СМАЙВАЩАТА ДРЕВНОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК В предишния постинг бе представен превод на древни надписи от алпийските региони. Тълкуването бе направено с помощта на наши думи, но някои хора проявиха съмнения относно древният им характер. Не било правилно да се ползва сравнително нов език при разшифровка на стари епиграфски паметници. Верно е, че при разчитането на ретски и венетски надписи от алпийските региони съм ползвал старобългарски думи, документирани едва през IX-ти век, но това не означава, че наречието на дедите ни в Средновековието не е запазило дадени особености типични за езици от второто хилядолетие преди Христа. Доказателство за това ще получим, ако направим сравнение с хетския, той е документиран през 18-ти век преди Христа. Хетите са били могъщ народ, който в Бронзовата Епоха мигрира от Европа за Мала Азия и изгражда там огромна държава съперничеща на египеското, асирийското и митанско царство. Този древен народ е известен с хуманноста и благородството си. Покорените народи не са били подтискани, напротив културата и божествата им са били приемани безрезервно. Поне от 15-ти век преди Христа хетите поддържат дипломатически отношения с троянците, а за съюзници са имали тракийските племена мизи и дардани. С тяхна помощ, през 1300-1280 година преди Христае разгромен египетският владетел Рамзес II . Приликите на нашия език с този на древните господари на Анатолия се дължат на хилядолетното съжителство на дедите ни траките с хетите, чиято прародина са черноморските степи. Да разгледаме спрежението на глагола съм, понеже точно него намираме в ретския и във вентския надпис. Представено е сравнение със староанглийски, латински и старогръцки. хетски-старобългарски-староанглийски 1л. ед.ч. есми- есми – еом 2л. ед.ч. еси-еси -еарт 3л. ед.ч. есзи- естъ -ис 1л.мн.ч. асуени-есме-синдон 2л.мн.ч. астени-есте -синдон 2л.мн.ч. асанзи- сонтъ- синдон хетски-старобългарски-латински-старогръцки 1л. ед.ч. есми- есми – сум - еими 2л. ед.ч. еси-еси –ес -еи 3л. ед.ч. есзи- естъ –ест – ести(н) 1л.мн.ч. асуени-есме – сумус - есмен 2л.мн.ч. астени-есте –естис- есте 2л.мн.ч. асанзи- сонтъ – сунт- еисин Пределно ясно е, че българският е запазил най-много прилики с хетския. Дори латинския и старогръцкия не се доближават толкова много до езика на древните господари на Анатолия...за английския да не говорим, той остава в трета глуха. Обърнете внимание, че формата на глагола съм в първо и второ лице единствено число е идентична в български и хетски ( документиран през второто хилядолетие преди Христа). Старобългарското ЕСМИ – аз съм, го срещнахме в ЕСМИ ВЕНЕЛУ СЛЕЕНИИ- Аз съм изпратен на Венел. Както виждате тази форма на глагола съм се е използвала не само през XIX-ти век, но и през XVIII -ти век преди Христа, т.е. преди 3750 години. Старобългарското ЕСИ – ти си, го забелязахме в ЕСИ УМНИ НЕ СУР – Ти си умен, а не неопитен. Отново можем да се уверим, че е било напълно уместно ЕСИ от надписа да се тълкува като старобългарското ЕСИ- ти си, защото точно тази форма на глагола се е ползвала и преди 3750 години, т.