Когато ще прегърнеш дневен грях,
И Слънцето изчезне от небето,
Когато ти ще си една от тях,
Която все бълнува за морето,

Когато чуеш птичета по здрач,
Когато ти прегръщаш планината,
Небето ще го чуе твоя плач,
По своя начин ще реди нещата.

Когато умореният ти град
Ще чуе стъпки до без край железни,
Ще връщаш ти все лентата назад,
Все за неща, които неизбежни,

Когато все усмихната Луна
Ще ти се смее без подмолен присмех -
Ще разбереш, че вече си сама,
Но си го взела най-сериозен изпит.

https://letnie-sumerki.livejournal.com/471301.html