. Вашият акаунт в Netlog: http://bg.netlog.com/dobrevastanka

Първа Българска държава 1. Натрупването на прабългари около Етил създава предпоставки за учредяването на държава. Хан Алмуш от рода Дуло обединява племената Булгар, Баранджар, Сувари, Есенгел, Берсула. БАРАНДЖАР са мюсюлмани, наброяват 5000 семейства. В културно отношение превъзхождат останалите племена. Предполага се, че са били жители на първата хазарска столица Берсилиq и градовете Беренджера и Варанца, разрушени от арабите. Баранджарците основават град Болгар (което означава "място за жертвоприношение"). ЕСЕНГЕЛ е племе, свързано с приурало-прикамския етнически масив. Главният град Ошел се намира край Етил. СУВАРИТЕ по всяка вероятност са хунско племе, съдейки по писанията на Прокопий Кесарийски [Прокопий от Кесарии. Война с готами. Перев. Кондратьева С.П. М., АН СССР, 1959 г., стр. 407]. Главен град - Сувар. БЕРСУЛА. Отъждествяват ги със сребърните българи. Основават град Биляр, наречен от руските летописци "Великият град на сребърните българи", а също "Великият град Болгар". Местонахождението на тези племена определя и границите на Волжска България: на юг от р. Черемшен, на север р. Кама, на изток р. Шешма и на запад р. Свиняга. Съседните племена са Мордва, Половци, Башкири, Черемси. Маджарите (от древнопрабългарската дума "мадж" - съсед) са прогонени от прабългарите и те тръгват на запад. * * * Оформянето на българската нация край Волга е продължителен период. Племената враждуват помежду си. Младата държава е подчинена на хазарите. Синът на хана е заложник в хазарската столица, дъщеря му е съпруга иа кагана Йосиф, а след смъртта й той иска и втората дъщеря на Алмуш. От разрешаването на двата проблема - обединяване на нацията и постигане на пълен суверенитет – зависи ще я има ли Волжка България. Ханът вижда изхода в приемането на нова религия. Легендата разказва, че персийски лекар излекувал Алмуш и съпругата му от тежка болест. След това той им разказал за пророка Мохамед и ханът приел вярата. Но това е легенда. Алмуш трябва да избира между юдейството, християнството и исляма. Хазарите са посветени в юдейството. Ако го възприеме, би означавало окончателно обвързване с тях. В Православната вяра са кръстени Византия и Дунавска България. Те обаче се намират далеч и в труден час не биха подали ръка навреме. От изток и север са езически племена, сред които славяните и финските народи. Най-големи политически изгоди би донесъл ислямът. Арабският халифат представлява в този момент огромна и силна империя, която се намира в сложни отношения с хазарите. Ето защо Алмуш предпочита вярата на Мохамед. През 922 г. пристигат пратениците на пророка от Багдад. Те са посрещнати радушно. Ханът получава името Джафар. Последният уверява делегатите, че вече тайно бил посветен в исляма. Ислямът намира добра почва в България. Град Болгар се превръща в първото свято за мюсюлманите място след Мека. И сега тук пристигат паломници от цял свят. През XII и XIII в. в столицата се готвят религиозни учени от Персия, Египет и др. Европейският монах Г. Рубрук пише: "Българите са най-злите сарацини. По-здраво държат на законите на Мохамед от който и да е друг". Въпреки че ислямът е твърдолинейна релйгия, българите я реформират. Жените никога не носят фереджета. Запазена е езическата традиция мъжете и жените да се къпят голи в реките. Нещо повече, нежният пол участва наравно с мъжете в лов и битки. Обяснението на подобни и единствени по рода си явления в мюсюлманския свят, вероятно е свързано с демократичния дух на българина. Всеки може да се срещне с хана, а почестите се свеждат до това посетителят да свали шапка и да я сложи под мишницата си. Не може да се каже, че култът към Тангра е забравен. И днес в Татарстан, когато завали дъжд или когато времето се затопли, и въобще щом става дума за нещо хубаво, се споменава името на Тангра. Въпреки сковаващите закони на религията българите си остават контактна нация. Те търсят изгодата, независимо от това какви са разбиранията или вярата на другата страна. Това тяхно качество им помага да оцелеят и да трупат богатства. Има нещо мисионерско в двете български държави – и Волга и Дунав. Първите посвещават в исляма татарите, вторите издигат православната религия, чиито идеи са разработени в Константинопол, и покръстват източните славяни. През 986 г. пратениците на двете български правителства се срещат в руската столица Лиев. Те поотделно обясняват каноните на своята религия пред Великия княз Владимир. Посланиците от Болгар му разказват, че мохамеданството забранява да се яде свинско месо, обрязват се, молят се по няколко пъти на ден, а след смъртта Мохамед дава на всеки по 70 жени. Владимир "сам любя жены и блуждание многое" отвръща, че обрязването и забраната за свинско месо хич не му допада, а колкото до това, да не се пие вино, отсича: "Руси ест веселие пить - не можем без того быть". Разбира се, княз Владимир не е независим в решението си. Да оставим настрана, че книжовният език и буквите в Русия са български, което го задължава към православието. На юг са България и Византия, а на запад държавите са католически. Това значи, че мюсюлманската религия би създала големи проблеми на Русия. Владимир мъдро предвижда разширяването на страната да става на изток, където живеят главно езически племена. Не на последно място противопоставянето с мюсюлманската религия ще донесе на страната му нови завоевания. И така, след Великия тюркски каганат, след Велика България на Кубрат, на географските карти са нанесени три български държави – Хазарският каганат, изповядващ юдейската религия; Дунавска България – православна страна – и Волжка България, наречена още в Х в. Велика България, посветена в исляма. * * * Съвременните летописци наричат Волжска България "Страна на градовете". Тук има около 1600 селища, сред тях 38 града са силно укрепени. И днес учените спорят коя е столицата на Волжска България: Биляр или Болгар. Професор Алфред Халиков твърди, че е Биляр, тъй като "Биляр" означава "Великият български град Болгар". Сред изобилния материал от доказателства той изтъква например древната песен: Вие казвате Булгар – Биляр Вие навярно идвате от Булгар? Български коне карайки, Вие минавате даже през Хинда. Липови чаши за кехлибарен мед, Фаянсови чаши за медовина, бисери, огърлици, рубини, сапфири – всичко тече към Булгар. [Халиков Алфред Хасанович. Кто мы - булгары или татары. Казан 1992, стр. 27]