Разстрелвам думите, напомнящи за теб.
"Обичам" я разстрелвам двеста пъти.
И в мен остават нежно да кървят
прекъснатите нишки на гласа ти.
Очите ми приличат на дула.
Категорични. Тъмни. Безпощадни.
Улучват спомените с точността,
с която ти
нанасяш рани.
А след това полазва тънък мрак.
Аз светя в него. Нажежена. Бяла.
Пречистена. На себе си. Сама.
И просто съм си аз...
и съм си цялата.