ТРЕМОЛО ЗА ВИОЛА
Пак е есен
и бавно отплува нощта.
Самота, самота...
Пак е утро –
Мъглата ситни по брега,
по брега, по брега...
Пак надеждите – пилета голи –
като тлеещи топли лули –
ми се молят. Ах как ми се молят!
– Помоли есента, помоли!
А в алеите златна виола
тремоли, тремоли...
[524x700]