Это цитата сообщения
raisanikolaevna Оригинальное сообщениеЧей голос меня обманул...
«…порвётся серебристый шнур,
И расколется золотая чаша,
И прах возратится в землю, которой он был»
Экклезиаст
Расколот кувшин у ключа…
Заплачет журавль у колодца…
День новый, надрывно крича,
Сгорает в обьятиях солнца.
Чей голос меня обманул,
Чей след поманил за порогом…
Порвался серебряный шнур,
Протянутый господом Богом.
Торжественно примет земля
Былинку в глубинах бесснежья.
Встречает заря не моя
Души окрыление нежно.
Крапаней
[545x394]
Перевод на болгарский этого стихотворения
Марии Б. ник Roysa
СПАСИБО, МАРИЯ!
ЧИЙ ГЛАС МЕ ИЗЛЪГА...
Да се скъса сребърната верижка
И да се счупи златната чаша
И да се върне пръстта в земята,
Както е била
Еклисиаст 12:6,7
Счупена е стомната при извора...
И геранът плаче, не приказва...
Този ден крещи, крещи от изгрева
и изгаря в слънчовата пазва.
Чий глас ме излъга? Изподтихом
кой ли ме повика вън от прага...
Скъса ми се сребърна верига,
дето Бог към мене я протяга.
Гушва достолепната земица
стръкче злак в дълбоките безснежия.
Моя ли е светлата зарица,
дето среща окрилена нежност?
[699x474]