Аз имам път. Единствен моя път.
Където срещам мълнии със гръмотевици.
И там ще се възражда все светът.
И там предателство е отживелица.

Аз нося страх. Безумният си страх
За здравето на моите деца.
В живота със огромния размах
Ми позволява среща с техните лица.

Аз нося гняв. Като цунами и порой
Помита крепости, и броня, и души.
Гневът ми няма да даде покой.
След време той не ще ме утеши.

След като мина, и замина, там, където
Ще си отида след изгубени души,
Поникналите черните лалета
В очите ми ще кажат "Не греши".

Но имам път... Все още.

https://letnie-sumerki.livejournal.com/471182.html