...
Ако бях се родила небе,
бих поливала с нежност земята
с дъжд от звездното топло сърце.
Бих рисувала с обич дъгата –
...с цветовете на жива любов,
всепрощаваща, истинска, тиха
и родена от земен живот –
от греха и мечтата поникнал.

Ако бях се родила река,
бих наситила с вяра тревите
и на пясъка бял по брега
бих рисувала детски усмивки.
Бих пренасяла в мен светове
от надежда и вяра родени,
бих се вляла в безкрайно море
от съдби и мечти разпилени.

Ако бях се родила очи,
приютила бих тихо небето –
със дъгата, с море от звезди,
с песента на дъжда над полето.
Бих погледнала в тиха река,
отразила бих в мен световете
със Надеждата, с Вяра добра -
подарила ги бих на Сърцето.

Ако бях се родила ... Ако ...
Но родена съм тук, на земята,
а небето ... Високо е то
и дълбока, студена реката.
А в очите се сбират мечти
и потичат в сълзите горещи ...
Само нощем, в море от звезди,
във съня си се чувстваме Вечни.