Зинаида Гиппиус
Пока

Я ненавижу здешнее „пока”:
С концами все, и радости, и горе.
Ведь как бы ни была длинна река –
Она кончается, впадая в море.

Противны мне равно земля и твердь,
И добродетель, и бесчеловечность;
Одну тебя я принимаю, Смерть:
В тебе единой не пока – но вечность.

[400x300]

перевод Станислава Миланова:

Зинаида Гипиус
Сбогом

Аз мразя някой „сбогом” да рече:
добро и зло край имат под небето.
И колкото и дълго да тече,
реката все се влива във морето.

И мразя и земята, и твърдта,
и добродетели, и безчовечност;
приемам аз единствено смъртта:
във нея „сбогом” няма – има вечност.

[571x699]

превод Мария Бъчварова:

Зинаида Хипиус
До скоро

Аз ненавиждам вашето „до скоро”.
И радостта, и мъката са бренни.
А дългата река – така безспорно
се свършва и изчезва във морето.

Противни са ми и земя, и твърд,
и добродетели, и безчовечност.
И само с тебе се разбирам, Смърт:
при теб не е „до скоро” - вечно е.