"*Интересно, каковы критерии определения "эротичности" сдания?" Я думаю, здание может быть символом эротического действия или объекта - что уже было упомянуто в посте - всякая вертикаль, да и просто центральная симметрия может быть истолкована воспаленным воображением как коитальный намек или фаллический символ. Но возможно и другое "использование" архитектуры в эротических целях. Брошеные дома или развалины. Из них ушла жизнь, и проходить в них опасно и даже запрещено. Нарушая этот запрет в компании милой девушки, как не прикаснуться к ней в ее самых запретных местах?! а может быть даже совершить с ней половой акт?! Т.е. один запрет, намекает на другой запрет - нарушая первый, нарушаем и второй.

Записываю Вас в соавторы, если позволите? Или Вы тоже участвуете в этой конференции? Руины и развалины являют собой и другой важный жест/акт/ - "сокрытия, прикрытия/ обнажения". Лбюбопытная параллель пришла мне на ум. Вечером обязуюсь изложить.

Nedotykomka, Ще допълня идеята ти довечера със скромен, но закодиран у всички българи патриархален образ: "Бяла спретната къщурка...."

Nedotykomka, Бяла спретната къщурка с две липи отпред – тука майчина милувка сетих най-напред. Тука под липите стари неведнъж играх, тука с весели другари скачах и се смях. Къщичке на дните златни, кът свиден и мил – и за царските палати не бих те сменил. В българската поезия, както я сравнява Д. Гачев с руската, „земя”, преобладава над „въздух”. Наспроти елемента ни, майката присъства повече, отколкото любимата, която запълва руската поезия. И пред къщурката не една, а две липи, едновременно фалически и (скрито) „златни”, а явно – стари, свързани с опита, обозначават агората на живота след необратимото излизане от нея… Но после ще се върнем на тях… Средоточието е, разбира се, къщурката. Не къщичка даже. Къщичка тя е накрая, в обобщаващия спомен, в поантата-равносметка. Разликата между двата образа е в размитите очертания на къщурката, за разлика от къщичката, която е просто малка. Тази размитост, от една страна, се удържа от спретната, от друга – се доизяснява в края от кът, уютно малко пространство, което е недвусмислено интимно и еротично. Донаталното развитие (спретната е натоварена и със спомена за подредената и безпроблемна кристално-минерална среда) и оралният стадий (първа милувка – от майката) са щрихирани с ясни и отчетливи символи. Но в момента сме вън от къщурката и свиден (не го давам, имам си го за себе си, скъп и неразменим; срв. с поговор-ката „минало се не връща, но се прегръща…”) се прокрадва натам от „сегашното време”… Тука е вътре, после тука е навън... Гледната точка е вън от къщурката. Двете жълти глави на липите, подстригани като топки, ясно указват прехода от орална към анална фаза. „Златото” на липите-медиатори, свързващи двата периода, присъства и е представено не само с тях, но и със златото на дните, с царското, с палатите. Действията пред къщи са също с двойна функция. Неведнъж играх е все още свързано с майката и с нейните милувки. Скачането и смехът са нещо по-различно от играта… Игра, но с други – и на друго… Но времето на детето-герой и възрастният-автор се разминават по сложен начин (и това обяснява защо третият куплет не е втори): да кажеш, че не се отказваш от къщичката за никаква цена, да не заменяш къщичка за палат означава, че тук говори вече човек, достигнал до фазата на гениталната сексуалност: даже името му, „Босилек”, ни отпраща и в друга ритуалност. Босилек бележи не само ритуално смъртта, Танатос, но ни намеква и за Ерос (китка магданоз = женски гениталии). Босилек, но Ранен. Аналното дете би заменило къщичката, като се застрахова с архаичния спомен за мил кът. Зрелият автор не я сменя с друг мотив: не можем да се завърнем у дома в живота ни на големи и зрели, хоризонтите ни са други и защо да не кажем сега не бих я сменил, след като отдавна сме я разменили? Цената на живота е висока. Оправдава ли ни това, че е бяла? Или просто това обяснява защо всички знаем това стихотворение?

с праздником!!! всего лучшего наблюдателям Передоновых [640x489]

черт,как много я пропустил... вот живешь так и не знаешь... когда я прочитал про "Эротика в архитектуре" - сразу подумал про анализ гауди с фрэйдистским уклоном... . )