Където няма никой...
04-11-2018 01:41
к комментариям - к полной версии
- понравилось!
Където няма никой...
Пораснах на небето. Без да знам,
че то се стига трудно от земята.
Че мястото на тъжните цветя
не е при облаците и при вятъра.
Животът тича някъде под мен,
а аз се будя тихо. И заспивам.
И тайничко мечтая някой ден
един хвърчащ човек да ме достигне.
Да види Слънцето през моите очи.
Да пожелае всичките ми тайни.
Да ме прегърне и да помълчим.
И просто да поиска да остане.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2011/03/blog-post_15.html
===========================
вверх^
к полной версии
понравилось!
в evernote
Където няма никой...
Пораснах на небето. Без да знам,
че то се стига трудно от земята.
Че мястото на тъжните цветя
не е при облаците и при вятъра.
Животът тича някъде под мен,
а аз се будя тихо. И заспивам.
И тайничко мечтая някой ден
един хвърчащ човек да ме достигне.
Да види Слънцето през моите очи.
Да пожелае всичките ми тайни.
Да ме прегърне и да помълчим.
И просто да поиска да остане.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2011/03/blog-post_15.html
===========================
Вы сейчас не можете прокомментировать это сообщение.
Дневник Където няма никой... | bolgarspaicha - Дневник spaich/zelenvik/ Виктор Добрин |
Лента друзей bolgarspaicha
/ Полная версия
Добавить в друзья
Страницы:
раньше»