Бъди далечен и недосегаем ,

като Исус на купола във храма,

далечен, като люлчината песен,

която в детството ми пееше ми мама.

Далечен като каменния Буда,

изсечен в непристъпната скала.

Далечен като Северния полюс

или като Китайската стена...

Бъди далечен, толкова далечен,

като крило на птица в небесата,

като ликът девичи, който нощем

при пълнолуние ме гледа от луната

Далеч като звезда, като галактика...

Не знам какво да ти предложа вече!

Изобщо, моля те, върви по дяволите

и даже много, много по-далече...