Благодаря на всеки тук, който пише за България. Много от дневниците ви са затворени за мен. Къде отиде човешкото ви отношение, толерантността? Вие умни, мъдри хора. Идеализирал съм ви. Извинете ме за наивността!
Мога и сам. Възхищавам се на културата Ви. Не съм забравил историята на народа си. Сред своите съм чужд, бях свой тук, сред чужди. Сега съм в тишина. Мизантроп.


Вие
Весенний дождь
Афанасий Фет

Еще светло перед окном,
В разрывы облак солнце блещет,
И воробей своим крылом,
В песке купаяся, трепещет.

А уж от неба до земли,
Качаясь, движется завеса,
И будто в золотой пыли
Стоит за ней опушка леса.

Две капли брызнули в стекло,
От лип душистым медом тянет,
И что-то к саду подошло,
По свежим листям барабанит.







Европа








и моята България