Все в жизни можеть стать...
и неудачи - тоже.
Зависимость от дел
не велика так,
как тот удел,
кто все вершины
в мысль мою
до бездны запрещения
все привел.
Простор от правоты уходит.
Замки в замок
приходиться сберечь
и лечь у порога
своей удачи,
значить... лечить...
Души ли, что?!
Привет, тогда!
Мне очень...
как там бывает иногда...
мне... мне приятно!
И не судите за ошибки.
От них так больно... было...
да и сегодня жизнь болит.

И аз си се учудих... след толкова години мога ли да помня...
Поне опитах... Това през всичките години най-запомних - трябва...
Да, първи опит да изкажа мислите си на език, за който само помня, че съм учила и който няма как да кажа... успешно го употребявах. Всъщност, даде ми богатството си в думи, в хора, в природата, в която някога за кратко бях... Знам, има още... но стана късно, а това което имам да изказвам ще е дълго...
Преди да скрия този ден от мен, може би все пак ще оставя още нещо, вчерашно:

Няма как да помниш
колко много знае
този свят за теб...
Стоиш в голямата среда
от звуци,
с които се изпълва
пътят ти,
а ти следиш живота
на онези точки,
застинали в очите ти...
зениците...