Едно много тъжно откритие
05-11-2018 04:40
к комментариям - к полной версии
- понравилось!
Едно много тъжно откритие
Сега ми е спокойно и красиво
под тази чиста, стъклена Луна.
Градът под мен полекичка разлива
прозорчета с уютна светлина.
И много тихо в мене се завръща
едно усещане за цялост.
И пак съм аз. И пак съм същата.
Изглежда съм те преживяла...
Дори да преболяваш, е за малко.
Разбрах, че всичко е до време.
И все пак... мисля, че е жалко,
че любовта е, всъщност, надценена.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2017/12/blog-post_28.html
===========================
вверх^
к полной версии
понравилось!
в evernote
Едно много тъжно откритие
Сега ми е спокойно и красиво
под тази чиста, стъклена Луна.
Градът под мен полекичка разлива
прозорчета с уютна светлина.
И много тихо в мене се завръща
едно усещане за цялост.
И пак съм аз. И пак съм същата.
Изглежда съм те преживяла...
Дори да преболяваш, е за малко.
Разбрах, че всичко е до време.
И все пак... мисля, че е жалко,
че любовта е, всъщност, надценена.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2017/12/blog-post_28.html
===========================
Вы сейчас не можете прокомментировать это сообщение.
Дневник Едно много тъжно откритие | bolgarspaicha - Дневник spaich/zelenvik/ Виктор Добрин |
Лента друзей bolgarspaicha
/ Полная версия
Добавить в друзья
Страницы:
раньше»