Днес ме снимаха в ембрионална поза и настрани; после рентгенолог с весел глас ми съобщи, че имам дископатия на петия прешлен. Но само магнитният резонанс можел да каже, дали става дума и за дискова херния...

Обобщих ситуацията с предположението, че те тия неща май само гробът ги оправя, което рентгенологът смекчи с репликата, че той не казвал точно така...

А навън, по улиците е истинска пролет, което най-много си проличава по облеклото на жените. Колко много и различни стилове са се навъдили! Даже видях една млада госпожица, облечена като клоун, но със сериозно излъчване и въздействие - пък и тя се носеше с безгрижно достойнство: лилаво сако от тафта или каквото там е това шумящо и тънко нещо, масленозелени панталони и жълти аксесоари; всичко това се издуваше и вееше покрай лицето й с малко остри черти, като нос на каравела... Цялата приличаше на чаен клипер и ми хареса.

Тъкмо попривикнах с изскубаните и нарисувани на друго място с тънки черти вежди на жените - така че някои имат всъщност по четири вежди: две, дадени им от Бога и, макар и премахнати, си личи къде са били и още две - нарисувани - та, тъкмо попривикнах, казвам, с тази мода и очаквах полека-лека да изчезне, когато забелязвам, че пък сега чрез бяло (дали на първо време не е просто коректор?) се премахват устите! Сякаш метафорично се премахва и вредния навик да се яде, и необходимостта кой знае колко да се говори...