П Р О К Л Я Т И Е
Да отидеш със жена в полето
в онзи миг, когато тъмнината
с дъждопад от лепкави къпини пада
и звездите със оси червени звънват
във набъбналия от целувки въздух.
Да отидеш със жена в полето
и да я оставиш непокътната!
А пък тялото ти,
като топъл хляб, да вдига пара
и под ризата ти сто щурчета да изгарят,
и след всичко неначупен да останеш!
Грях си сторил!
Грях голям си сторил.
А тревата тичаше в краката ти
и те теглеше надолу, все надолу,
и увисваше на силните ти лакти
тази нощ като жена безволна.
И се мяташе реката в двата бряга,
хваната и все неуловима.
Ти от себе си безсмислено избяга.
Ти не пожела тогава да ме имаш.
Да отидеш със жена в полето
и жена непроменена да я върнеш,
както е била преди да тръгне.
Ах, дано във камък се превърнеш!
В миг такъв, когато тъмнината
с дъждопад от лепкави къпини пада
и звездите със оси червени звънват
и любов не е любов с пощада!
Ваня Петкова
