Понякога мълча със часове,
с надеждата и ти да стихнеш в мене.
Измислям си Луна вместо сърце
и ѝ измислям лунни затъмнения.
Но тя изгрява пак, и пак, и пак
и свети в тъмното ми...и те търси.
А цялата съм непрогледен мрак,
изтичащ в тъмносини бързеи.
Задрасквам те с индигови черти.
Не искам да те помня. Но не мога...
В сърцето ми-Луна блести
запалена от теб светулка-огън.