[511x700]

Стоя сред някакви си пясъци..

И шум дочувам. На море...

В очите - хиляди отблясъци -

дали слухът ще разбере

неясни шумове долавяни?

Дочувам непознат език...

Легенди с Времето предавани.

Дали е зов? Или е вик?

[500x647]

Поемам в шепите си крясъци -

ранени пръстите мълчат.

Превръщат се в часовник пясъчен

и към земята се стремят.

Но аз не бързам. Знам, че може би

от мене Времето струи.

Извън стандартите наложени -

секундите да отброи.

[700x700]

Усещам Времето - застинало.

От мен зависи да го спра!

В душата вече липсва минало

и Вечността ще разбера...

Антоанета Иванова ЯИЛ

"Вечност"