Онази нежност, скрита между пръстите ми,
във ъгълчетата на устните, когато плача,
в дъха ми, който пада разпокъсан,
когато никога и нищичко не знача,
в извивката на шията, щом се обърна,
под миглите, когато те сънувам,
в косите ми, когато се разсъмва,
в усмивките, които стават трудни
когато вярват на лъжи и празни думи,
във дланите, които те копнеят
със най-необяснимото безумие,
във трепета, със който те живея,
в очите ми, когато не забравят
и във сърцето ми...което те обича...
Онази нежност... Тихо я стопявам.
От днес ще я наричам безразличие.