Не съм Исус, ала не съм и Юда

човек съм, с богове не меря ръст,

не съм добра, не искам и да бъда.

Добрия го разпънаха на кръст.

Не вярвам в Рая и не вярвам в Ада

и от възмездие не ме е страх,

нито очаквам някаква награда

ако се въздържа в живота си от грях.

Почитам майка си, почитам и баща си,

 не лъжа, не убивам, не крада,

 едничка риза нося на гърба си....

С какво по-лоша от Исус съм аз сега?

Аз също имам своята Голгота.

Разпъва ме животът всеки ден

и мъкна тежко кръста и хомота...

Кой ще напише Евангелие за мен?

Пилат отдавна си изми ръцете.

След тръните и мен ме чака кръста.

Единствена утеха ми остава -

надеждата, че няма да възкръсна.

Марии скръбно няма да ридаят,

но и апостоли не ще се отрекат.

И никой никога не ще узнае,

че мен са ме распнали на върха.

Не ще ме жалят ни ще ме ругаят,

сама ще съм в последния си ден,

а дали съм плакала ще знаят

само двамата разбойника до мен.