ЗА ГЕРГЬОВДЕН Християнският празник в чест на св. Георги Победоносец, възпят в народните песни като “хубав”, “цветен” и “милен Георги”, е един от най-големите и тържествени народни празници. Още в ранни зори, преди изгрев слънце жените, момите и децата отиват в гората да се търкалят в росата за здраве и да берат букови листа и други цветя. С тях те окичват портите и прозорците на домовете си. Често момите и ергените палят огньове в гората, люшкат се на зелени клони за здраве, а по-смелите се къпят за първи път в реката. След като се завърнат в къщи, девойките и младите булки започват да месят тестото за обредните гергьовски хлябове, наричани “кошара” или “кувасник”. Ако Гергьовден се падне в “лош” ден – вторник, петък или събота, стопанките трябва да подновят кваса за тестото. Обикновено се приготвят няколко хляба, които се украсяват пластично с топчета от тесто, символизиращи стадата на овчарите. Едната “кошара” се дава на пастира, другата се търкулва пред стадото и се оставя на овцете.
За Гергьовден във всяка къща се коли мъжко агне за курбан на св. Георги.
Като начало на лятото и новата стопанска година Гергьовден и присъщата му обредност се свързват с редица магически практики от инициален тип. Така например в ранно утро на празника стопаните заплашват три пъти с отсичане онези дървета в градината, които не дават плод. Вечерта срещу празника момите за женене напълват едно котле с вода, слагат в него селим и едно въже, покриват го с метлата и го оставят една нощ под звездите. На следващата сутрин те измиват косите си с тази вода, за да станат дълги като въжето, широки като метлата и здрави като селима.
Денят след Гергьовден е известен като “Врански ден”. През този ден не се работи за враните, за да не ядат посевите и гроздето. Нищо не бива да се сее, за да не го изкълват птиците.


[492x698]