Бях да ми поправят лаптопа. При тези компютърни хора цари атмосфера на удържан хаос. И работят здравата. Един симпатяга си работеше на своя компютър и едновременно вкарваше необходимия софтуер в моя. Това отне половин час и през цялото време момчето разговаряше на глас с двата компютъра... Кореше ги и ги хвалеше, подиграваше им се и им се ядосваше... Те му примигваха с убогите си прозорчета и той иронично коментираше безпомощните им реакции.

На две крачки от фирмата работи племенникът ми - продават лъскави мотори, минах да го видя и там пък едно момче бавно обикаляше някакъв японски свръхмощен шедьовър, докосваше частите и галеше различните приспособления, сякаш това беше любима жена. Възседна го, той реагира с подлудяващ рев и готовност да полети...