е достатъчно древна е дори за надписи от преди VI-ти век преди Христа. Не само граматическите особености на старобългарския показват прилики с тези на хетския, това важи и за основните им думи на, което си е напълно естествено. Щом два народа живеят хилядолетия наред в непосредствена близост, то е напълно нормално, контактът да доведе до общи белези ( и думи) в двата езика. хетски-български-английски аста-оставам– remain aгниш- огън, огнище -fire aиш-уста -mouth аляна-елен - deer aруни-храна-meal вала-хваля- praise вали-велик –great васту-вьсъ ( селище, дом) – home, abode, village гаури-гора - forest гима-зима - winter гурта- град, ограда – enclosure, yard дa-давам - give далуки- дълъг - long далугасти-длъгостъ ( дължина) - lenght де-дети ( поставям) -place, put думата-дом – home иукан-иго – yoke ия-ити ( отивам, ходя)- go, march киша-чеша –scratch кист-гася - extinguish куй-кой – who куна-куна ( ръка)- hand, arm, right hand купас-окоп, гроб- grave, thrench лаху-лея, поливам- pour лапани-лапам- graze, eat малд-молити ( моля) -ask мала-меля – to grind марсант-мръсен- bad, spoiled нас-нас – us непиш-небе –sky паргасти-праг-high пахс-пазя - keep, protect пурут-пръст, прах – soil, earth сакуа -очи –eyes самана-земя, земина- base, foundation сарпа-сърп- sickle сурна-сърна, рог- horn суана-щенен ( куче) – dog тамас-томити ( мъча) -torment таната-стена -wall тарх-торк- търкам, троша тару-друв-дърво тата-тате- father тупи-тупам – to beat тухсант- тесен - shortened, cut, small хапай-капя- moisten, drip хастаи-кости – bones хупар-купа-bowl Не е възможно дедите ни да произхождат от Централна Азия и в същото време езикът ни да показва такива смайващи прилики с този на хетите, чийто най-древен дом са черноморските степи. Приемем ли обаче, че ние сме потомци на палеобалкански народ, то тогава всичко си идва на мястото. Няма чудеса, няма необясними парадокси. Bсеки непредубеден човек осъзнава, че още от Каменната ера предците ни са обитавали Източна и Югоизточна Европа и, че от там нашите деди са мигрирали в различни посоки. На някои места са се задържали по-дълго време и са оставяли свои надписи, а и топоними ( както бе посочено в предишния постинг за българските надписи от Ретия и Венетия). http://sparotok.blog.bg/politika/2010/04/15/starob...i-ot-alpiiskite-regioni.528980 Ще завърша с една интересна подробност. Дунавска България е основана от племе, чийто благороднически род е наречен Дуло. Тази дума сродна с тракийската ДУЛ-род и с хетската ДУЛИЯ /ТУЛИЯ –събрание, група, общество. Т.е. ДУЛО означава родът, царският род. Ако в миналото изнесените тук данни бяха представени на българския народ, никой нямаше да повярва на нескопосаните измислици, че ние сме татари, чуди, или тюрко-алтайци, а дори щеше да се знае от цял свят, че потомците на Аспарух са най-древното цивилизовано население на Европа съжителствало хилядолетия наред с хетите. Истината не може да се спре! Използвана информация: http://www.utexas.edu/cola/centers/lrc/eieol/latol-4-X.html#Lat04_GP19 http://www.utexas.edu/cola/centers/lrc/eieol/grkol-9-X.html#Grk09_GP41 http://www.ucalgary.ca/UofC/eduweb/engl401/lessons/beonpron.htm СМАЙВАЩАТА ДРЕВНОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК В предишния постинг бе представен превод на древни надписи от алпийските региони. Тълкуването бе направено с помощта на наши думи, но някои хора проявиха съмнения относно древният им характер. Не било правилно да се ползва сравнително нов език при разшифровка на стари епиграфски паметници. Верно е, че при разчитането на ретски и