На чаша чай и половин Луна
04-11-2018 06:19
к комментариям - к полной версии
- понравилось!
На чаша чай и половин Луна
Само тази любов, която сме дали, остава завинаги при нас...
Самичка. На балкона на септември.
От облака мирише на звезди.
Градът под мен е с кукленски размери,
но някак по човешки му се спи.
Това е бриз, което ме докосва.
Или са някакви невидими ръце.
Морето се протяга като просяк
към тъмните смълчани брегове.
Нощта се стича някак си отвесно
над малкия, сънуващ куклен град.
Луната е началото на песен.
А краят и е още непознат...
Септември ме прегръща. Ставам тиха.
Светът ми е виенско колело.
Понякога, насън, ти се усмихвам.
Не съм изгубила и капчица любов.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2011/09/blog-post.html
===========================
вверх^
к полной версии
понравилось!
в evernote
На чаша чай и половин Луна
Само тази любов, която сме дали, остава завинаги при нас...
Самичка. На балкона на септември.
От облака мирише на звезди.
Градът под мен е с кукленски размери,
но някак по човешки му се спи.
Това е бриз, което ме докосва.
Или са някакви невидими ръце.
Морето се протяга като просяк
към тъмните смълчани брегове.
Нощта се стича някак си отвесно
над малкия, сънуващ куклен град.
Луната е началото на песен.
А краят и е още непознат...
Септември ме прегръща. Ставам тиха.
Светът ми е виенско колело.
Понякога, насън, ти се усмихвам.
Не съм изгубила и капчица любов.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2011/09/blog-post.html
===========================
Вы сейчас не можете прокомментировать это сообщение.
Дневник На чаша чай и половин Луна | bolgarspaicha - Дневник spaich/zelenvik/ Виктор Добрин |
Лента друзей bolgarspaicha
/ Полная версия
Добавить в друзья
Страницы:
раньше»