Съвсем безотговорно...или просто по традиция
"Dear Snow White,
You were supposed to learn from my mistake!
Sincerely, Eve "
***
The moral of "Snow White" is "Never eat apples".
Lemony Snicket
Пак е ябълка.
Все това ми подава
този мой живот. Неуморно!
А не става от тях лимонада.
Само ябълки... Няма лимони.
Аз какво да ги правя...Не зная.
Имам цяла кошница вече.
За една те гонят от Рая
във Земята Ужасно Далече.
А пък аз съм събрала дузина...
При това - до една омагьосани.
Отровени, червените половини
надничат от ръба на кошницата.
Ще я отхапя тази. Без това
не вярвам в Рая, който съществува.
Отровата е тиха и добра.
И нежна като влюбена целувка.
Прощавай, Ева. Ти ще разбереш...
Снежанка също би разбрала.
Поуките са само за мъже.
А ние просто продължаваме...
Богинята съществува. Тя има много лица. Нищо, че почти винаги остават в сянка. Сега се сетих за едно мое старо стихче, което май го няма в този блог, ама и да го има, нищо...За Нея иде реч. Ето:
Във този свят на мъжки богове,
въздигнати от паднали човеци
забравено е името и. И лицето.
И няма нищичко, което да и свети.
Понякога Я виждам покрай мен.
Прилича на мъгла. А аз - на жажда.
Пред нея се стои на колене.
Тогава се усещаш как се ражда
Живота. Любовта.Като магия.
Без нея ... теб те няма, Боже.
Луната. Водата. Мария.
Една. Без която не може.