--------------------------
Живота на жената наподобяваше движенията на тъкачен стан, забързани , еднакви, монотонни...Но това беше необходимата и видимата страна на нещата, тази която бе достояние на хората, които я познаваха в светлината на човек здраво стъпил на земята, имащ достатъчна доза инат и хъс за да играе и да оцелява по правилата които диктува живота......А той живота не си поплюваше, беше й възложил достатъчно неща с които да се справя....и тя го правеше...когато трябва беше мила , когато трябва си показваше зъбките....Беше й ясно от къде изгрява слънцето, но това което то осветяваше не винаги беше красиво.......Жената не позволяваше почти на никого да направлява вътрешния й свят, там в него тя беше СВОБОДНА .....имаше неколцина истински приятели..........и едно хоби, което беше нейната формула за емоционален комфорт. Рисуваше..........Тия моменти винаги й носеха удоволствие, часовете се нижеха в ритъма на някоя приятна песен.....и молива танцуваше върху белия лист, а там ....там се раждаше чувство, всеки път различно, но никога злоба, омраза , гняв....от тези неща имаше предостатъчно в реалността и тя нямаше да ги допусне до рисунките си....никога.
И тази вечер вървеше по познатия път, а мрака беше почти непрогледен, от общината пак си правеха оглушки за подмяната на изгорелите лампи. Вечерната прохлада й действаше освежаващо, а в краката й вече се търкаляха първите есенни листа разделили се завинаги с дърветата....Улицата беше облечена в мрак и хлад, само в далечината се виждаше меката светлина на едно ателие......Жената вървеше към него знаейки , че това място там е съкровено кътче за някой като нея, някой който е сътворил своя по- добър и по- красив свят зад преградите на тези стени......
Вече беше достатъчно близо за да чува великолепния инструментал на Клайдерман, който се разливаше от дивидито....Поспря и се заслуша.......сякаш потъваше в меката ласка на мелодията, която като че ли й казваше ...,,ела.....ела.....ела..
Жената пристъпи тихо напред....нямаше вероятност художника да я забележи, сега той беше в собствения си свят, а в очите му ...под тежките клепачи блестеше поглед който мъката бе обляла в прозрачност....върху платното лежеше образ на жена, млада , красива , нежна , леко усмихваща се ....Докато рисуваше той поклащаше главата си......поглеждаше към картината от различен ъгъл.....сякаш се питаше какво още й е нужно за да оживее.......но образа не помръдваше, беше застинал върху платното, запечатан в един , единствен миг...............
..........Жената потръпна и започна бавно да се отдалечава от ателието....Музиката се чуваше все по- тихо и по - тихо....сякаш бавно и нежно я освобождаваше от прегръдката си и от света на онзи художник..................
В мастерской пахнет красками и чудом.
Здесь сказочные, невообразимой красоты пейзажи соседствуют с унылыми, грязными, запыленными вещами.
Бутерброд с засохшим куском колбасы рядом с пустой жестяной банкой из-под пива. Окурки, кисти, краски, все возможные тряпки и тряпочки.
Среди всего этого хаоса в центре, еще неоконченная работа. Из маленьких чердачных окошек пробивается тусклый свет и мягко ложится на полотно. Юная, свежая, чистая девушка, слегка склонившись, лукаво смотрит прямо в душу. И взгляд ее еще не до конца очерченных, но уже волнующих глаз манит и зачаровывает.
Картина оживает, набирается сил, рождается…
Слышно как воркуют голуби и бьют крыльями по стеклу.
Новый день!
Маленький, худенький в сером шарфике человек спросонья трет глаза. Потягивается, лениво встает с постели. Пьет терпкий кофе и подходит к картине. Долго смотрит, изучает, говорит с ней. Берет кисти, не спеша наносит штрихи. Его глаза наполняются светом, все исчезает, остается только она. Вся его сила, вся его энергия, вся его душа устремляется к ней и наполняет жизнью.
Черты становятся четче, глаза наполняются светом. Последний штрих. И вот она сияет и заставляет сердце биться быстрее.
За окном шумит дождь. Он накрывает ее полотном. Выключает свет. И выходит во двор. Сутулясь, кутается в старый плащ. Перепрыгивает лужи и спешит домой. Немного постояв у своего подъезда, решается, наконец войти, заранее готовя ответы на бесконечные вопросы жены….
