|
|
|
|
Да можех слънцето да изгася |
|
|
На багрите да потеша гласът, |
|
|
Откак заспаха твоите очи, |
|
|
С един замах невидимия сърп |
|
|
|
|
Сонет
Не е от люлката до гроба само –
животът ни е скитник все на път.
И със дела – надежди той на рамо
минава през гробовете отвъд.
И мълчаливи път го води тамо,
крилати серафими де летят,
към дверите свещени на отца Му,
на истината дето грей ключът.
През тихи теменужени градини,
на лилиите в белите одежди,
надъхан със дъха на мъдростта,
той аметистовия праг ще мине
и ще стовари там дела-надежди
пред слънчевия праг на любовта.
[635x454]
Помним, любим и скърбим.
[показать]
Ode to the West Wind, 1819
откъс от "Ода на западния вятър"
(Обществено достояние)
Пърси Биш Шели
...Като гората да съм твоя лира!
Какво че лист след лист от мене пада?
И твоят порив, който не умира,
да опне струните ни, да изстрада
една красива в болката си песен!
О, Дух свиреп, да бъдем без пощада!
Мой дух стани! От моя глас унесен!
Със думите ми сгрей сърцата нови!
Като листа над нивите наесен
разхвърляй мислите ми по земята —
искри от неизгаснали огньове!
Бъди в стиха ми на пророк тръбата!…
О, Ветре! Зима следва твоя полет!
Но знай — след нея пак ще дойде Пролет! ...
- Превод от английски: Цветан Стоянов,
Георг Фридрих Хендел - Сарабанда
