колкото да си поема дъх...
04-11-2018 01:31
к комментариям - к полной версии
- понравилось!
колкото да си поема дъх...
Понякога, ужасно ненадейно,
умората си тръгва от очите ми.
Звездите тихичко валят. И грейва
една Луна, досущ като обичане -
такова, ничие, бездомно, всепоглъщащо,
и безадресно, безпосочно...и красиво.
Тогава нищо вече не е същото.
И аз забравям, че не ми отива
да се усмихвам на дъжда,
да го целувам,
да галя капчиците му със топли длани...
Дори не помня дали съществувам,
или съм някаква оптическа измама...
Понякога умората внезапно
си тръгва от очите ми. Самичка.
Тогава нямам сили да зараствам.
А имам сили само да обичам.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/11/blog-post_28.html
===========================
вверх^
к полной версии
понравилось!
в evernote
колкото да си поема дъх...
Понякога, ужасно ненадейно,
умората си тръгва от очите ми.
Звездите тихичко валят. И грейва
една Луна, досущ като обичане -
такова, ничие, бездомно, всепоглъщащо,
и безадресно, безпосочно...и красиво.
Тогава нищо вече не е същото.
И аз забравям, че не ми отива
да се усмихвам на дъжда,
да го целувам,
да галя капчиците му със топли длани...
Дори не помня дали съществувам,
или съм някаква оптическа измама...
Понякога умората внезапно
си тръгва от очите ми. Самичка.
Тогава нямам сили да зараствам.
А имам сили само да обичам.
Радосвета Аврамова
https://caribiana.blogspot.com/2010/11/blog-post_28.html
===========================
Вы сейчас не можете прокомментировать это сообщение.
Дневник колкото да си поема дъх... | bolgarspaicha - Дневник spaich/zelenvik/ Виктор Добрин |
Лента друзей bolgarspaicha
/ Полная версия
Добавить в друзья
Страницы:
раньше»