр Петров имахме много странни отношения, но които си заслужава да се спра. Докато бях млад репортер на два пъти подаваше съдебни искове срещу мене. После ги оттегляше след интервю тип свирка разбира се. Въобше в България отншеният политик-журналист са почти приятелски от типа „ти на мен аз на теб“. Сега се грижех вместо него да подавам рекламите на многобройните му фирми и държавни дружества под негов контрол. Падаше добра комисионна, естествено. Иванов искренно се затрудняваше, когато трябвапе да изброи техните имена . Бизнес интересите му се простираха от преработка на буклуци до енергетика и екология. Можеше да прави пари до каквото и да се докосне. И не страдаше от никакви скрупули, че комисиите в парламента на които беше член гласуваха пари за проекти изпълнявани от негови фирми. Караше втори мандат, който нямаше шансове да прерастне в трети, защото не можеше да работи в екип и не понасяше началници. Този път дори милионите му и селските вакханалии, които готвеше като предизборна кампания нямаше да му помогнат. Селянина ни винаги е бил Андрешко и щеше да хапне кебапчетата му, да се напие като прасе и после да гласува за червените.

О, Григоров, завтурна се да ме целува Чичо Ваньо. Седна. Мълниеносно поръча, шекембета, мезата, скара и наливно вино и за трима ни. След като взех материалите за рекламите бях готов да си тръгвам. Сетих се обаче, че Чичо Петьо изкупува земя на едро в Родопската яка. А американската ми приятелка и боса и бяха дошли именно за това. Попитах го за колко ще ми продаде 3 декара в планината в близост до път, красива местност и достатъчно сняг.

-20-25 евро на квадрат, оживи се депутатьт и ми отговори с пълна със свински ребра уста. Откога пък реши да ставаш земевладелец, захили се чичкото при което по брадата му се разтече сос.

Да ти приличам на луд, отговорих му аз със сарказъм. Знам че изкупуваш земята максимум на 7 долара. Да не ти говря за Пампорово и Боровец!

Ми купи си и ти за толкова бе, господин Григоров, озъби ми се мазно и Ставри. Замириса му явно на пари.

Реших да си пийна чаша вино, все пак, и да разтегля момента. Явно чичо Ваньо знаеше вече за американеца. Телефонна ми звънна. Беше Петя, бедствието.

Къде си? Идвам, заяви тя.

Казах и адреса и изленах да изпуша една цигара на въздух. Покрай мен мина една адски позната горила в униформа на охранител и влезе в кръчмата, като не пропусна да ме разгледа. Мамка му, това беше Мечката. Пак бивш пациент, на едно мое амбициозно репортерско разследване. Надявах се никога да не го видя през живота си. От мутра станал охранител, егати и еволюцията. Мечката се запъти към Чичо Ваньо и са запрегръщаха. Таралежа в стомаха ми се наежи за кой ли път от сутринта. Скинарчетата до мене триеха стъклата усърдно. Едно циганче с гъдулка влезе от другия вход и беше моментално подгонено от русата келнерка. Петя се появи с една личност с имидж на сребърна лисица на десетина метра. Американският и бос беше от тези мъже, които стават все по-красиви с годините.

Кленерката усмихната влачеше мангалчето за ухото и го изрита точно до мене. То в отговор я плясна по секси дупето и. Тя изпищя, все едно че я изнасилваха. Тъмния субект с Док Мартенс-а извади карабинера си и халоса цигането по главата. То се свлече безмълвно с разбита глава на земята. Шурна кръв. Петя със скок застана пред скинара и се опита да му вземе карабинера. Американеца зяпаше смаяно случващото се. Мургавият скинар замахна към нея. Аз, изненадан от себе си успях да вкарам висок шут в мутрата на скина.

После не помня.

Освестих се в ръцете на Мечката. Беше ме хванал със захват тип Нелсън през гърдите и не можех да си взема дъх. Чичо Петьо ме измъкна от лапите му и ме набута в появилия се изневиделица парламентарен Мерцедес.

Ти си бил голям герой бе! Заливаше се в смях гадината, а аз все още не можех да си взема дъх.

Таралежа от сутринта беше прав.