Никола Иванов Образописов — български художник, иконописец от Самоковска художествена школа е роден през 1828 г. Син е на Йован Иконописец, от когото усвоява православната иконописна традиция, както е запазена в Света гора.

Никола Образописов съживява живописта, като обръща поглед към народния бит и българския пейзаж и се опитва да ги внесе в църковните изображения. Тази апокрифна живопис има голям успех, защото е общодостъпна и ясните ѝ форми допадат на народа. Той е един от най-значителните живописци от времето на духовното възраждане на България. Неговата интересна личност на пламенен възрожденец и живописец с оригинално дарование се откроява ярко на фона на една бурна и славна епоха от историята на българския народ. Образописов е майстор-техник. Прави икони и стенописи в Западна България, Одринско, Поморавието, Македония и Босна.
Иконописи и стенописи на Н. Образописов:
През 1873 г. изписва Пиротската църква.
Работи в Рилския манастир и в околните параклиси. В притвора на църквата на Рилския манастир изписва Страшния съд и мъките на грешниците.
Изписва църквата на метоха при Орлица и параклиса „Св. Лука“ при постницата.
Негови стенописи и икони има в Бельова църква.
Има стенописи и икони в Лозенския манастир „Свети Спас“ и др.
Образописов гравира щампи, а също така твори и светска живопис. Оставя портрети, автопортрети и битови картини, по известните от които са:
„Селско хоро от Самоковска околия“,
„Пренасяне мощите на св. Иван Рилски от Търново до Рилския манастир“,
„Вражалицата“.
Умира на 17 януари 1915 г.


Никола Образописов (1827—1911), как и Захарий 3ограф, использовал средства искусства в борьбе за церковную независимость и национальное самоопределение. Он расписывал церкви, внося в свои росписи мотивы болгарской природы, национальные бытовые и исторические сюжеты. Так, в настенной росписи церкви Орлица он поместил сцену «Встреча царя Петра с Иваном Рильским». Ту же сцену он повторил несколькими годами позже в Бельовой церкви (Самоково). Здесь находится и наиболее значительная по своему замыслу и художественному решению историко-бытовая композиция в болгарской церковной живописи — «Перенесение мощей Ивана Рильского». Образописову принадлежит и станковая бытовая картина «Хоровод в Самоковском краю» (1892; София, Национальная галлерея). Искусство Образописова и в особенности Зографа, развиваясь в значительной своей части в рамках и формах церковной болгарской живописи и в связи с церковным движением своего времени, по своему объективному художественному содержанию выходило за рамки средневекового церковного, условного по языку искусства. Их творчество, в частности портрет, закладывало основы болгарской реалистической школы нового времени.