[700x525]
ДОМ ЗА НЕЖНИ ДУШИ


Домът на нежните души,
изгубени
след порива на слънцето,
е пуст.

Отеква само стар акорд
между стените.

А някога извайваха
красиви сълзи,
тъжен смях
изкусно...

Те – нежните души,
изпръхнали от жажда
в припека на дните.

Нощта бе тяхна –
с оня порив лунен
се прегръщаха
и къпеха тела
в прибоя жаден на морето.

Когато в своя дом
в омала се завръщаха,
заспиваха прегърнати –
сънуваха детето...

Но дойде тежък ден.
И облак се възнесе,
и мрачината яхна
слънчевия кон.

Поискаха от тях
да нарисуват песен
за мрака и за спомена,
за гърбавия склон,
по който сто години
сипеят ги връща,
и вече сто години
го катерят те.
Изпяха я. И ето –
опустяла къщата.

Недейте я събаря!
Оставете!
Не! – Дей! – Те!