Не е дъжд, а капчици тъга.

Спре наяве, плисне се в съня ми.

Бликва спомен – пролетна река,

в миг се смесват истини с измами...

Пак сънувам: ти вървиш към мен –

стигаш ме, не спираш, отминаваш.

Парва ми очите дъх солен –

мъката в съня ми продължава.

voda (Елица Ангелова)

[500x375]