венетски надписи от алпийските региони съм ползвал старобългарски думи, документирани едва през IX-ти век, но това не означава, че наречието на дедите ни в Средновековието не е запазило дадени особености типични за езици от второто хилядолетие преди Христа. Доказателство за това ще получим, ако направим сравнение с хетския, той е документиран през 18-ти век преди Христа. Хетите са били могъщ народ, който в Бронзовата Епоха мигрира от Европа за Мала Азия и изгражда там огромна държава съперничеща на египеското, асирийското и митанско царство. Този древен народ е известен с хуманноста и благородството си. Покорените народи не са били подтискани, напротив културата и божествата им са били приемани безрезервно. Поне от 15-ти век преди Христа хетите поддържат дипломатически отношения с троянците, а за съюзници са имали тракийските племена мизи и дардани. С тяхна помощ, през 1300-1280 година преди Христае разгромен египетският владетел Рамзес II . Приликите на нашия език с този на древните господари на Анатолия се дължат на хилядолетното съжителство на дедите ни траките с хетите, чиято прародина са черноморските степи. Да разгледаме спрежението на глагола съм, понеже точно него намираме в ретския и във вентския надпис. Представено е сравнение със староанглийски, латински и старогръцки. хетски-старобългарски-староанглийски 1л. ед.ч. есми- есми – еом 2л. ед.ч. еси-еси -еарт 3л. ед.ч. есзи- естъ -ис 1л.мн.ч. асуени-есме-синдон 2л.мн.ч. астени-есте -синдон 2л.мн.ч. асанзи- сонтъ- синдон хетски-старобългарски-латински-старогръцки 1л. ед.ч. есми- есми – сум - еими 2л. ед.ч. еси-еси –ес -еи 3л. ед.ч. есзи- естъ –ест – ести(н) 1л.мн.ч. асуени-есме – сумус - есмен 2л.мн.ч. астени-есте –естис- есте 2л.мн.ч. асанзи- сонтъ – сунт- еисин Пределно ясно е, че българският е запазил най-много прилики с хетския. Дори латинския и старогръцкия не се доближават толкова много до езика на древните господари на Анатолия...за английския да не говорим, той остава в трета глуха. Обърнете внимание, че формата на глагола съм в първо и второ лице единствено число е идентична в български и хетски ( документиран през второто хилядолетие преди Христа). Старобългарското ЕСМИ – аз съм, го срещнахме в ЕСМИ ВЕНЕЛУ СЛЕЕНИИ- Аз съм изпратен на Венел. Както виждате тази форма на глагола съм се е използвала не само през XIX-ти век, но и през XVIII -ти век преди Христа, т.е. преди 3750 години. Старобългарското ЕСИ – ти си, го забелязахме в ЕСИ УМНИ НЕ СУР – Ти си умен, а не неопитен. Отново можем да се уверим, че е било напълно уместно ЕСИ от надписа да се тълкува като старобългарското ЕСИ- ти си, защото точно тази форма на глагола се е ползвала и преди 3750 години, т.е достатъчно древна е дори за надписи от преди VI-ти век преди Христа. Не само граматическите особености на старобългарския показват прилики с тези на хетския, това важи и за основните им думи на, което си е напълно естествено. Щом два народа живеят хилядолетия наред в непосредствена близост, то е напълно нормално, контактът да доведе до общи белези ( и думи) в двата езика. хетски-български-английски аста-оставам– remain aгниш- огън, огнище -fire aиш-уста -mouth аляна-елен - deer aруни-храна-meal вала-хваля- praise вали-велик –great васту-вьсъ ( селище, дом) – home, abode, village гаури-гора - forest гима-зима - winter гурта- град, ограда – enclosure, yard дa-давам - give далуки- дълъг - long далугасти-длъгостъ ( дължина) - lenght де-дети ( поставям) -place, put думата-дом – home иукан-иго – yoke ия-ити ( отивам, ходя)- go, march киша-чеша –scratch кист-гася - extinguish куй-кой – who куна-куна ( ръка)- hand, arm, right hand купас-окоп, гроб- grave, thrench лаху-лея, поливам- pour лапани-лапам- graze, eat малд-молити ( моля) -ask мала-меля – to grind марсант-мръсен- bad, spoiled нас-нас – us непиш-небе –sky паргасти-праг-high пахс-пазя - keep, protect пурут-пръст, прах – soil, earth сакуа -очи –eyes самана-земя, земина- base, foundation сарпа-сърп- sickle сурна-сърна, рог- horn суана-щенен ( куче) – dog тамас-томити ( мъча) -torment таната-стена -wall тарх-торк- търкам, троша тару-друв-дърво тата-тате- father тупи-тупам – to beat тухсант- тесен - shortened, cut, small хапай-капя- moisten, drip хастаи-кости – bones хупар-купа-bowl Не е възможно дедите ни да произхождат от Централна Азия и в същото време езикът ни да показва такива смайващи прилики с този на хетите, чийто най-древен дом са черноморските степи. Приемем ли обаче, че ние сме потомци на палеобалкански народ, то тогава всичко си идва на мястото. Няма чудеса, няма необясними парадокси. Bсеки непредубеден човек осъзнава, че още от Каменната ера предците ни са обитавали Източна и Югоизточна Европа и, че от там нашите деди са мигрирали в различни посоки. На някои места са се задържали по-дълго време и са оставяли свои надписи, а и топоними ( както бе посочено в предишния постинг за българските надписи от Ретия и Венетия). http://sparotok.blog.bg/politika/2010/04/15/starob...i-ot-alpiiskite-regioni.528980 Ще завърша с една интересна подробност. Дунавска България е основана от племе, чийто благороднически род е наречен Дуло. Тази дума сродна с тракийската ДУЛ-род и с хетската ДУЛИЯ /ТУЛИЯ –събрание, група, общество. Т.е. ДУЛО означава родът, царският род. Ако в миналото изнесените тук данни бяха представени на българския народ, никой нямаше да повярва на нескопосаните измислици, че ние сме татари, чуди, или тюрко-алтайци, а дори щеше да се знае от цял свят, че потомците на Аспарух са най-древното цивилизовано население на Европа съжителствало хилядолетия наред с хетите. Истината не може да се спре! Използвана информация: http://www.utexas.edu/cola/centers/lrc/eieol/latol-4-X.html#Lat04_GP19 http://www.utexas.edu/cola/centers/lrc/eieol/grkol-9-X.html#Grk09_GP41 http://www.ucalgary.ca/UofC/eduweb/engl401/lessons/beonpron.htm

СПАСИБО!

Ответ на комментарий apostol_nik # Скажите, вы болгарин из Украина ?

Ответ на комментарий STanka_Dobreva # ДОБРЫЙ ДЕНЬ STanka! НЕТ,Я НЕ БОЛГАРИН. А ЧТО,Я ПОХОЖ НА БОЛГАРИНА? А ЭТО ИМЕЕТ КАКОЕ-ТО ЗНАЧЕНИЕ? СПАСИБО! [400x400]

Ответ на комментарий apostol_nik # Спасибо за открытка...Болгары как все люди...подумала,потому что в Украина есть много болгаров.

Ответ на комментарий STanka_Dobreva # ДОБРЫЙ ВЕЧЕР! РАЗНИЦЫ НЕТ. ВСЕ МЫ ОДИНАКОВЫ.ДА,ДЕЙСТВИТЕЛЬНО,НА УКРАИНЕ МНОГО ЖИВЕТ БОЛГАР.НАВЕРНОЕ,И В БОЛГАРИИ МНОГО ЖИВЕТ УКРАИНЦЕВ. Я ВОТ МЕСЯЦ НАЗАД БЫЛ В ПРАГЕ,ТАМ ЖИВЕТ МОЯ СЕСТРА.КАКАЯ КРАСОТА!!! В БОЛГАРИИ,НАВЕРНОЕ,ТОЖЕ КРАСИВО? [600x600]

Банатские болгары — этническая группа болгар, проживающая в провинции Банат. Они говорят на Банатско-болгарском языке, одном из диалектов Болгарского языка.

