Твоите питащи очи са тъжни

Твоите питащи очи са тъжни. Те искат да узнаят мислите ми,
както луната иска да измери дълбочината на морето.
Аз съм разкрил живота си пред твоите очи от край до край,
без да спотайвам и да скътвам нищо. Затуй не ме познаваш.

Да беше само скъпоценен камък,
можех на сто парчета да го раздробя и да нанижа огърлица на шията ти.
Да беше само цвете – кръгло, малко и благоуханно,
можех да го откъсна от стъблото му и да закича с него твоите коси.

Но то, любима, е сърце. Къде са бреговете му, къде е дъното?
Пределите на това царство са непознати за теб и все пак ти си му царицата.

Да беше само миг на удоволствие,
то би разцъфтяло в отпусната усмивка и ти за миг би я видяла и разчела.
Да беше просто болка,
то би се разтопило в бистри сълзи, огледали в безмълвие най-съкровената му тайна.

Но то, любима, е любов.
Насладата и болката му са безкрайни,
и безгранични са богатството и бедността му.

То е току до теб – като живота ти, но ти докрай не ще го опознаеш никога.

Рабиндранат Тагор