Балканы Что касается стран, образованных на развалинах бывшей Югославии, то здесь картина следующая. По совокупности славянских Русо-Арийских гаплогрупп здесь лидирует Босния с ее 75%. Это выше, чем у всех славянских народов, за исключением Беларуси (83%), Польши (77%) и Украины (80%), a тaкжe рeгиoна бывшей ГДР (78%) и шведского острова Готланд (75%). На ноги боснийцам наступают словенцы, у которых русо-арийская кровь составляет более 70%. При этом, если у боснийцев преобладает русо-варяжская гаплогруппа I, содержание которой у них выше, чем у кого-либо в мире, то среди словенцев на первом месте стоит арийская гаплогруппа R1а, которая в пропорциональном сочетании с русо-варяжской гаплогруппой I максимально приближает их к белорусам и скандинавам. Далее после словенцев идут кроаты с их 64% от славян, сербы (58%) и македонцы (не путать с греческими македонцами!) бывшей Югославии (47%), которых славянами назвать уже очень трудно. Посудите сами - помимо славянских маркеров, у македонцев Югославии 45% составляет семитская гаплогруппа J и еще 8% прходится на кельтскую гаплогруппу R1b. Т. е., македонцы бывшей Югославии все-таки не славяне, хотя и говорят по-славянски. Вторым народом по содержанию "инородных кровей" среди стран бывшей Югославии являются сербы. У них этих "кровей" в совокупности 41%. У боснийцев, кроатов и словенцев этот показатель варьируется между 20 и 30 процентами. Тем не менее, наиболее "неславянским" народом в современной Южной Европе, которому все же удалось сохранить славянский язык, несмотря на превосходящее по численности вторжение инородных пришельцев, являются болгары. У болгар содержание русо-арийских гаплогрупп равно или даже чуть меньше чем таковое у турков и выражается 28-30 процентами и не более. Остальные 70% генетической композиции болгар приходятся на семитские и кельтские маркеры. Т. е., болгары славянами генетически определенно не являются. Болгарский народ является уникальным феноменом в том смысле, что подвергшись небывалой ассимиляции со стороны инородцев, он сумел переварить этих инородцев лингвистически и сохранил свой первозданный русо-арийский язык, в то время, как, например, скандинавам даже при присутствии у них до 80% славянских гаплогрупп (остров Готланд) этого сделать не удалось. Таким образом, познакомившись поближе с генетикой балканских народов, мы лучше понимаем, какие народы в Южной Европе появились первыми и какие народы и в каких конкретно регионах пришли туда позже. Первыми Европу, как мы уже отметили выше, заселили Русо-Варяги, то бишь, славяне, пришедшие после Оледенения из северной Африки. Почти одновременно к ним присоединялись и родственные им Славяне-Арии, которые некогда ушли от холодов из своей северной прародины, а затем расселились по всей Евразии и теперь тоже шли назад на север. Эту же точку зрения подтверждает и генетическая наука, говоря, что генетические гаплогруппы I и R1а, которые, как мы имели уже возможность уяснить являются маркерами славян, появились в Европе раньше остальных. Неродственные славянам народы появились в Европе позже и наслоились на русо-арийский субстрат. В результате этого наложения, которое порой было очень массивным, многие группы древних европейских славян лишились своего родного языка, как это возымело, к примеру, место в греческой Македонии и Албании, а ранее и в том же Египте. Однако, тот факт, что население Балкан в большей части своей сохранило свой первозданный Русо-Арийский язык, который сегодня одни бестолково называют "ветвью индо-европейского" языка, а другие не менее умно - "южной ветвью славянского", говорит о том, что именно Южная Европа в лице Балкан была местом невероятной по плотности концентрации славянского населения при его переселении назад в Европу из временного северо-африканского приюта, который нашим предкам пришлось использовать в период длительного климатического похолодания в Европе и северном полушарии в целом.

Ответ на комментарий STanka_Dobreva # http://www.germanicvs.com/2010/02/ii-c.html - вот адрес